Икар 2013. Питането

07 апр 2013

По повод церемонията по връчването на театралните награди Икар 2013 наскоро и аз се провокирах, питах, не печелих, но пък реших да драсна нещо и да го споделя.

Едни от най-силните явления в изкуството са се раждали в най-сложните политически моменти. В контекста на трудностите механизмът на твореца като че ли заработва по-бързо, по-динамично, по-гръмко. Когато соцреализмът се гавреше със свободата на артистите да избират и живеят своите големи театрални мечти, в Бургас се вихреше Великата четворка ( Юлия Огнянова, Леон Даниел, Методи Андонов и ....) и променяше езика на сцената.

Правеше го по свой собствен начин, далеч от глухите уши и невиждащите очи на властта. База за сравнение с днешната сложност и тогавашната може и да има, но няма да се ровя за детайлите. Иска ми се да отбележа само един от тях – фактът, че сложната социална, културна и политическа ситуация ражда любопитство. Ражда неистово желание да се прескочи  бездната. Да се отиде от другата страна.

Ето, че и този тетрален сезон донесе своите противоречия, своите откровения и изповеди, своите шумни и своите тихи герои. И тази година церемонията по връчването на наградите, приела отново добрата организация на Съюза на Артистите в България и гостоприемството на Народен театър „Иван Вазов“, се ласкаеше с доза суета и демонстративност, без която ни една артистична среда не би съществувала.

Но въпреки това този път не се усещаше онази радостна празничност, която е присъща на децата и актьорите. Като че ли в обичайното вдъхновение и еуфория се отразяваха тихите сенки на реалността. На случките от живота около нас и в нас. Не че тя, действителността,  не е присъствала и досега в живота им, но тази зима по Стайнбек си беше „зимата на нашето недоволство“.

Все пак с радост отбелязвам, че и тази година се отразиха и няколко много важни аспекта: опитите за разчупване на тетралния език и актьорското присъствие; младите на сцената, които имат нужда да бъдат забелязани; добрите постижения на театри извън столицата.

Ето и най-развълнуваните от играта:

1. Дебют – Силвия Станоева и Ивайло Желев за "Клер, Мадам, Соланж" по Жан Жьоне, режисура Касиел Ноа Ашер, Червената къща
2. Най-добро куклено представление – „Вграждане“, режисура Веселка Кунчева, ДКТ Пловдив
3. Съвременен танц и пърформанс – Виолета Витанова и Станислав Генадиев за „Мишеловката“ в „Хамлет“, режисьор Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“
4. Критически текст – Асен Терзиев за „Театралността – езикът на представлението“
5. Авторска музика – Христо Намлиев за „Вграждане“, ДКТ Пловдив
6. Поддържаща женска роля – Анастасия Ингилизова в „Декамерон“, режисура Диана Добрева, ТБА
7. Поддържаща мъжка роля – Мариус Куркински в „Хамлет“, режисура Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“.
8. Водеща женска роля – Гергана Плетньова за Соня във „Вуйчо Ваньо“, режисура Пламен Марков, Театрално-музикален продуцентски център Варна
9. Водеща мъжка роля – Камен Донев за Подсекалников в "Животът е прекрасен“, режисура Александър Морфов, Народен театър „Иван Вазов“.
10. Режисура – Явор Гърдев за „Хамлет“, Народен театър „Иван Вазов“
11 Най-добър спектакъл – „Медея, майка ми“, режисура Иван Добчев и Маргарита Младенова, ТР „Сфумато“.
12. Награда за цялостен творчески принос – Виолета Бахчеванова и Васил Стойчев – артисти, белязали достойно и силно пътя на българския театър.

И вдъхновена от Явор Гърдев и изказването му при връчването на наградата за режисура...
Не се борете да отделите един конкретен смисъл и идея, било то от картина, живот, песен, текст. Поемайте цялата планета от смисли и ги оставете да ви погълнат. После – да не се пита!

923 | 07 апр 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате