Отзад напред с актрисата Гергана Арнаудова

04 май 2013
Снимка: личен архив

При нея нещата се случват отзад напред – снима, играе, а после изучава тънкостите на занаята. Сама тя ми го каза. Затова и се вдъхнових да разкажа за нея от момента на срещата ни... към този, в който решава да стане актриса. Хубаво е обаче да не пропусна в тази главоблъсканица да я представя.

Тя е Гергана Арнаудова – бъдеща висшистка от театралната академия, притежателка на богата творческа биография, на която могат да завидят мнозина от колегите ѝ.
Преди да влезе в НАТФИЗ като студентка в класа на професор Пламен Марков, участва в няколко репертоарни заглавия на Варненския театър.

В гилдията и сред по-запалените театромани е позната с участията си в спектаклите „Крум” от Ханох Левин, „Калигула” от Албер Камю, „Хамлет” от Уилям Шекспир и във филма „Дзифт”, всички под режисурата на Явор Гърдев. „Малко ще е да кажа, че Явор е някаква вселена. Много по-различно се работи с него. Обстановката е по-особена. Винаги успява да създаде екип. Умее много добре да подбира хората, с които да работи и до такава степен да ги сплоти, че да се заобичат. Той е и от малкото режисьори, които се доверяват на млади актьори за големи роли. Самата мен ме научи на дисциплина и на това, че нашата работа трябва да се върши с удоволствие и любов, иначе нищо няма да се получи”, разказва ми тя.

Оказва се, че Гергана е привлякла вниманието на култовия режисьор още с първата си поява на голяма професионална сцена в спектакъла „Член 223” от Ст. Л. Костов (реж. Александър Илинденов) във Варна, където имала малка роля: „На слугиня, която излиза пред публиката, изяжда една филия хляб и се прибира”, смее се тя.
Но явно доста добре се е справила с филията, визирайки последвалите им общи проекти. „Имаме си взаимно доверие”, не пропуска да ми спомене Гергана.

В морската столица се среща и работи и с други режисьори като бъдещия ѝ преподавател в НАТФИЗ – Пламен Марков, както и със Стоян Радев Ге. К., Боян Иванов, Крис Шарков, Дафинка Данаилова. Не крие, че от всички тях е научила много. Попитах я при толкова роли в театъра преди постъпването ѝ в Академията дали е подхождала различно към студентските си превъплъщения, с повече самочувствие. „В началото – не, но по-нататък, когато започнахме да правим представления, самочувствието ми се появи. Дотогава се учех наравно с останалите. Успях да стартирам на чисто. Въпреки участията ми в театъра и информираността на някои от хората за тях, показах, че не зная повече от другите.”

За класа си в НАТФИЗ (в него са вече познатите на публиката Луиза Григорова от тв сериалите „Стъклен дом” и „Дървото на живота” и Весела Бабинова от постановките „Нощна пеперуда” и „Хамлет” в Народния театър) разказва, че са „много задружни”. „Вярно, че сега, като поотраснахме малко и всеки го дърпат нанякъде – театри, роли..., се забелязва леко разединение, но въпреки всичко, ако трябва да се направи или свърши нещо, сме екип. Спомням си думите, с които професорът ни посрещна през първия учебен ден: „Ще се събличате на едно място. Отсега ви казвам да махнете притесненията. Събрали сме се тук не за да се обичаме, а да работим”. Но освен че работим добре, взехме, че се и заобичахме.”

Макар и днес бурно да се радва на студентските години, Гергана не кандидатства с голям ентусиазъм в театралната академия. Навиват я партньорите и учителите ѝ от Варна – Дафинка Данаилова (тогавашен директор на театъра и пръв преподавател на Гергана в детска театрална школа) и актьорите Стоян Радев и Веселина Михалкова. Самочувствието ѝ изневерява и този път, на изпитите, защото предварително се е навила, че няма да я приемат. От страх първо се явява на препитванията за режисьор, но професор Здравко Митков я къса. „Лично му благодарих, защото след това ми се случиха толкова много хубави неща.”

След четири години отново се пробва, но този път при професор Пламен Марков и класа му по актьорско майсторство. „Явих се адски неуверена, сигурна, че ще ме скъсат. Почти не си спомням дните, в които кандидатствах. Зная, че отидох и шест дни не излязох от Академията... Първия път, когато се качих на сцената пред комисията, все едно изобщо не се бях качвала преди. Разтрепераха ми се краката, пребледнях, чудех се какво става... Но мина. В началото комисията ме погледна с недоверие, но после някак си успях да ги омая и да ме харесат.” 

Талантът ѝ е явен не само за преподавателите в НАТФИЗ и режисьорите извън него, затова я разпитах за семейството й (родом е от Варна) с цел да разбера откъде е наследила дарбата. Оказва се, че единствено дядо й и баща й имат някакви музикални заложби. „За компания – китари, песни...”, отбелязва обаче тя. Майка й е главен готвач, а самата Гергана е била на път да се замеси с професията на счетоводител. Но открива театъра. „Учителката ми по литература ни заведе да гледаме „Хамлет” със Стоян Радев в главната роля. И тогава се случи някаква магия. Бях тотално запленена. Представлението продължи три часа. После още седем пъти го изгледах. Веднага потърсих школи. Исках да се занимавам с това. Счетоводството директно бе зачеркнато. Тогавашната директорка на Варненския театър Дафинка Данаилова имаше детска школа. И след кратко колебание се записах.”

Дебютът ѝ е като ученичка в клас в представлението „Учителят или сянка върху дъската” от Жан-Пиер Допан (реж. Станчо Станчев).
Явно при Гергана всичко се случва на магия, примесена с огромна доза талант. И „запознанството” ѝ с театъра, и последвалите ѝ участия. Има роли в късометражните филми „Контрол” (реж. Любомир Печев), „Непознатата”, (реж. Емил Денев), „Филмът на Джо” (реж. Виктор Иванов), както и в лентата, посветена на бащата на българския театър - Добри Войников, на режисьорката Ралица Димитрова - „Българското позорище”. В театъра можете да я гледате в ТР „Сфумато” в „Маркиза дьо Сад” на Стайко Мурджев, в Народния в „Хамлет” на Явор Гърдев, във Варненския театър в „Калигула” пак на Явор Гърдев, в Учебния театър на НАТФИЗ в „Гимнастика за бременни” и „Криминале от каменната ера”, както и в Сатирата в премиерния спектакъл „Шпионажът през каменната ера или Гущерчето”. През юни пък ще я видим на сцената на Театър „София” във „Вампир” от Антон Страшимиров.

1356 | 04 май 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате