Психосексуализъм по Бергман в „Часът на вълците”

19 фев 2013
Снимка: Иван Дончев

Дни след премиерата на провокативната пиеса „Маркиза дьо Сад” (режисьор Стайко Мурджев, ТР „Сфумато”) столичният театрален афиш се сдоби с още едно разкрепостено по отношение на връзките на героите заглавие. Става дума за постановката „Часът на вълците”, създадена по мотиви от филма на шведската кинолегенда Ингмар Бергман - „От живота на марионетките” в Младежки театър „Николай Бинев”.


Режисурата на спектакъла е на Десислава Шпатова, а ролите са поверени на Владимир Люцканов, Николай Луканов, Мая Бабурска, Койна Русева, Малин Кръстев, Станка Калчева, Веселина Конакчийска и Вихър Стойчев.

Любопитен факт е, че лентата е плод на въображението и вдъхновението на Бергман през 80-те години на миналия век, когато самият той се подлага на изгнание в Германия, обиден, че в родината кариерата му е сериозно застрашена заради скалъпени криминални обвинения и разследвания за укриване на данъци. Въпреки осемгодишната си „присъда” обаче, той продължава да твори и създава едни от най-емблематичните си произведения. Измежду тях е и „От живота на марионетките”, чийто сюжет доразвива историята на Катарина и Петер Егерман - скараните, бездетни, работещи съпрузи, които се появяват в един от епизодите на друг шедьовър на Бергман – „Сцени от един семеен живот”.

В „Марионетките” още в първата сцена Петер извършва ужасно престъпление. Следва възстановяване на случилото се и мотивите, които са го провокирали да стори злодеянието. Има полицейско разследване, моменти от брачния живот на двойката и картини от сънища.

И една вметка: постановката на Десислава Шпатова следва сценария на Бергман, така че феновете му могат да бъдат спокойни и доволни.

Още на влизане в голямата зала на Младежкия зрителите биват настанени на сцената, където всички те имат възможност през „шпионката” да воайорстват от първите редове на отношенията между Катерина (в ролята Койна Русева) и Петер (Владимир Люцканов), техните любовници, роднини, авери и жертви. Страстите на моменти са разгорещени и откровено брутални (представлението не се препоръчва за деца под 14 години!). Реалността и сънищата се преплитат. Поставени са диагнози... обвинения. Желанията са водени едновременно от физическия нагон и от психическите страхове на героите. В края някой все пак ще пострада!

„Часът на вълците” е нещо като психотрилър с крими елемент, който така и не ме грабна. Причината е наличието на безброй монолози, твърде описателни и черпещи от времето и търпението ми. Актьорските изпълнения са на позната висота. Сценографията и костюмите на Николета Найденова са стилни и донякъде впечатляващи. Но както казах и за „Маркиз дьо Сад” - да, наличието на подобен спектакъл в столичния афиш липсва и е любопитно да бъде наблюдаван...

1767 | 19 фев 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате