Някои го предпочитат... като в „Декамерон”

05 дек 2012
Снимка: Театър Българска армия

О, чудо! Търсено съвпадение или чиста случайност, но по едно и също време в България се появиха две съвременни трактовки на прочутия сборник с еротични разкази „Декамерон” на Джовани Бокачо, писан през 14 век. Едната версия, озаглавена „На Рим с любов” и под режисурата на Уди Алън, видяхме на киноекран в рамките на тазгодишната „Киномания”. Преди броени дни на сцената на театър „Българска армия” пък се състоя премиерата на едноименната творба под вещото ръководство на провокативната Диана Добрева и с участието на Анастасия Ингилизова, Ангел Генов, Антоанета Добрева - Нети, Борислава Костадинова, Веселин Анчев, Георги Къркеланов, Гергана Данданова, Екатерина Стоянова, Иван Радоев, Милен Миланов, Мирослав Косев, Радина Кърджилова, Мимоза Базова, Стефка Янорова и Тигран Торосян.


Разбира се, историите на Уди Алън във филма са единствено вдъхновени от новелите на Бокачо, докато Диана Добрева е избрала да пресъздаде в свой стил (и по сценарий на Ангел Еленков) пред публика шест от тях. Общото между двете творби е присъствието на любовта във всичките ѝ измерения, в италианския дух и разкош, характерен за времето на Ренесанса. И лентата, и спектакълът не са се отдалечили от оригинала, преплитайки т.нар. „разказ в разказа”, в който зрителите имат възможност да проследят взаимоотношенията между няколко двойки влюбени и недолюбени, и то не без огромна доза чувство за хумор.


Фокусът ми днес обаче пада върху „Декамерон”-а на Диана Добрева, който вече е част от репертоара на Армията.
Основното впечатление, което постановката остави у мен, е красотата, която цари на сцената - и в костюмите, и в декорите (дело на Нина Пашова), както и в музиката на Петя Диманова.


Отначало представлението разказва пет истории, в които водещи са похотта и по-скоро низките страсти, а не толкова онази възвишена любов, върху която хората на изкуството така обожават да размишляват. Именно тази част от „Декамерон” може да се окаже доста хлъзгава за екипа, тъй като на мнозина от публиката тя ще се стори глуповата и елементарна (макар и добре изпълнена от актьорите и режисьора). И точно към тях ще се обърна с думите – не бързайте да напускате театралната зала, защото финалният разказ ще придаде смисъл на цялостната картина. Той проследява любовта (подобна на онази на Ромео и Жулиета) на двама млади, изиграни от Веселин Анчев и Радина Кърджилова, и последствията от споделените им чувства.


С даване на яснота около сюжета съм дотук. В заключение ще кажа, че спектакълът заслужава да бъде видян, защото няма друг подобен в столичния театрален афиш в момента. Но същевременно имам предчувствието, че родната публика няма да оцени достойнствата на „Декамерон” на Диана Добрева, а бързо ще го изпрати в забвение. Затова пък си мисля, че постановката ще бъде много по-добре и възторжено приета на Запад... което отново ме връща към Уди Алън – нехаресван от мнозина, но признат от всички за гений!

2084 | 05 дек 2012

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате