Като на кино в „Когато дъждът спря да вали”

21 яну 2013
Снимка: Неделчо Хазърбасанов

Познатата повече като кинорежисьор Зорница София (нейни са „Мила от Марс” и „Прогноза”) направи своя дебют и в театъра. Пред столична публика тя представи пиесата на Андрю Бовел „Когато дъждът спря да вали”. Премиерата на спектакъла се състоя преди броени часове на сцената на Малък градски театър „Зад канала” и бързам да кажа, че приятно изненада театроманите. Постановката може да се похвали със силен и сериозен текст; с блестящите актьорски превъплъщения (в ролите са Илка Зафирова, Василена Атанасова, Ирини Жамбонас, Христина Караиванова, Пенко Господинов, Петър Калчев и Иво Аръков); с интригуващата сценография на Чавдар Гюзелев; с въздействащата, както винаги, музика на Калин Николов; и не на последно място – с перфектната режисура на Зорница София, която много умело е използвала различни кинопохвати в работата си в театъра. И крайният резултат е повече от задоволителен.


В анотацията на представлението ще прочетете следното: „Пиесата започва в бъдещето. Годината е 2039, мъж крещи сред апокалиптичен дъжд и… една риба пада от небето. Климатичният баланс необратимо е нарушен, по-голямата част от сушата е превърната в море, а хората, в една верига от причини и следствия, не спират да се нараняват и изоставят. Пиесата разглежда квантовите връзки между хората, особено в семейството, и техния ефект върху планетата в един свирепо сгъстен наратив. Катарзисът, заложен във финала, е като бомба със закъснител, допринесъл пиесата да се превърне в събитие на сцените в Австралия, Ню Йорк и Лондон.”


И по-горните редове сигурно ще ви объркат и озадачат или ще събудят любопитството ви, но разкриването на каквито и да е елементи от спектакъла биха счупили парченце от здраво скрепения краен продукт. Това, което предварително трябва да знаете е, че в представлението на Зорница София няма нищо излишно и недоизкусурено. Историята започва с непознат господин, върху чиято глава пада риба. Но впоследствие се намесват още герои, свързани помежду си, които в края разясняват какво се случва, когато дъждът спре да вали.
Сценографията на Чавдар Гюзелев също играе важна роля за цялостната сглобка. Декорът на сцената е направен от пластмасови щайги, които непрекъснато променят вида и предназначението си. Но наблюдавайки ги през цялото време, ги възприех по-скоро като решетки, между които са заклещени емоциите, преживяванията, страховете и тайните на героите. А разкриването им действа като шок, за който театралният зрител е малко подготвен... поради липса в афишите на театрите на други подобни дълбоки и сериозни текстове. Затова препоръчвам на онези от вас, които имат по-лабилна психика, да не припарват до творбата на Андрю Бовел. За по-смелите обаче, тази апокалиптична история, пълна със символика и крайни състояния на персонажите в нея, както и с леко криминална нишка, може да се окаже истински празник за сетивата и ума.

1899 | 21 яну 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате