Бай ти Ганьо пак е тук

30 окт 2012
Снимка: Симон Варсано

Докато телевизиите се надпреварват в създаването на хитови сериали, театрите се чудят как да се възползват от известността на актьорите, получена именно от появата им на малкия екран.


Напоследък се забелязват две крайности в репeртоарите на родните сцени – завръщане към класиката и поставяне на плиткоумни пиески. В последните най-често се появяват лица, които са ги давали „по телевизора”. И тълпата, естествено, проявява любопитство и жив интерес, стъпвайки отново или за пръв път в театъра.

Но от Младежкия театър в столицата се осмелиха да открият златната среда, поставяйки превърналата се в класика съвременна пиеса на Георги Данаилов „Господин Балкански”. Едновременно с това те повериха главната роля, тази на Бай Ганьо, на лицето от екрана – Герасим Георгиев – Геро. За справка: емблематичният за българщината образ е изигран преди него от Георги Калоянчев, Николай Урумов и др. Ако отидете и гледате спектакъла ще се убедите, че Геро и брилянтен в изпълнението си. Той толкова умело се превъплъщава в образа на Ганьо Балкански, че сигурна съм в близко бъдеще не ще се намери актьор, който да се осмели да му опонира.


Любопитно е, че пиесата е създадена по идея на Станислав Стратиев, който провокира на времето Георги Данаилов да напише текст по фейлетоните на Алеко Константинов. „И от премиерата на „Господин Балкански”, на която публиката започна да ръкопляска още със самото появяване на Георги Калоянчев на сцената, до ден днешен, пиесата не напуска нашите театри, сякаш българската публика от поколение на поколение, за зло или добро, се е сродила с героя и не ще да се разделя с него”, споделя авторът. Данаилов не пропуска да уточни, че „Бай Ганьо не е отрицателен герой, а герой на оцеляването и заради това не можем да го прогоним нито от сцената, нито от екрана, нито от душиците”.

снимка: Симон Варсано

Режисьор на тази версия на „Господин Балкански” в Младежкия е Бина Харалампиева, музиката е на Асен Аврамов, а сценографията на Петя Стойкова, която успя да събуди детето в мен. Работата й на сцената е като цветна картинка от луксозна детска книжка. В началото на пиесата се появава купе на влак, което впоследствие се скрива, а на негово място за миг изниква домът на Иречек в Прага. Той пък се превръща в квартирата на Бодков, в редакцията на вестника, създаден от Бай Ганьо, а после и в тузарския дом на Бодков.

снимка: Симон Варсано

От където и да го погледнеш, спектакълът си го бива. Много майсторски създаден, пипнат до най-дребния детайл. Актьорите (Геро е Бай Ганьо, Бойко Кръстанов е Бодков, Светослав Добрев е Гочоолу, Александър Хаджиангелов е Дочоолу, Лилия Гелева е Марженка, а Мариана Миланова е майката на Марженка) са прекрасни.
Положителните емоции са ви гарантирани! На пиесата й липсват кусури. Има смях, сълзи и още нещо. Освен образите на сцената, историята също си струва, защото си е наша, много лична и българска.

1727 | 30 окт 2012

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате