Илиян Марков без задръжки

22 авг 2013
Снимка: личен архив

Ако градеше кариера в Холивуд, сигурна съм, че той щеше да има завиден успех. А режисьори като Куентин Тарантино или Дейвид Линч биха го абонирали до живот за своите филми заради качествата, които той притежава, и които те толкова обожават и ценят при актьорите – безспорен талант, оригинално и интригуващо излъчване, хитър и ловък поглед, както и липса на всякакви задръжки. За последното гарантирам, защото наблюдавам играта му още от студентските му години, когато режисьорът Николай Ламбрев – Михайловски го ангажира за една от ролите в спектакъла „Битие 2” от Иван Вирипаев в Театрална работилница „Сфумато“.

Последвалите му участия в Учебния театър на НАТФИЗ, във Военния и във Варненския театър също доказаха това мое твърдение. Но за крайностите, до които може да стигне в пресъздаването на образите, най-добре подсказва последното му (засега) премиерно представление „Последна чашка” от Харолд Пинтър в Арт клуб ресторант „Жреци на музите“ под режисурата на съпругата му Савина Бързева. Самият той също ми сподели: „Никога не съм имал задръжки“. И това толкова много ми допадна, че реших да се разровя малко в личния му свят... разбира се, доколкото ме допусне.

Името му е Илиян Марков и ето какво успях да разкрия за него от него.

Родом е от Пазарджик. Родителите му са музиканти. От 25 години свирят в Пазарджишкия симфоничен оркестър. На 10-годишна възраст Илиян също се замесва с този вид изкуство с уроци по пиано, но не след дълго клавишите му омръзват. Сега свири на бас китара и китара, но уточнява, че е самоук и че това е само хоби.

Открива театъра след едно представление, което гледа, когато е в гимназията. На следващата година се записва в Младежки театър „Приятели“ към Младежкия дом в Пазарджик, където художествен ръководител е Александър Братоев. Веднага след завършване на средното си образование пристига в столицата с едничката цел да попадне в НАТФИЗ. На консултациите преди изпитите, разговаряйки с присъстващите преподаватели, си допада с Атанас Атанасов, но впоследствие е приет в класа на проф. Красимир Спасов. „С течение на годините го оцених. В него има една педантичност, която много харесвам... Доста неща научих от Красимир Спасов – за процеса на работа, за това какво един режисьор може да изисква от актьорите и т.н.”, разказва ми той.

В същия клас среща и бъдещата си съпруга Савина Бързева. Той е и най-силната ѝ опора в последните ѝ проекти като режисьор. „Въпреки че в работата си понякога се случва да имаме конфликти, като режисьор я подкрепям и напълно ѝ се доверявам, защото още през студентските години забелязах, че притежава по-режисьорски поглед”, казва Илиян.

Малко след дипломирането в академията проф. Пламен Марков го кани да се присъедини към актьорския състав на превърналия се впоследствие в хитов спектакъл – „Ричард III” във Варненския театър. А преди премиерата от ръководството там му предлагат щатно място. Участва в още едно заглавие на морската трупа – „Американска рулетка” от Александър Мардан (режисьор е Костадин Бандутов). След време обаче решава да напусне Варна заради липса на достатъчно творчески ангажименти и се завръща в столицата, където продължава да играе в „Както ви харесва” от Уилям Шекспир (режисьор е Красимир Спасов) в Армията.

Извън театралната сцена Илиян се занимава с дублаж. Получава „повиквателна“ за това от маститите в професията Василка Сугарева и Чавдар Монов. Чували сме гласа му в лентите „Кралете на Саут Бийч“, „Хотел „Трансилвания“ (в ролята на Джонатан) и мн. др. Предстои му роля в късометражния филм на Пенчо Синеаст Die Verwandlung, където ще се превъплъти в ролята на хлебарка.

Иначе Илиян е все още в очакване на големите предизвикателства в професията, в които ще се хвърли с всички сили, талант и възможности, защото, както вече казах – той е актьор без задръжки.

Дано Тарантино прочете това!

1405 | 22 авг 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате