Интервю с тенора Камен Чанев: Иска ми се да се разбере, че операта е престиж!

03 ное 2012
Снимка: Личен архив

Тенорът Камен Чанев е сред предпочитаните оперни певци в афишите на Виенската Щатс опер, Дойче опер Берлин, Римската опера, Арена Ди Верона, Театро Лисео Барселона...

Възходящата му кариера го отвежда в САЩ, Канада, Япония, Южна Корея, Китай. Този сезон Камен Чанев ще гостува в ролята на Калаф от операта „Турандот” на сцените на Театр Виелки, Варшава, Дойче опер, Берлин, Римската опера, Монреал, Канада. Предстои му „Дон Карлос” във Франкфурт, „Бал с маски” в Дойче опер Берлин, има вече уговорени ангажименти за 2014 и 2015 г. На 18 ноември топ тенорът ще участва заедно със своите колеги – световноизвестните оперни певци Красимира Стоянова и Владимир Стоянов, в оперен концерт на сцената на Болшой театър, с който ще се открият Дните на българската култура  в руската столица.

Камен Чанев е за кратко в България, няма време за почивка, но с нетърпение очаква срещата си с родната публика – публика, пред която се пее най-трудно, но емоцията и вълнението са неповторими. Ще го видим на 6 ноември в ролята на Радамес от операта „Аида”, в постановката на Варненската опера – на сцената на Софийската опера и балет.

Кога дебютира в ролята на Радамес и какви са предизвикателствата за тенора в най-ярката и любима творба на Верди?

За този сезон това е първото ми участие в България. Дебютирах преди много години на сцената на Русенската опера под диригентството на Георги Димитров. Беше незабравимо... Това ме беше първата голяма роля от опера на Верди. Може би тогава не бях още готов за тази роля, но при нас е като в омагьосан кръг – ако не изпееш ролята, няма как да я развиеш и да достигнеш до нея. След това съм я пял в цял свят – в Италия, Германия, САЩ, Румъния. Радамес е една от любимите ми роли и мисля, че се справям добре. Надявам се да не разочаровам публиката...Ще пея с моите прекрасни колеги Линка Стоянова, Венцеслав Анастасов, Ивайло Джуров, мецосопраното от Русия Агунда Кулаева. Винаги, когато мога, пея във Варна и сега ни предстои хубаво преживяване заедно в София! Очакваме подкрепата на зрителите...

В началото на септември беше със състава на Варшавската опера в Оман.
Там гостуваш за втори път. Това е едно особено екзотично място, което има привилегията да има султан, който обича операта. Той е построил театър с може би най-впечатляващите технически възможности, сграда, която е направил по подобие на Лондонската кралска опера. Какви са впечатленията ти?

В Оман Варшавската опера представи своята постановка на операта „Аида”. Аз пях Радамес. Това е едно наистина невероятно място – няма такова в света. Спектакълът на Варшавската опера е грандиозен – дори бих казал, че е още по-впечатляващ от постановката на Дзефирели, която всички познаваме. Декорите са монументални – по 25 метра височина и сцената на театъра в Маскат – столицата на Оман,  ги поема съвсем спокойно. Като се има пред вид, че постановката е правена за сцената на Театр Виелки, който е може би най-големият театър – на неговата сцена влиза цялата Ла Скала като сграда. Представете си театъра в Оман какъв е....
Адмирации за султана на Оман – изключителна личност. Имам и подарък от него -  парфюм и сувенир – нож. Оман е по-скоро абсолютно европеизирано място. Дори не мога да го определя като екзотично. В Оман работят европейци, театърът се обслужва изцяло от италианци, германци, британци. Не е чудно, че е и оперен оазис...

Последно пя в родния си град Сливен с твоите прекрасни колеги – Даниела Дякова, Таня Иванова, оперетните звезди Мариана Арсенова и Боби Спиров, под съпровода на Сливенския Симфоничен оркестър, диригент Лучано Ди Мартино. Какво дава на певеца изявата в родния град, пред родната публика?

Участвах в този концерт по покана на великолепното мецосопрано Даниела Дякова, която е директор на Симфоничния оркестър в Сливен. Моя колежка, съгражданка и приятелка. Включих се в последния момент, но се получи много хубав и вълнуващ концерт, емоционален. Появата пред родната публика повече взима отколкото дава. Трудно се пее в родния град – публиката се състои от хора, които те познават от дете. Чувството е неописуемо – усещаш обич...Може би съм им длъжник, толкова години не съм пял в Сливен, но си трябва подготовка, време, репетиции....А аз съм непрекъснато на път. И вече го усещам с тревога, защото животът ми минава от театър в театър. Ако си на едно място, времето минава много по-бавно. Докато се обърна, сезонът е свършил. Имам договори за 2014-15 година – това е дори стряскащо... Така се планира в големите театри, но и много често ме търсят в последния момент. Например вчера ме търсеха за „Палячи” за Дюселдорф, и в Щатс опер Виена – много пъти са ме търсили от днес за утре....

Софийската публика имаше възможността да те аплодира през лятото в ролята на  Форесто от операта „Атила” – ти направи своя великолепен дебют в Парка на Военната академия, а след това гостува в тази роля на традиционния летен фестивал на Римските Терме Ди Каракала.

На римския летен фестивал гостувам постоянно, познавам сцената, акустиката. През последните години съм почти „абониран” за Римската опера. Но вече й отказвам. Директорът сега малко ми е сърдит, защото искаше да съм на репетиции на „Джоконда”, а аз не се съгласих. Твърде ангажиран бях, за да мога да подготвя нова роля, а не мога да си позволя среща с Абадо без да съм достатъчно добре подготвен. Всяка роля си иска време, за да се научи, да отлежи, да се впее...Омръзна ми вече да скачам от роля в роля в последния момент. Пък и в Италия се пее трудно – винаги си като на състезание и за да успееш, трябва да си перфектен – повече от всички други.

Имаш зад гърба си изяви по най-престижните европейски сцени – пял си на Арена Ди Верона, във Виенската Щатс опера, Театро Ла Фениче, Дойче Опер Берлин, Театро Лицео, Барселона, дори в прословутата уникална китайска сграда „Яйцето”....Кой беше първият ти ангажимент на престижна сцена и как стана?

Не знам кой се води за престижен театър, но първият ми ангажимент извън България беше на сцената на Пражката опера в ролята на Херцога от операта „Риголето”, след това пях в „Травиата”, дебютирах във „Фауст” на Гуно. Това беше много важен период, защото имах възможността да се ориентирам къде съм. Там непрекъснато гостуваха певци от цял свят и това много ми помогна. Ако си бях останал в България, щях да си мисля, че едва ли не съм достигнал върха, което няма как да е така.
И друг път съм го казвал – най-важното за един артист е да не стои на едно място, в един театър – няма значение кой е театъра дали е Метрополитен, Щатсопера Виена или Ла Скала. Аз всеки път трябва да се доказвам и това ме води напред.

По-трудно ли е за българския артист да се наложи на световна сцена?

Много по-трудно. Особено за тенора. За българските баси пътят е отъпкан – знае се, че нашата сила е в басите. Българският тенор в Италия означава все едно да свалиш италианското знаме и да качиш българското. В Италия тенорът и кафето трябва да са италиански!

Наред с изискванията за талант, стабилна техника, музикална и сценична подготовка, често пъти певецът успява и благодарение на шанса. Може ли да се каже, че при теб късметът или доброто стечение на обстоятелствата имат ключова роля в кариерата ти?

Винаги трябва и малко късмет. За моята вече сериозна кариера е от много важно значение дебюта ми в Щатсопер Виена. И съм много благодарен на Йоан Холендер. Той ми даде шанс. Дебютирах в „Манон Леско” – сега си давам сметка какво съм направил. Дори ми е страшно като си помисля – какъв безумец съм бил. Трябваше да дебютирам в ролята на Пинкертон от „Мадам Бътерфлай”, но Холендер ме „хвърли” на сцената в ролята на Де Грийо и то, в тандем с Даниела Деси...В 17.00 часа ми съобщиха, че в 19.00 часа пея аз на сцената на Виенската Щатс опер в ролята на Де Грийо. Още не мога да повярвам, че съм го направил! Всички смятаха, че съм направил чудесен дебют и вероятно е било така, защото след това за мен се отвориха всички врати на големите европейски театри.

Какви качества са нужни на певеца, за да се задържи възможно най-дълго на върха?

Най-вече да чува вътрешния си глас – коя роля е подходяща за него. Другото – да е много търпелив, работлив и да има правилно изграден вкус. Малко са певците, които имат вярното усещане за хубаво пеене. Това също има значение за изграждането на певеца. Много е страшна изкривената естетика. Но за това е виновен и сегашният пазар – операта отдавна не е това, което е била преди - да пеят само най-големите и най-можещите по престижните сцени. Модата сега е по възможност певецът да е на 19 години, да изглежда като Ален Делон и да пее като Павароти, което е абсолютно невъзможно. Но това го решават режисьорите, които са бездарници в повечето случаи, но от тях зависят съдби. И те са определящи, не диригентите, не певците. А големите диригенти се отличават точно с това, че те знаят как да направят една продукция уникална – като съберат букет от добри певци. Така са правили Караян, така правят Мути, Абадо...За съжаление няма приемственост. За младите диригенти всичко е бизнес... За съжаление вече не означава, че като пееш в голям театър, на голяма сцена, си голям певец. Пял съм с много посредствени певци.

Публиката реагира ли адекватно в такива случаи?

Публиката се възпитава. Бил съм на спектакли, на които са освирквани мои колеги, но това се е случвало и на най-големите изпълнители. Така че не мога да го определя като истинска реакция. Относително е в операта.

Странно, защото всички ние си мислим, че на сцената всичко се вижда и там е най-ясно кой колко може.

Да, останал ни е от социализма някакъв наивитет. И аз продължавам да съм такъв. Винаги търся грешките в себе си, не в другите. Това донякъде е много хубаво, защото те води към самоусъвършенстване. Но ако изпаднеш в крайност това те смачква. Нямаме самочувствие българските певци, повечето. Защото нямаме подкрепа – ние сме като сирачета.
Руснаците имат лоби навсякъде. Като пея в Италия, аз съм перфектно подготвен – всичко е изпипано, музикално, двойни съгласни, а руснаците си пеят с акцент, често грешат, но никой не им прави забележка...Имат си самочувствие...
В Дойче опер съм пял много пъти и нито веднаж не е дошъл някой от посолството или от българския културен институт. И Красимира Стоянова не ми е споделяла. Докато бяхме с поляците в Оман, веднага посланикът на Полша организира посрещане за Варшавската опера.

Мислиш ли, че сега на твоето поколение и на младите артисти им е по-трудно и с какво се промени ситуацията за певците в световен план?

Конкуренцията е по-голяма Тук повечето млади хора не искат да стават оперни певци. Но на Запад има доста. Младите певци трябва да подготвени, а сега не знам как го постигат. Аз от втори курс на Консерваторията бях по сцените на провинциалните театри. Да не говорим, че в Сливен имаше Учебен театър, през който са минали най-големите български оперни звезди  -  Дарина Такова, Мариана Пенчева, Веселина Кацарова...

Наистина ли е имало такъв театър?

Да, и не случайно Сливен има оперна публика. Георги Йорданов, който за мен ще си остане единственият Министър на културата с голяма буква, създаде този учебен театър за младите певци. Този човек е изключителна личност - до ден днешен го виждаме на всяка премиера, на всяко откриване на изложба, на всеки концерт. И той не е отишъл, защото някой го е накарал, той има потребността...За мен няма значение кой с каква политическа ориентираност е...Личността е важна!

Твоята майка е изиграла основна роля за насочването ти към музиката. Какво ти даде твоето семейство и кога усети потребността да се занимаваш с музика. Какво си спомняш от периода на твоите първи изяви на сцена?

Като всички деца участвах в кръжоци, хорове...Започнах в хора, завърших гимназията, не съм учил в музикално училище. Всяка събота и неделя ходех на урок в София при Сима Иванова, постъпих в Ансамбъла на Строителни войски и така...След това в Консерваторията.

Споменаваш често Румъния и оперните традиции, които ревниво се пазят и развиват. Смяташ ли, че в България изоставаме и коя е причината? Все пак доскоро ние бяхме водачите на оперния хоризонт?

Румънците никога не са прекъсвали нишката със своята певческа школа. Докато при нас се скъса. Те успяха – операта е много силна, оркестрите са световни. Намират пари и осигуряват ниво. И отношението към румънските певци е специално – ако съм румънец, аз ще получа много по-висок хонорар от госта-чужденец. Отношението е друго – те подчертават, че много държат и се гордеят със своите оперни певци. Тук е точно обратното.

В репертоара ти се четат преди всичко роли от опери на Верди и Пучини. За какво мечтае Камен Чанев?

Самият Рикардо Мути ме определи като веристичен тенор. Като се замисля, наистина този репертоар ми лежи...Пея и френска музика, но всичко е въпрос на шанс и ангажименти...Не винаги имаш избор...
Ето „Джоконда” е прекрасна опера, но аз бях зает цяло лято – „Атила” в София, в Рим, после „Трубадур” в Бургас, след това „Аида” в Оман, нямах време да я подготвя. Може би по-нататък...

Какво е нужно на един певец, за да е щастлив?

Като се затвори завесата, аплаузите, енергията на публиката – това е, което те прави щастлив. Толкова напрежение, а след това си...на небето...Всеки го знае, който е бил на сцената – не може да се опише.

Животът ти е непрекъснато на път. Как си почиваш?

От две години не съм почивал, дори забравих какви са хобитата ми. Обичам да играя тенис. Обожавам подводния риболов, но тази година едва за два дни можах да си го позволя. Може би догодина....

Какво ти се иска да се промени в България, за да не бъде оперното изкуство само за „избрани”?

Трябва да се промени държавната политика – да се огледаме в Румъния, в Полша. Как се справят те и канят певци от цял свят. Как намират пари! Оперният певец в България е в доста унизително положение. А това е професия, която изисква себеотдаване - оперният певец се гради цял живот. Това е уникален труд, който трябва да бъде оценен. Иска ми се да ни управляват хора с ценностна система, които да влизат в оперния театър. Поне понякога. Как във Виена, когато хората пристигнат, веднага питат къде е Виенската щатс опера? Не съм чул това да е въпросът в София. Не става дума за сградата. И Стара Загора има хубава сграда, но няма опера. Какво се играе там? А сградата е сграда-слънце! „Секс таблетка”, оперетки...Тъжно!

Иска ми се да се разбере, че операта е престиж! С операта, с българските оперни гласове сме известни по света!

1467 | 03 ное 2012

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате