Как да разпознаем още в началото на връзката дали мъжът е склонен към насилие

11 ное 2012
Снимка: sxc.hu

Мъж, който не умее да се владее и излива раздразнението си върху своите близки, е истинско бедствие за всяко семейство. За да не попадне една жена в капана на домашното насилие, трябва да може да различава признаците на агресивното поведение още в самия зародиш. Но как да познаем дали един мъж е любител на скандалите и обича да „отпуска“ ръката си? Как да различим човека, който може да превърне живота ни в ад?

Психолозите са забелязали няколко признака, на които всяка жена трябва да обърне внимание и да се замисли, ако ги забележи в мъжа, с когото възнамерява да започне връзка:

 

  •  Локус(локализация) на контролаВашият избраник никога не поема отговорността, но винаги намира причина или човек, които са виновни за неговите проблеми, неудачи и неизпълнени обещания.
  • Пренебрежение
    Той не се интересува от вашето мнение къде бихте искали да отидете или кой филм да гледате. Не откликва на молбите ви. В общуването с него се налага да завоювате правото да бъдете себе си, да имате собствени емоции, потребности и желания.
  • Подценяване
    Всичко, което се опитвате или успявате да направите, се обезценява с някаква фраза. Вашите успехи за него са нещо незначително и маловажно.
  •  Насмешка
    Често се надсмива над вас, понякога твърде обидно, поставяйки ви с това в неловко положение. От иронията му струи скрита агресия, но ако се опитате да го изобличите, демонстрира удивлението си: „Ама аз се пошегувах!“.
  •  Гневни изблици
    Способен е да се нахвърли върху някого, да го наругае безпричинно, да чупи предмети в гнева си, да удря с юмруци по масата, да наранява домашния ви любимец. Рано или късно цялото това поведение ще се прехвърли върху най-близките, зависимите и удобните – членовете на неговото семейство.
  •  Липса на чувство за вина
    През цялото време сте принудени да се оправдавате и молите за прошка. Той никога не се извинява и не се чувства отговорен нито за вашите отношения, нито за собственото си настроение и постъпки. За всичко сте виновна вие и трябва да отговаряте за това.
  •  Обича да проваля личните ви празници или важни за вас мероприятия
    Рожден ден, Денят на влюбените, Коледа – всеки път, когато очаквате мило отношение, той не оправдава вашите надежди. Особено много обича да ви устройва скандали или да опъва нервите ви във важни за вас моменти – преди пристигането на родителите ви, изпит, интервю за нова работа или когато сте болни. Но за сметка на това, след проваления рожден ден, може да ви купи напълно ненужна играчка и да ви я поднесе с щедър жест.
  •  Неумение, нежелание за преговори
    Рядко или трудно може да се преговаря с него по някакъв въпрос и да се постигне компромис. А това е важен момент, един от най-решаващите за бъдещите ви отношения.
  •  Контрол и ревност
    Той непрекъснато се опитва да ви контролира, когато не сте заедно. Ревнува, изпада в мрачно настроение, изказва догадки, опитва се да прочете мислите ви. Тази игра е продължителна и често се превръща в ад. Много е трудно да го успокоите, призовавайки здравия му разум или опитвайки се да му се подчините – резултатът е временен.
  •   Дистанциране
    От време на време той се затваря и дистанцира от вас. Прилича на буреносен облак, който всеки момент ще избухне. Понякога това не е страшно само по себе си – той разбира, че настроението му не е подходящо за общуване и опитва да се контролира. Но може да се превърне в истинска трагедия, ако счита, че не носи отговорност за своите емоции, а всички около него трябва да затаят дъх, за да не го дразнят. В такъв случай нямате никакви шансове да се справите с това – той ще се нахвърли върху вас или децата ви, защото, според него, вие носите вината за неговото лошо настроение.
  •   Безцелен спор
    Той винаги е готов за сражения, конфронтация и спор – било с продавачката в магазина, или чиновничката зад гишето. На вас ви се налага да заглаждате конфликтите, без да чуете и дума за благодарност, разбира се.
  •   Високи изисквания
    Има куп изисквания към вас, но не и към себе си. Не обръща внимание или саботира вашите нужди.
  •   Правото винаги е на негова страна
    Искрено вярва, че е носител на специални права без отговорности, което оправдава нереалните му очаквания (например, семейният живот трябва да се основава единствено на неговите нужди). Ако това не стане, се чувства ощетен и счита, че може да използва насилието като самозащита.
  •   Егоизъм и егоцентризъм
    Винаги иска да е в центъра на вниманието, всички трябва да се съобразяват с неговите нужди. Не е способен да подкрепя или изслушва другите. Възприема вашите приятели и важните за вас хора като постоянна конкуренция.
  •   Чувство за превъзходство
    Счита, че жената е глупав, недостоен сексуален обект, който заслужава само неговото презрение. Критикува характера ви, наричайки ви с обидни имена.
  •   Чувство за притежание
    Възприема жена си и децата си като негова собственост.
  •   Злоупотреба с любовта
    Обяснява насилието като израз на дълбока му любов. Преминава от нежност към гняв без никакъв повод
  •   Манипулиране
    Обича да манипулира другите, да ги обърква с лъжите си. Заплашва ви, че ще направи нещо, което емоционално ще ви нарани. Когато сте в компания, се държи прекрасно с вас и омайва околните с чара си, но когато останете насаме, показва истинската си същност.
  •   Унижение
    Обича да ви унижава публично или зад гърба ви, да говори лоши неща за вас навсякъде, където е възможно. След това се държи, все едно нищо особено не е станало. Третира ви като слугиня.
  •   Омаловажаване на последиците
    Отказва да признае оскърбителното си поведение („Е, какво толкова съм направил…“), не признава сериозността на поведението си и неговите последици („Тя сама падна.“), обвинение към жертвата („Тя ме предизвика, затова…“).

За съжаление, този списък е твърде дълъг и винаги може да бъде допълнен с много нови признаци за проява на насилие.

Причини, поради които жените се оказват въвлечени в такъв род отношения:

• Незрялост при мъжа и майчински мазохизъм при жената
Той се държи с нея, както дете с майка си – мама винаги всичко прощава. А тя търпи, защото не знае как да се защити или не счита това за нужно по някакви нейни съображения. Първо търпи неуважението, после подигравките, критиката и забележките, след това ревността и контрола, накрая идва и емоционалният срив. А щом тя търпи, защо той да не продължи с играта? За него тя е толкова интересна…
• Вариативно поощрение
Друг капан за жената е известното в психологията, педагогиката и дресурата на животни вариативно поощрение, за което може да се прочете в книгата на Карен Прайър „Не убивайте кучето“ (Karen Pryor – Don’t shoot the dog). То дава възможност да се разбере садо-мазохистичния стереотип в този род взаимоотношения.
• Липсата на опит в позитивните отношения
Когато не е позната друга схема на отношения, когато липсва опит за семеен живот без скандали и насилие и когато няма пример за излизане от конфликта при първите му признаци, запазвайки уважението към партньора.
• Копиране на родителското поведение
Децата копират ролите на родителите си, затова вие трябва да проумеете веднъж завинаги, че ако мъжът ви си позволява да ви посяга и децата виждат това, то момчето ще усвои ролята на насилника, а момичето – на жертвата. Даже съвсем малките деца са способни да възприемат този сценарий, с който ще живеят и ще се борят цял живот.
• Конфликтите са колективна отговорност
В тази игра самотни играчи няма – винаги са нужни поне двама. Колкото и да е болно и обидно, трябва да признаем истината – играта между палача и жертвата е възможна, само ако в нея участват двама. В противен случай тя не може да съществува.

Повечето жени наивно вярват, че могат да променят партньора си чрез своята любов. Ако вие сте една от тях, помислете внимателно. Насилникът може да се промени само след дълго лечение при специалист, а и това се случва изключително рядко, защото той просто не желае да бъде лекуван. Ако решите да го напуснете, той ще плаче, ще ви умолява, ще обещава. Даже и да вярва съвсем искрено в думите си, след време той пак ще го направи отново, защото това е стил на поведение, от който човек сам не може лесно да се освободи.

28520 | 11 ное 2012

Facebook коментари

Добави коментар

2 коментара

  • 2012 11 14 #1
    elizabet_s  крадец на мъка 

    Може да е вярно - но са малко банални тези ярко изразени признаци - които истинските зверове не показват - тези признаци са валидни след като “каруцата се е катурнала в реката” - но тогава и дори да сме прочели хубавата ви статия - няма смисъл

  • 2012 11 19 #2
    firehope   

    Добре е написано почти към края - децата усвояват много добре поведението на родителите си и съответно когато те порастнат започват да се държат като тях, което е неизменна практика. Когато проимат и те деца, тяхните деца започват да гледат нещата от тях и така кръга се върти ли върти в продължение на хилядолетия. Е, съществува разбира се и момента,  в който, ако децата пораствайки осъзнаят, че модела на поведение, който спазват е неправилен и опитват да се борят с него, но това си е трудна работа. Говоря от опит - с трудни взаимоотношения с родителите и лош (изпълнен с доза насилие) пример от тяхна страна сега се боря да не бъда такава с моя съпруг. Така, че проблема на взаимоотношенията ни с другия пол стои много по-рано, още от детството ни. Някой беше казал, че семейната институция е най-малката единица в обществото и същевременно е основната градивна. Лошо семйство = лошо възпитание = лоша държава = лоши последици в съзнанията на децата от въпросното семейство => ново лошо семейство => ново лошо възпитание.....и т.н.

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате