Бодра смяна: режисьорът Крис Шарков

02 апр 2013
Снимка: Архив

Той е един от младите режисьори в българския театър, който за разлика от останалите си колеги, представители на същото поколение, бързо наложи собствен, специфичен и оригинален стил в работата си. И макар да е още в началото на творческия си път, вече знае накъде иска да върви. Разкри ми, че от 15-годишен е наясно каква е точната му цел. „Режисурата като призвание човек обикновено осъзнава в по-зряла възраст, когато е натрупал житейски опит. А аз от малък искам да съм автор на филми и театрални спектакли, което по-скоро се дължи на някаква силна интуиция, подсказала ми, че това е моето място. Някак си извървявам пътя си наобратно – от знанието коя да е професията до начина, по който нещата в нея да се случват”, сподели той.

В хода на разговора става ясно, че с интуицията са в доста близки отношения. Заради нея избира театралната сцена, тя е и тази, която го води в избора му на актьори за роли в неговите спектакли. А към днешна дата те не са никак малко. В биографията му вече са записани заглавия като „Макбет” от Хайнер Мюлер по Шекспир във Варненския театър, „Куклен дом” от Хенрик Ибсен в Пловдивския драматичен театър, „Господин Колперт” от Давид Гизелман в Театър „София”, „Посещение при бащата” от Роланд Шимелпфениг и „Презрението” по Жан-Люк Годар в Театрална работилница „Сфумато”, „Терапевтът” от Елена Алексиева в Народния театър. През септември пък отново на сцената на Театър „София” ще представи официално пред публика своята версия на „Напразни усилия на любовта” от Уилям Шекспир. 

Той е режисьорът Крис Шарков.

Преди да се озове в театъра, съвсем в ранните си години, Крис се пробва пред камера (покрай баща си, който често работи в телевизията). „Не съм имал кариера на дете-актьор. Не съм и искал”, уточнява обаче той. „Но много съм снимал. В масовки, непретенциозни роли. В един момент престана да ме интересува аз да участвам някъде, исках да съм от другата страна.”

Така след време попада в НАТФИЗ в класа на професор Красимир Спасов. „Срещата ми с него беше важна. Той е човек, който още в началото дефинира какво е това да си режисьор, какъв тип професия е. Първата ни лекция при него като че ли ми остана най-надъхваща. Все пак той е човек, носещ дълбоко в себе си театъра. Не налага на студентите си естетики, напротив, иска да ги изяви, да им помогне да развият индивидуалността си”, разказва той, като не пропуска да сподели, че в академията е имал възможност да работи по „хубавите автори” – Шекспир, Молиер, Бюхнер и мн. др. А дипломната му работа е представена на професионална сцена във Варна - „Макбет” от Хайнер Мюлер по Шекспир с участието на Михаил Мутафов, Гергана Христова, Борис Луканов, Димо Алексиев, Стоян Радев, Владислав Виолинов, Васил Читанов, Пламен Димитров, Николай Божков, Пламен Георгиев, Росица Дичева и Гергана Арнаудова. Постановката веднага попада сред номинираните за театралните отличия „Икар” в категориите за сценография (Огняна Серафимова) и за оригинално музикално оформление (Калин Николов).

Късметлия е Крис, то е ясно. Разбрах го още през студентските му години, когато работеше като асистент на Явор Гърдев. „В НАТФИЗ ми липсваше практическата част. Имах нужда да съм на репетиции, да усетя как се диша по време на работния процес, в почивките, как се говори с актьорите... И станах стажант-асистент при Явор с учебна цел в няколко постановки - „Пиеса за бебето” в Театър 199, „Крал Лир” в Народния и др. От него съм научил наистина много.”

В почерка на младия режисьор ясно си личат разни кинаджийски трикове. Разбира се, попитах го и за това. „Театърът, който правя, по някакъв начин е повлиян от киното. И смятам, че това е нещо нормално и хубаво, защото изкуствата в днешно време много си кореспондират. В новите филми се забелязват чисто театрални похвати. Сещам се за „Догвил” на Ларс фон Триер например. Обратното също го има. Общуването между тези две изкуства е интересно. Развиват се взаимно. Така че е напълно естествено някои кинорежисьори да ми повлияят. В едни случаи чисто естетически, в други – на ниво драматургия. Като че ли с възрастта искам като израз, като тежест, като минимализъм да вървя в посоката на колоси като Бергман и Тарковски. Но в театралните си работи до момента съм търсел по-манипулиращия жанр като този на Тарантино и Линч... И пак ще спомена Ларс фон Триер, когото намирам за важен режисьор по отношение на драматургията и работата му с морала – тема и в моите спектакли”, разказва надълго и нашироко той.

От думите му разбирам, че има голямо желание в бъдеще да работи в киното: „И все пак не бих го степенувал и пред театралните постановки”. В тази връзка споделя, че мечтае да постави Чехов и Ибсен. Сега обаче репетира Шекспир с младите в трупата на Театър „София”. „Проектът е още в ранна фаза. Тепърва ще добие облик. Ясно е, че правим интерпретативен театър, който ще търси адекватна и емоционална връзка с днешното време и няма да се интересува от обслужване на някаква музейна представа за Шекспир, защото я намирам за ненужна и бутафорна. Проблемите, поставени от Шекспир, ще бъдат пренасяни през чувствата и живеенето на новия човек.”

Очакваме представлението с интерес! Музиката е поверена на група „Остава”, сценографията - на Венелин Шурелов, а костюмите - на Елица Георгиева. Премиерата е през септември.

1040 | 02 апр 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате