Разделени заедно в „Деца на света”

28 яну 2013
Снимка: Иван Дончев


Най-страшният знак, че една държава загива, е когато децата ѝ започнат да бягат от нея. Като подобна сентенция звучи най-новата пиеса на Стефан Цанев „Деца на света”, чиято премиера имах възможност да видя тези дни на камерна сцена в Младежки театър „Николай Бинев”. Режисьор на спектакъла е Красимир Спасов, а ролите се изпълняват от Доротея Тончева (Жената), Стефан Мавродиев (Мъжът) и Гергана Христова (Жрица на любовта).
В общи линии сюжетът се завърта около възрастна двойка, инвестирала всичко в крайпътно ханче, което се намира до новострояща се магистрала в Добруджа. Децата на мъжа и жената са разпръснати по света. Единствената връзка между родителите и техните наследници се осъществява чрез раздрънкан лаптоп, който предава звук, но не и картина. Животът си минава, докато семейството чака магистралата да бъде завършена, бизнесът да потръгне и децата да се приберат за Коледа или Великден. Появява се и една жрица на любовта, бивша учителка, емигрирала преди време, но принудена да се завърне в бащината къща заради здравословни проблеми в родата.


„Деца на света” е една действително тъжна комедия. Зад благовидността на това Балзаково жанрово определение („комедия на живота”) не е трудно да се доловят „трагичните стонове” на битието; в самата емоционална природа на този сюжет е заложено предчувствие за настъпващо национално бедствие с катастрофални размери”, казват от екипа. И действително, в случващото се на сцената лесно може да се прозре нещастието на нашето време. Децата са далеч и живеят добре, а родителите им са самотни тук и мизерстват. Всеки води свое съществуване, а отношенията между хората се крепят на петминутни разговори по Skype. По-тъжното е обаче, че тези „деца на света” забравят не само майка си и баща си, но и езика, и историята си.
Именно защото темата на пиесата е позната и преживяна от повечето от нас, на мнозина може да се стори отегчителна. Ако бе поставена преди няколко години, когато бе пикът на родното емигрантство, заглавието наистина би се превърнало в хит. Но сега двата часа продължителност на представлението ми се сториха множко за нещо чуто, видяно и изживяно.


Излишно е да изтъквам качествата на безспорно отличния текст на Стефан Цанев. Но в забързаното време, в което живеем, мудността на действието в спектакъла наистина има опасност да навреди на бъдещия зрителски интерес. 
Похвални са актьорските изпълнения на триото на сцената. Особено на Стефан Мавродиев, който хвърля цялата си енергия и с право печели няколкоминутни аплаузи за екипа в края на постановката.

2166 | 28 яну 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате