„Терапевтът”. Хора на каишки

20 ное 2012
Снимка: Атанас Кънчев

Забелязвам, че докато в тв ефира продуценти и медии се надпреварват кой да пусне по-иновативен и качествен продукт с n на брой хитови имена в каста си, с който да приковат пред екраните и малки, и големи, то качеството на пиесите, поставяни във водещи театри, рязко спада през последните два сезона. Дори доказани заглавия биват окепазени, а по-нови творби някак си остават недоизкусурени до вечерта на техните премиери. Към втората група причислявам и поредната пиеса, влизаща в афиша на Народен театър „Иван Вазов”, а именно „Терапевтът” от Елена Алексиева под режисурата на Крис Шарков (негови са версиите на „Куклен дом” от Хенрик Ибсен в Пловдивския театър, „Господин Колперт” от Давид Гизелман в Театър „София” и „Посещение при бащата” от Роланд Шимелпфениг в „Сфумато”).


Историята ни среща с доктор Мърт (в ролята е Владимир Пенев) - възпитател на кучета и кучешки психотерапевт, както и с неговите пациенти - стопани и домашни любимци с тела на животни, но с лица на хора. В кабинета на терапевта един след друг се изреждат новобрачна двойка (Александра Василева и Цветан Алексиев), искаща да има дете, но докато това се случи, си е взела кутре; възрастен господин (Марин Янев), чийто любимец е изчезнал или загинал, който не желае да се разделя с единствения спомен за другаря си – личния автомобил, миришещ целия на него; жена на средна възраст (Жорета Николова), която приема кръвожадния звяр, живеещ в дома й, като неин партньор-човек.
Доктор Мърт изслушва проблемите на собствениците, които невинаги са свързани с техните четириноги приятели, и дава уж компетентни, но и често съмнителни съвети. А накрая успява да дресира и двуногите пациенти. 


Не очаквайте обаче сюжетът на пиесата да ноподобява тв разказите на всепризнатия по цял свят кучешки терапевт Сизър Милър („Говорещият с кучета” по National Geographic Channel). В премиерния спектакъл „животинките” са само претекст за търсенето и разрешаването на емоционалните проблеми на техните притежатели. В хода на действието психическото състояние на доктор Мърт също бива разклатено (а може би винаги и било такова!) и внася смут в така или иначе обърканата публика. Наличието в някои от сцените на „наморДници”, кожени каиши, откровено сексуални пози с куче-човек, различни техники на релаксация, разговор между самураи и т.н. допринасят за пълната каша, която цари в театралната зала. И дори любопитната сценография на Венелин Шурелов, въздействащата музика на Асен Аврамов, разнородните костюми на Елица Георгиева и актуалният сингъл на Lana Del Rey не могат да оправдаят двата часа продължителност на представлението.

Признавам, идея в „Терапевтът” има, но откъм реализация постановката куца и отдавам това на неизбистрения драматургичен текст. Актьорите правят какво могат, но образите им са някак неясни и не докрай убедителни. В режисьорските решения на Крис Шарков също се намират любопитни хрумки, но върху пиесата трябва още да се работи, да се попромени и съкрати. Или с други думи – на заглавието му е нужен професионален терапевт! В противен случай публиката ще потърси помощ в специализирани заведения.

1587 | 20 ное 2012

Facebook коментари

Добави коментар

1 коментар

  • 2012 11 23 #1
    Petia5   

    Абсолютно можете да се доверите на ревюто за постановката. Към текстовете на Елена Алексиева нямам никакви забележки, но объркването на зрителя е в резултат на режисьорски недомислия. Представлението е “сурово” и е без финал. Актьорската игра обаче заслужава големи аплаузи. Не зная дали Владо Пенев, Жорета Николова и другите от отбора харесват ролите си, но всички играят взривоопасно и с огромен хъс. За сценографията имам големи резерви и не считам, че подкрепят основата тема за “самотата”. С една дума върху пиесата има още много работа, в противен случай: “следващият път носете наморници, ще Ви трябват” или
    “рано или късно ще стигнем до евтаназия”, както казва Владо Пенев - Терапевтът

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате