Новият Дон Жуан: актьорът Владислав Виолинов

03 мар 2013
Снимка: Симеон Лютаков

Той е новият Дон Жуан... в театъра. Така е решил режисьорът Георги Михалков, който му повери ролята на легендарния герой в „Дон Жуан или Любовта към геометрията” по Макс Фриш, част от афиша на Варненския театър. Като публика и ние одобряваме избора му, защото веднага се поддадохме на магнетизма на актьора. Е, разбира се, това се случи няколко години по-рано, когато го забелязахме на камерна сцена в Народния театър, редом до Юлиан Вергов, Владимир Карамазов, Деян Донков, Димитър Рачков и Веселин Анчев в спектакъла на Лилия Абаджиева „Отело” от Уилям Шекспир.

Само шест години след дипломирането си в НАТФИЗ, регистрира участия в над 35 представления, сред които „Крум”, „Калигула”, „Пир по време на чума” на Явор Гърдев; „Време да обичаш, време да умреш”, „История на обикновената лудост” на Гергана Димитрова; „Макбет” на Крис Шарков; „Тартюф”, „Бремен”, „Паметта на водата” на Стоян Радев Ге. К.; „Ричард III” и „Български работи” на Пламен Марков; „Приказки от виенската гора” и „Фауст” на Лилия Абаджиева. Той е и едно от момчетата в ХаХаХа ИмПро театъра. Увери ни, че пак ще го видим, замесен с последните, но за момента го възпира разстоянието Варна – София, все пак е част от трупата на театъра в морската ни столица. А и е обвързан с „вечно” приятелство с ХаХа-ховците Ивайло Рогозинов и Тони Карабашев още от НАТФИЗ, където заедно се дипломират в класа на професор Крикор Азарян. 

Но да превъртим лентата наобратно. Той е Владислав Виолинов и със сигурност сте го забелязали, ако сте го виждали поне веднъж на сцената. Осанката и харизмата му напомнят на холивудските актьори Джейм Франко, Райън Гослинг, Брадли Купър, Ейдриън Броуди, както и на младия Джони Деп (който също изигра ролята на Дон Жуан на 30-годишна възраст). Подобно на тях и нашенецът печели внимание с небрежен вид, опасен момчешки чар, обрани маниери и потайна интелигентност. Въпросните актьори са характерни и с това, че колкото по-непринудено се държат при пресъздаването на образите, толкова по-убедителни са те. Затова сме сигурни, че попадне ли веднъж в киното, Владислав ще пожъне големи успехи. Засега няма предложения, но самият той предусеща, че дебютът му предстои. Инстинктът ни подсказва същото.  

Чаровникът не е представител на актьорското клише, че мечтае за тази професия от дете. Неочаквано, като ученик в последните класове в математическата гимназия в родния Русе, получава предложение от класната си Ася Кулева, която по това време поема ръководството на местния драмсъстав „МАГИМ”, да се включи в поставянето на „Майстора и Маргарита” на Булгаков. „Каза ми, че си говорили с колегите, че никой друг, освен мен, не можел да изиграе Воланд, та дали нямам интерес да се запиша в трупата. Попитах: „А голяма ли е ролята?“. И тя ми отговори: „Ами... нито много голяма, нито много малка”. Аз приех. И когато ми дадоха текста – от 60 страници драматизация на романа, 40 бяха мой текст. Още се чудя какво щеше да е, ако беше казала, че ролята е голяма”, разказва ни той. 

Но не крие, че именно Крикор Азарян е човекът, който променя света му: „След срещата с него вече знам, че никога няма да спра да се занимавам с театър. Докато съм жив.“ Споделя ни и че след смъртта на професора през 2009-а за кратко губи мотивация да играе: „Много исках да го накарам един ден да се гордее с мен. А не ми стигна времето за това. И когато той си отиде, си казах – и сега... за кого да играя...” За радост на театроманите Владислав е възвърнал желанието си за изяви: „И до ден-днешен, когато съм в тежка дилема, се питам какво би ме посъветвал Коко, как би постъпил той, какъв избор би направил”.

Питаме го кое е най-ценното, което Азарян завеща на българския театър. „Мен. Учениците си. И техните ученици... Учеше ни не просто да сме актьори. А хора.”, откровеничи той.

„На изпитите в НАТФИЗ се явих с едни от най-тъпите материали на света”, разказва Владислав. Първият му опит е неуспешен. На следващата година е войник и по време на отпуск се явява пред комисията в Театралната академия в униформа. „Пристигам директно от казармата. Заставам на сцената мирно – изрядна стойка (бях първенец по строева подготовка), с камуфлаж и кубинки, тъп и грозен. Коко, като ме видя, попита: „Мойто момче, ти да не си войник?”. „Тъй вярно!”, извиках аз по навик. Счупиха се да се хилят. Казах си баснята, после Коко ми каза: „Добре, добре... Хайде върви си, да не ти отнемаме от отпуската”. Аз помислих, че са ме скъсали. Но не – минах този кръг. Така и не чуха никой от другите ми материали. И слава богу. Бяха наистина тъпи.”

Тъпи или не, благодарение на дарбата си, с диплома в ръка Владислав устремено и уверено нахлува в професията. Известно време играе в ДКТ – Враца. Официалният му дебют е в представлението „Къщата на Иван” от Пламен Дойнов под режисурата на Венцислав Асенов. „Докато траеше репетиционният процес се случи следващата ми изключително важна професионална среща. С актрисата Йорданка Стефанова. Тази жена е гигант. Обожавам я! Тя го знае, но не знае колко много съм взел от допира си с нея”.

Сега Владислав е част от Варненския театър. С гордост споделя, че успехите на морската сцена в последно време се дължат на трупата. „Тук сякаш хората успяват да не забравят, че има едно нещо, което е по-голямо от всекиго поотделно. И това е Театърът. Задължителната за актьорите суета е сведена до един здравословен минимум.”

Не крие, че иска да изиграе всяка роля, но в близко бъдеще му предстои една точно определена в „Гимнастика за бременни” от Здрава Каменова под режисурата на Калин Ангелов. Премиерата е на 4 март във Варна.

Междувременно преподава актьорско майсторство на младежи в школите „МОНТФИЗ”. Попитахме го дали контактът с тийнейджъри го зарежда с творчески идеи. И ето какво ни отвърна: „Много. По стечение на обстоятелствата в момента те са най-близкото до семейство нещо, което имам. Даже ме наричат „мамо”. Ужасно много ме зареждат и се заблуждават, че те вземат повече от мен, отколкото аз от тях. Не се стремя да ги направя актьори. На когото му е писано, ще стане – със или без моя помощ. Уча ги да бъдат хора, както Коко учеше нас. Аз нямам никакъв принос за щастието да го познавам. И затова считам за свой дълг да го ПРЕподавам на тези, които не са имали моя късмет и които са готови да го поемат, разбира се”.

В заключение споделя, че е голям късметлия и всичко му се случва точно както го иска и точно когато трябва.

2578 | 03 мар 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате