Средновековна типология на съвременните мъже

02 ное 2012
Снимка: .sxc.hu

Като всяка една теория, тази също се роди в среда на здравословно мъжко  напиване с близки приятели. Не знам дали сте забелязали, но липсата на половинки винаги води до едни много откровени самопризнания за отношенията с нежната  част от човешкия род. Всъщност, от кратките ми пребивавания в женски компании (с временен статут на „най–добра приятелка”), май и там се наблюдава същия ефект (само дето е няколко идеи по- цинично на моменти).
Та... като човек, обременен от няколко годишно пребиваване в университета, определено забелязах , че типологията на мъжете обидно прилича на определени категории в Средновековието. С помощта на още два-три бърбъна си доизбистрих цялостната теория и установих, че съвсем спокойно може да бъдат разграничени следните четири категории:


Аристократи


Като средновековните  аристократи, това са хора които живеят в „Двореца” - тоест най-често обитават или се трудят на  места с висока концентрация на женско население.

Към тази група спокойно могат да бъдат причислени фитнес инструкторите, ски учителите, коафьорите, но и част от хората, пребиваващи в колективи с преобладаващо женско присъствие. В тази „каста” са отделени тези индивиди които са „над нещата” -  зор не си дават, за търсене на любовта и дума не може да става -  защото вярват, че тя им е дадена по благоволението на Всевишния и само от него може да им бъде отнета. Този типаж не цени особено връзките си и предпочита с небрежен аристократизъм да се прехвърля на следващото ястие от пира - не защото е гладен, а просто за да пробва. А и да не му е точно по вкуса манджата – утре е нов ден - ново угощение.  До тук, както се казва - какво повече може да се желае.... НО - подобно на дворцовата аристокрация и тази не е особено стабилна - т.е. подлежи до голяма степен на прищевките на госпожица Фортуна (а както знаем нравът на тази дърта парясница е крайно променлив). По тази причина, те могат да променят своя статус, при това, понякога доста рязко (сещам се за кварталните „плейбои”, които в един момент установяват, че с тинейджърките вече не им връзва, а зрелите дами не са впечатлени от ланеца, 15 годишното BMW и тарикатското държане).


Феодали


Подобно на средновековните си събратя, феодалите на любовта  я конституират в определено владение.

Да, правилно - "Mоят дом е моята крепост" за тях е напълно приложимо във всеки аспект на фразата. Веднъж получили определено владение, те го отбраняват до последна капка кръв, надзирават го  (понякога - доста деспотично) и се грижат за добруването му. Разбира се, сред тях се срещат и по-добри и по-лоши управници, както и доста либерални феодали, даващи относителна свобода на крепостното население – но само дотогава, докато последното си знае мястото . Сеченето на глави и раздаване на камшици на голо настава когато се пропуснат изконните задължения, като десятъка (мусаката и салатата вечер), правото на първата брачна нощ (ах, тези мигрени) и т.н . По подобен и често пъти далеч по-зловещ начин се развиват нещата когато  „населението” се опита да им дава акъл по ключови въпроси, като поддръжката на бойния кон на милорд (семейното МПС), лова и войната...
Като цяло, феодалите могат да бъдат разделени на „изолационисти” и  „завоеватели”. Докато за първия тип завладяването на нови територии и имения не е кой знае какъв приоритет, вторият модел е склонен да завладява нови и нови територии, но само и единствено при условие, че НЕГОВОТО си е сигурно.  Вторият тип има и особеността  да „мигрира” при наличието на по-нови, по-просторни и с по-приветлив персонал „замъци”.


Рицари


Рицарите на любовта са най-разпространената каста. И най-непостоянната.

При това, в няколко аспекта на непостоянството. От една страна, техният състав е силно променлив, поради факта, че могат да преминават (временно или за по-продължително време) в по-горните категории. Могат, благодарение на ново работно място, среда или компания, да минат към аристокрацията, или пък намерили своето имение, да се заселят трайно в него и да се кротнат като феодали. Непостоянни са и поради това, че за много от тях идеята е повече в странстването, отколкото в рицарството. С други думи – могат да започват люти войни и кръстоносни походи за да завладеят определена територия, но след известно пребиваване в нея да излъскат доспехите и с бодра крачка да се отправят към нови приключения.  Всъщност, повечето от тях просто осъзнават, че това не е техният „Камелот” или, че притежаването на имение върви и с доста  задължения. Ако ги попитате – те винаги ще се мотивират с определена цел (в повечето случаи нещо абстрактно, от типа на „Освобождаването на светите земи от неверниците”) като повод за техните митарства.  Рицарите могат да изпеят цели балади за „странстването си черно и бездомно”, но като цяло това е просто  за умилостивяване на стражата при портите на замъка, с цел пренощуване или временно отсядане за почивка. Разбира се, доста често, ако попаднат на благодатно имение, те могат да станат феодали – и то, обикновено - от най-либералния тип.


Крепостните селяни


Ако трябва да обрисуваме тази категория с три думи, то тя би била „мъж под чехъл”.

Както и в Средновековието, те са най- експлоатираната, нещастна и угнетена прослойка. Гледат на горните съсловия с неприкрита омраза, често пъти намираща своето изражение в гнусни пасквили и карикатури. Не за друго, а защото къде поради липсата на дадености, къде поради липсата на смелост,  въднъж намерили своят пристан те подсъзнателно се закрепостяват в него. И не само това – те не владеят замъка - замъкът владее тях. И те го знаят, въпреки че се опитват да се самоуспокояват с факта, че всъщност те са истинските господари – защото замъкът ще се разпадне без тях. Те откровено мразят аристокрацията и често пъти се подиграват на рицарите - „Този голтак е с една броня и кон, а аз поне имам покрив и дом”.  Като правило не са щастливи и ако някой рицар или феодал тръгнат да завладяват тяхната обител оказват съпротива - рядко яростна , но винаги упорита и най-често свързана със сълзливи молби и молитви. Всъщност, биха дали мило и драго да са едно от горните съсловия , но уви...


Теорията не претендира, че обхваща абсолютно всички категории.... тук не беше описана кастата на търговците (които вярват, че с пари може да се купи всичко, до благородническа титла включително), но останалите категории са малко извън феодално-средновековният стереотип и по тази причина могат да бъдат отчетени  като незначителен примес.

В крайна сметка, най-хубавото на една теория е, че тя може да не е вярна.

Най-често защото не отговаря на разбиранията на четящия  (я се опитайте да убедите войнстващ католик в произхода на видовете и дарвинизма), но пък може да бъде и полезна основа на разсъждения. Най-заслужаващ внимание в случая е жизнено-важния въпрос: „Как да изберем най-добрия феодал и дали можем да го превърнем в крепостен селянин?”.

9609 | 02 ное 2012

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате