Многоликата Савина Бързева

01 сеп 2013
Снимка: личен архив

Тя е родом от Варна. В семейството ѝ няма актьори. Майка ѝ се занимава с право, баща ѝ пък плава с кораби, освен това е художник.
Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Красимир Спасов. Преди да влезе в театралната академия две години учи медицина във Варна.

„Отдавна искам да се занимавам с театър, но поради куп причини стигнах до извода, че трябва да се насоча другаде. Поех рязко по съвсем различен път – медицината. Впоследствие обаче реших, че искам да се пробвам като актриса. Кандидатствах в НАТФИЗ. Бях се настроила, че ако не ме приемат, ще си продължа следването в Медицинския. Но пък стана така, че Красимир Спасов ме хареса...“, споделя тя.

Всъщност желанието ѝ да изучава актьорската професия не е импулсивно. Още във Варна тя се записва в школата на актьора – режисьор Стоян Радев.

След като влязох медицина, реших, че щом няма да се занимавам с това, което най-много искам, то ще го превърна във вид разтуха. Отидох при Стоян Радев, когото познавах отдавна. Именно той и жена му бяха хората, които ме окуражиха и посъветваха да следвам мечтата си“, разказва тя.

Името ѝ е Савина Бързева. На верните почитатели на сценичното изкуство е позната с ролите си в Театрална работилница „Сфумато“ в спектаклите „Битие 2“ от Иван Вирипаев и „Кланица“ от Славомир Мрожак, както и с превъплъщението си във варненското представление „Ричард III“ от Уилям Шекспир. Отскоро обаче се е заела да изучава професията на режисьор, следвайки магистратура по специалността в театралната ни академия при същия преподавател – проф. Красимир Спасов.

Гледах първия ѝ опит в тази насока – „Последна чашка“ от Харолд Пинтър (през изминалия сезон се игра в Арт клуб ресторант „Жреци на музите“ в Студентски град) и го харесах... много! „Има хляб в нея“, помислих си аз. И затова побързах да я поразпитам за поредното ѝ превъплъщение в театъра, докато не са я затрупали с предложения.

„Идеята за режисура винаги я е имало. Още преди да вляза актьорско майсторство исках да изучавам режисура, но после прецених, че ми е рано и че е добре да понатрупам някакъв театрален опит. Много хора решават да станат режисьори, без да знаят нищо за театъра или за живота. А пък според мен режисурата е супер сложна материя. Дори в момента не зная дали съм готова за нея. Но си мисля, че е време да направя стъпки в тази посока”, разказва ми Савина.

Попитах я какви пиеси я вълнуват и ето какво ми отвърна. „Силно комерсиалните, много забавни текстове не ме влекат. Просто натурата ми е такава. Не че не ми харесват, понякога ми се ще да гледам нещо подобно..., но по-скоро се интересувам от по-дълбоки теми. А и човек може да проявява чувството си за хумор и при много сериозните пиеси.“

За работата ѝ над вече споменатата творба на Харолд Пинтър (част от задължителната учебна програма) споделя, че с всяко следващо четене този драматург ѝ става все по-интересен. „Особено това, че той някак си изисква от теб да му станеш съавтор, не просто да прочетеш текста му пред хората. А да измислиш една история, която да преведеш на своя език. Точно това ме провокира при него. Намирам си свои лични теми, които да разкажа чрез неговите текстове”, разкрива тя.

Късметлийка е Савина по отношение на съмишлениците, които я подкрепят и в „Последна чашка“, и в следващия ѝ проект, който отново е на Пинтър („Лека болка“ – игра се в рамките на т. нар. Малък сезон в „Сфумато“). Това са сценографката Бояна Бъчварова, брат ѝ Светлин Илиев с псевдоним Svetlio a.k.a. Neverdance (автор на музиката) и съпругът ѝ – актьорът Илиян Марков. В спектакъла са ангажирани още Валентина Андонова и Росен Пенчев.

Извън новото поприще Савина продължава да се занимава с актьорстване. „Не мога да си представя да правя нещо друго. Това е единственото, което толкова много обичам... въпреки глупостите, които понякога го съпътстват”, споделя тя.

След дипломирането си за кратко се изявява във Варненския театър. Участва в хитовата постановка на Пламен Марков „Ричард III“ от Уилям Шекспир, но впоследствие напуска трупата там, заемайки се с други проекти. Мечтае един ден да ѝ се случи да изиграе Пианистката от едноименния роман на Елфриде Йелинек.
Почудих се, че завидният ѝ актьорски талант и интересната ѝ визия като че ли за момента остават недооценени от театралните режисьори, но тя ми отвърна следното: „Нямам усещането, че съм спряла. Просто нещата си вървят бавно, бавно, но си вървят.”

2156 | 01 сеп 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате