Културен фонд „Калоянчев”

20 дек 2012
Снимка: Архив на Сатиричен театър

Една новина от последните часове помрачи коледното насроение, което витае наоколо. На 87-годишна възраст след кратко боледуване почина големият български актьор Георги Калоянчев.


Безспорно кончината на артиста ще остави огромна празнина в сърцата на българите. Родните кино и театър за миг осиротяха, защото ни напусна един от бащите на съвременната ни сцена. Но Калата, както всички го наричаха приживе, носеше щастие и усмивки навред... Затова реших да припомня кой бе той и какво ни остави в наследство.
На 13 януари 1925 година в Бургас се ражда Георги Тодоров Калоянчев. В края на 40-те, веднага след отбиване на военната си служба, се записва в бившето театрално училище в София. Според тогавашните критерии в него няма нищо „актьорско” – нито впечатляваща фигура, нито запомнящо се лице, нито богат тембър, с който да произнася патетични слова. В едно свое интервю даже споделя, че пред изпитната комисия се явил с кални войнишки ботуши: „Аз дойдох от Бургас, бях военен и трябваше след месец да ме уволнят. На моя първа братовчедка мъжът ѝ беше генерал и той ме уреди да дойда тука”.
Но въпреки вида си е приет в класа на проф. Стефан Сърчаджиев. Сред състудентите му са още Катя Зехирева, Коста Цонев, Катя Динева – все ярки индивидуалности, та по това време никой не можел да отличи бургазлията и да предположи, че в него се крие бъдеща звезда.


Един ден през 1951 г. руският режисьор Борис Бабочкин, който е поставил три пиеси в Народния театър, забелязва Калоянчев в студентското представление „Буря” на Островски. И остава силно впечатлен как младокът придава на образа си едновременно хумор и драматизъм. Веднага след завършването на института актьорът е приет в трупата на Народния театър.


През същата година е и дебютът му в киното в първия филм на съвременна тематика „Утро над родината”. Комикът бързо се превръща в душата на компанията с ролята си на циганчето Сали. Следват участия в „Наша земя”, „Снаха”, „Димитровградци”, „Точка първа”, „Две победи”, „Урокът на историята” и др.
В театъра обаче Калата (сдобил се с прякора още като студент. „Калата” е звучно от фамилията му, а на гръцки език означава „красив” – б.а.) основно замества заболели актьори. Като виц от онова време остава репликата на Масалитинов, когато му съобщили, че някакъв актьор е заболял: „Викнете Калоянчев, той може всичко да играе. Той може да играе и жени”.


Точно в този период Калоянчев напуска Народния и става един от основателите на Държавен сатиричен театър „Алеко Константинов”. Емблематични са ролите му на Големанов от едноименната пиеса на Ст. Л. Костов, Иванчо Йотата от „Чичовци” на Иван Вазов, Телериг в пиесата „Старчето и стрелата” на Никола Русев, Господин Балкански от пиесата на Георги Данаилов. Като забележителен актьор се проявява и в пиесите на Йордан Радичков, Станислав Стратиев, Иван Радоев, Георги Мишев и др. Следва и поредица от незабравими образи в любими български киноленти, като щангистът в „Специалист по всичко”, Кондов във „Вълчицата”, инспекторът в „Инспекторът и нощта”, фокусникът в „Най-дългата нощ”, Риксата в „Привързаният балон”, Джордано Бруно в италианската продукция „Галилео Галилей”, Езоп в „Езоп”, „Нощните бдения на поп Вечерко”, „Бон шанс, инспекторе”, „За къде пътувате?”… общо над 50 филмови заглавия.


През 1999 г. режисьорът Иван Ничев заснема „Бай Ганьо заминава за Европа” с Георги Калоянчев в ролята на прочутия българин. Оказва се, че това е един от най-гледаните филми през първата половина на 90-те. През 2003 г. излиза своеобразното продължение „Бай Ганьо се завръща от Европа”. Сценарият е писан специално за големия актьор, но десет години по-рано, и дълго време не се намират пари за реализацията му. Всичко това налага нов избор за ролята на бай Ганьо – Николай Урумов. Но Иван Ничев решава да докаже огромното си уважение към таланта на Калоянчев, въвеждайки нов, несъществуващ герой в класическото произведение на Алеко Константинов – духа на Бай Ганьо.


Актьорът е носител на куп отличия. През 1967 г. е удостоен със званието „Народен артист”. Той е лауреат на Димитровска награда, носител е на орден „Кирил и Методий” - първа, втора и трета степен, на орден „Народна република България” - първа степен, на орден „Стара планина” - първа степен. През 1995 г. му е присъдена наградата „Аскеер” за цялостно творчество, а през 2003 г. - наградата на Съюза на артистите „Икар” за цялостно творчество. През месец декември пък е обявен за „Бург на годината” в родния си град. Наградата се дава на бургазлии, прославили името на града. Няколко месеца по-рано, заедно със своята колежка и вярна приятелка Стоянка Мутафова, стават първите актьори, сдобили се със своя звезда на българската Алея на славата.


През 2000 г. на книжния пазар се появява автобиографичната му книга „Жив съм, ваш съм!”, в чийто предговор са публикувани по няколко слова на Станислав Стратиев, Крикор Азарян, Стефан Данаилов и Младен Киселов за талантливия им приятел:
„Хора като него нямат възраст. Те са самото изкуство – бушуват ярко и безпощадно, независимо от сезоните, от годините... Калоянчев издържа на всичко през годините - на славата, на парите, на съблазните на властта, на опиянението от огромните възможности, които невероятният му талант предоставяше...” (Станислав Стратиев) 

„Калоянчев - това е актьор с главни букви! Знам за него още преди да го познавам лично и професионално и винаги съм му се възхищавал... Калата е национално богатство.” (Крикор Азарян)

“Голям, неповторим актьор! Калоянчев е явление в бъларския театър и кино. Винаги съм се възхищавал на неговия талант. Гордост за една нация е да има такъв актьор!” (Стефан Данаилов)

„Вгледайте се в Калоянчев! В неговото творческо горене, изумителна органика и спонтанност на реакцията, остра гражданска позиция, свещено отношение към репетиционния труд, свободен, импровизационен, сложен, високопрофесионален подход към ролята, в неговата фанатична, страстна любов към играта, в неговия природен вкус към трагикомичното у човека вие ще намерите един непресъхващ извор на творчески импулси и размисли за себе си.” (Младен Киселов)


Поклонението пред тленните останки на големия актьор Георги Калоянчев ще се състои на 21 декември (петък) от 12:00 ч. във фоайето на Сатиричния театър.

 

Почивай в мир, Кала! Дълбок поклон и аплодисменти!  

1789 | 20 дек 2012

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате