„Ковачи” и „Очите на другите” под общ знаменател

12 мар 2013
Снимка: Университетски театър на НБУ, Иван Дончев

Две съвременни български пиеси преживяха своите премиери в рамките на една седмица, но в различни театрални пространства. Номинираната за „Аскеер 2012” за драматургичен текст творба на Алек Попов „Ковачи” бе представена на Открита сцена „Сълза и смях” под режисурата на Възкресия Вихърова, а на Сцена на IV етаж в Народния театър публиката видя за пръв път „Очите на другите” от Иван Димитров.

Всъщност, премиерата на „Ковачи” се състоя миналата година в Университетския театър на НБУ, но от този сезон представленията на студентската трупа ще се играят и на сцената на ул. "Раковски" 127. Ролите в спектакъла се изпълняват от възпитаници на театралната програма на висшето заведение, от техни преподаватели (Ася Иванова, Антоанета Петрова, Росица Панайотова и Васил Димитров) и няколко гост-актьори (Росен Белов и Михаил Милчев от Театър „София”, Валентин Ганев от Народния театър). 

Действието в пиесата се разиграва в Оснабрюк (Германия), който според последни социлогически изследвания е най-щастливият град в държавата. Усмихнати и доволни лица там се забелязват най-вече сред дамите. Оказва се, че задоволеността им е в буквалния смисъл и се дължи на програма „Помощник в брака” или т.нар. „ковачи”. „Става дума за група индивиди... от мъжки пол. Поканените са от общината със статут на чуждестранни работници. Отседнали са в старите казарми на американците. Задачата им е да обслужват гражданките, които се нуждаят от сексуално внимание...

Това е социален проект. Услугата е безплатна, като изключим символичната потребителска такса от едно евро. Останалите разходи са за сметка на бюджета”, разказва героинята в спектакъла Хайде (в ролята Ася Иванова) на своя съпруг Долф (Валентин Ганев - глас на запис). Разхайтеният живот на двойката се оказва основна причина единственият им син Бруно (образът е поверен на група студенти) да предпочете да заживее като клошар. Има и сцена в местната кръчма, където мъжете обсъждат битовизми и семейни терзания; среща отблизо с един от гастербайтерите – „балкански тип” на име Ковач, родом от Сливен, който е „покрил определени нормативи”, за да се получи работата.

Една част от спектакъла е решена като пародийно вариете. Чува се и немска реч. Камера, поставена на ръба на сцената, пък излъчва на живо откровения и действия на героите. Освен песни, има и танци... изобщо, по време на представлението цари пълна какофония, която заковава от почуда към седалките в театъра. Екипът на „Ковачи” представи типична постановка на студентско ниво (въпреки присъствието на доказани имена сред актьорите), която изобщо няма качествата да „дефилира” на голяма сцена... Но явно има претенции за това...

* * *

В „Очите на другите” (режисурата е на Марий Росен) пък се срещаме с двама приятели, които всеки ден прекарват обедната си почивка на площада пред работните им места, където са наблюдавани от мистериозен воайор. За тях е важно да изглеждат добре и да знаят, че някой ги гледа. Понякога им е невъзможно да осъществят контакт с външния свят, тъй като твърде са се взрели в собствените си проблеми...

Една пиеса за това как сами търсим абсурдите наоколо, за да се преборим с абсурда в самите нас. Така екипът описва текста на Иван Димитров. Но какво видях аз?

Наглед интересната история за двамата авери и скрития им приятел бе примесена с небивали сцени, които може би екипът претендира да са гениални, но реално изглеждат (като съдържание и реализация) като нечии кошмари. Публиката е заключена зад стъклената витрина на магазин за бельо, обслужван от разголена продавачка, на която често ѝ се случва да изпада в депресивни състояния. Краят ми се стори като спасителен пояс. Почувствах се като Алиса, но не в Страната на чудесата, а в страната на халюцинациите. Ключът за измъкване от дупката на заека бе в полезрението ми (на вратата на декорния магазин), но ръката ми се оказа късичка, за да се протегна и да се измъкна оттам завинаги. „Говорете на разбран език! Не разбирам смисъла на половината от тия дълги приказки - и да ви кажа право, мисля, че и вие сами не ги разбирате” - би отвърнало Орлето от романа на Луис Карол, ако бе гледало представлението.

 Актьорските превъплъщения (в ролите са: Павлин Петрунов, Петър Мелтев, София Бобчева, Александра Василева и Ивайло Димитров) безспорно са на ниво, но „напразно хлопат”, би казал пък Лакея от „Алиса...”

Честно, учудва ме присъствието на заглавието в афиша на Народния театър, където в избора си зрителите често сляпо се доверяват на разнообразието от реномирани пиеси. Хубаво би било към „Очите на другите” да бъде добавено уточнение, че е част от някаква програма за „алтернативен театър” например. Така купилите си билет за премиерната постановка ще се чувстват предупредени.

1162 | 12 мар 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате