Как да избягваме семейното насилие

23 сеп 2012
Снимка: .sxc.hu

Насилието в семейството оставя непоправими следи у децата и предопределя поведението им в бъдеще.

Поставеният въпрос е сложен и към него трябва да се подходи особено внимателно. Още повече, че все още има родители, които смятат физическото наказание за метод на възпитание. До неотдавна боят над дете не предизвикваше недоумение. Естествено, тази атмосфера на насилие не може да не остави следи.
Конфликтите възникват както от неразбиране позицията на другия, така и от нежеланието да се търси компромис. Понякога страстите са така нажежени, че участниците в конфликта прибягват към крясъци и обиди, а нерядко и посягат. В други случаи в семейството няма грубо физическо насилие, но пък шантажът, лъжата и манипулацията са единственият начин на общуване. В тези ситуации обикновено най-потърпевши са децата: малките, във фазата на егоцентризма, смятат, че за разрива между възрастните са виновни те, а на по-големите не им достига жизнен опит, за да преценят реалната обстановка.

 

Първо и най-важно правило е да не изяснявате отношенията си пред децата и да не си позволявате скандали пред тях.

Така пренебрегвате етиката на общуване и уважението към човека до вас, а и не се показвате в най-добрата си светлина.
Има ситуации, в които родителите използват децата, за да се шантажират един друг. Детето се превръща в разменна монета и инструмент за натиск, като чрез строги забрани и наказания към него се цели да се уязви и нарани партньора. Така безобидната в началото ситуация излиза извън контрол и набира обороти, докато накрая като тежък валяк прегазва най-беззащитния – детето.

 

Всички наши комплекси са заложени в детството.

Насилието в семейството може да възпита жесток и страхлив човек. Момчето може да израсте като семеен тиранин, от когото се страхуват и най-близките му, докато в службата си ще е безгласна сива мишка, която безумно се страхува от шефа. Някои жени вероятно ще разпознаят съпруга си в горното описание – човекът, който не съумява да се реализира професионално, компенсира с тормоз в семейството – там, където може да се наложи.

 

Как с минимални сътресения да избегнем насилието в семейството и последиците да се сведат до минимум?

Като начало, старайте се да спорите без да повишавате тон и да крещите. В повечето случаи до физическо насилие се прибягва тогава, когато у опонентите не са останали думи и всички аргументи, подкрепящи „моето право”, са вече казани. Познавайки характера на партньора си, подбирайте времето за обсъждане на спорни въпроси като отчитате настроението му. Не става дума да потъпквате собственото си „аз” и  да премълчавате позицията си. Не. Но трябва да проявите разбиране към човека, с когото сте създали семейство, да проявите търпимост и направите компромис само с времето, не и с позициите си.

Много често, особено в началото на връзката, партньорите допускат една колосална грешка – мълчат и спотаяват обидата, а след време, без никаква връзка, се връщат седем-осем години назад и предявяват претенции към тогавашното поведение на партньора. Защо седем-осем? Това е срокът, за който говорят психолозите – кризата на седмата година – срокът, в който битовизмите полека убиват романтиката. Затова не трупайте в себе си, говорете, опишете недоволството си, извадете чувствата си на показ – партньорът ви не винаги разбира, че сте се засегнали от негов жест или дума, все пак той не е екстрасенс и не улавя всичките ви мисли.

 

При ново запознанство обърнете внимание на семейството му, какви са взаимоотношенията между родителите му.

На какво се основават те – уважение, любов или просто търпимост. Особено внимателно наблюдавайте поведението му към вас – изслушва ли ви, загрижен или невнимателен е към настроенията ви.
Ако отговорите на тези въпроси ви задоволяват, има голяма вероятност да изградите здрава връзка. Но ако имате съмнения и вече сте се сблъсквали по някои въпроси, обмислете добре възможностите: склонни ли сте да правите компромиси (и двамата) или мислите да употребявате фразата „в моето семейство така е прието, значи е така”.

Бъдете мъдри и отговорни към себе си и близките. Старайте се да гасите негативните емоции още в зачатък, като търсите и намирате пътя към разбирателството. Не забравяйте, че повечето конфликти възникват от неразбиране и нежелание да се види очевидното. Не оставяйте течението да ви отнесе към водовъртежа на скандала. Помнете, че отдавна не сте деца. Не само това – вие самите имате деца и сте техен пример. Всяко ваше действие се попива от тях и след години може да бъде повторено. Не разочаровайте децата си – това предвещава бъдеща катастрофа.

2018 | 23 сеп 2012

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате