Народният театър почете Щастливеца със спектакъл

14 яну 2013
Снимка: Атанас Кънчев

На 13 януари се навършиха 150 години от рождението на един от най-обичаните български писатели - Алеко Константинов, познат и като Щастливеца. В различни части на страната празненствата по повода вече започнаха, а на други предстоят.

     Екипът на Народен театър „Иван Вазов” също отбеляза рождението на автора на „Бай Ганьо”, но с една по-сериозна драматургична творба. На 13-ти от 19:00 ч. на камерна сцена театроманите имаха възможност да се насладят на постановката „Рицар на Светия дух” от Боян Папазов (режисьор е Маргарита Младенова). Пиесата, посветена на Алеко, е създадена на основата на богат документален материал, неизвестни текстове и писма – както на безсмъртния творец, така и на хора от най-близкото му обкръжение.
     Ролите в спектакъла са поверени на актьорите Иван Бърнев, Валентин Ганев, Валентин Танев, Ана Пападопулу, Станислав Ганчев, Петко Венелинов, Васил Дуев и Теодор Елмазов.
     „За появата на тази „алкохолна халюциноза” съм благодарен на Тончо Жечев. Имах щастието да познавам лично този проникновен български мислител. Някъде около 1985 г. прочетох есето му „Одисеята на Щастливеца и Бай Ганьо”. Там Тончо Жечев е написал: „Въпросът е прост като молитва и иска прост отговор. Или Бай Ганьо е общонационалният ни тип и ние сме пропаднали. Или този народ е родил същевременно и неговото противоядие, противоотрова и ние сме спасени.”
     Плашещото прозрение на Тончо ме преследва около десетилетие. Пиеса за „противоотровата” Алеко Константинов реших да пиша през 1992 г. В края на текста „Рицар на Светия Дух” споменавам хората, които ми помагаха в проучванията ми. Ето техните имена:
     „Благодаря на приятелите, които ми подариха от времето си, за да напиша тази пиеса. Те са Мария Желева, историк, и Христина Димова от Литературния музей на град София, 1992; Предраг Паич от Източноевропейския отдел в Конгресната библиотека, 1993-1996; българистът д-р Томас Бътлър от Харвардския университет, 1996; Марлена Паскалева и Лидия Иванова от Народната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий”, 2005-2007 година. При следващо издание на пиесата към тези имена ще прибавя още едно: проф. Маргарита Младенова, 2011”, разказва Боян Папазов за тази си творба.
     Аз пък ще внеса малко яснота около случващото се на сцената. Действието в пиесата е плод на пияното въображение на близкия приятел на Алеко - Фильо Гологана, прякор на Филарет Иванович Голованов - алкохолик, чиновник в статистиката, руснак от сектата на „Духовните скопци” в град Тулча. Та именно той търси мъст за смъртта на авера си, превръщайки се в прокурор по делото, в което убийците на Алеко са на път да си получат заслуженото. На съдебната скамейка свидетелски показания дават и самият писател (в ролята Иван Бърнев); пристрастната съдийка Клео (Ана Пападопулу), която се явява събирателен образ на жените в живота на Алеко; идеологът на убийството – кмета Петър Минков (Валентин Танев) и съучастниците в престъплението (Теодор Елмазов, Станислав Генчев, Петко Венелинов и Васил Дуев).

Постановката на Маргарита Младенова може да се похвали освен с вниманието на мислещата част от публиката и с театралната награда „Икар” 2012 за най-добро представление.

Снимки: Атанас Кънчев

1639 | 14 яну 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате