Брачните халки

18 юли 2013
Снимка: sxc.hu

Смята се, че брачните халки са талисмани, предназначени да защитават своите собственици от различни житейски злини. Съществува голям брой вярвания и суеверия, свързани с тях. Нека се запознаем с най-разпространените, а дали да им вярва, или не, нека всеки от нас реши сам за себе си.

Брачната халка представлява кръг от скъпоценен метал, който се носи на безименния пръст на лявата или дясната ръка (различно в различните страни). Тя символизира брачната връзка и съпрузите я носят в знак на вярност един към друг.

История на брачната халка

В древни времена египтяните са вярвали, че през безименния пръст преминава особена вена, която води право към сърцето. Тази легенда е била възприета от гърците при завоюването на Египет от Александър Македонски, а от тях е преминала сред римляните, които я нарекли vena amoris или „вена на любовта“. Оттук следва съвсем логично, че точно на този пръст трябва да се поставя брачната халка и този обичай се разпространява почти по целия свят.

Традицията да се разменят брачни халки се корени в древни времена, когато щастливите новобрачни са си дарявали в знак на любов и преданост символични пръстени, сплетени от коноп или тръстика. По-късно в Древен Рим се е появил обичай, според който младоженецът, в знак на поемане на отговорност за бъдещата си съпруга, по време на годежа подарявал на родителите ѝ пръстен, изработен от метал.

Размяната на сватбени халки възниква като традиция през втори век от новата ера. Първоначално пръстените се изработвали от бронз и едва в трети век от новата ера - от злато. Използването на венчалната халка пряко в церемонията по бракосъчетанието започва през четвърти век.

Очевидно противоречието между християнската традиция, предписваща съвсем гладки, обикновени халки, и желанието на дамите да получават и носят изискани украшения с диаманти води до разделяне на сватбените пръстени на два вида – сватбени и годежни. Първите действително се изработват във вид на гладка затворена повърхност от злато или сребро и участват непосредствено в церемонията по бракосъчетанието. Втората разновидност не предполага обред за размяна: годежният пръстен се подарява на бъдещата булка от нейния избраник само в момента, когато те се вричат един на друг.

В католическите страни известно време съществува обичай по време на сватбата да се разменят пръстени от различни метали. Символът на вярност за жениха се изработвал от злато, а за невестата - от сребро. При това на всеки пръстен е гравирано името на другия съпруг, така че булката получава халка с името на съпруга си и обратното. В някои католически общности тази традиция се спазва и до днес.

В други европейски страни е прието да се използва една и съща халка като годежна и сватбена. В тези случаи пръстенът се счита за годежен дотогава, докато на него не гравират името на съпруга и датата на сватбата. След това вече се смята за сватбен.

Православният християнски обред на венчавката обединява в себе си вричането един на друг и сключването на брак. Затова в православните страни се използват само венчални халки. Самият обред по обмяната на символите не представлява бракосъчетание, това е само вричане един на друг и се извършва в притвора на храма, т.нар. „обручение“. В знак на безкрайната обич между двамата свещеникът полага на десните им ръце халки. Окръжността е символ на безкрайност и затова Църквата ги благославя също така да бъде безконечна обичта и разбирателството между двамата. А същинското сключване на брака се извършва в средата на храма чрез възлагането на венци върху главите на младоженците от свещеника и трикратното тържествено благославяне на техния брачен съюз с изговаряне на кратка молитва към Бога, за да се измоли Божията благодат.

В наши дни брачната халка е запазила своето първоначално значение. Нейната кръгла форма, без начало и край, символизира безкрайността и вечната любов, а благородният метал, от който традиционно се изработва, символизира чистотата и непорочността. Само външният вид на халките претърпява промени през вековете. Ако първоначално са били прости и без никакви украси, то в наше време все повече млади двойки избират екстравагантни брачни халки, украсени със скъпоценни камъни или изискано съчетание между няколко вида благородни метали. Златната халка вече не е задължителна. Тя все по-често започва да се изработва от титан, волфрамов карбид и даже керамика. 

Най-разпространените вярвания и суеверия, свързани с брачните халки:

  • Брачната халка трябва да е направена от един вид метал, без никакви гравюри.
  • Младоженците в никакъв случай не трябва да използват разтопените или преправени халки на своите родители.
  • Не трябва да се жените с вдовишка халка. Овдовялата жена (или мъж) запазва брачната си халка, но я носи не на дясната, а на лявата ръка.
  • Ако вдовица се омъжи втори път, трябва да носи новата халка отново на дясната ръка, а тази от първия брак трябва да свали и прибере, но в никакъв случай да не я предава по наследство на децата си. Това може да повлече повторение на нещастния житейски път на родителите им.
  • Ако семейството се разведе, брачните халки се свалят, прибират се грижливо и не се носят даже като обикновени украшения. Такива халки не участват повече в сватбени ритуали, нито се подаряват на децата.
  • Не трябва да се сключва брак с чужди халки, те непременно трябва да бъдат нови. Счита се, че чуждите накити от метал натрупват и задържат в себе си информация за своите собственици, в това число и негативната. Не се препоръчва даже да се ползват халките на родители, които имат дълъг и щастлив брак. Счита се, че това ще донесе неприятности и на двете двойки – младата и старата. Изключение може да се направи само тогава, когато родителите вече са отпразнували сребърната си сватба и носят други халки. Особено ценни са халките, подарени от баба и дядо, които са чествали златната си сватба.
  • Изтърването на халката по време на бракосъчетанието и падането ѝ на земята предрича скорошен развод в семейството. Загубата на венчална халка, както по време на сватбата, така и по всяко друго време, предвещава сериозни проблеми със здравето или надвиснала опасност от развод.
  • Прието е халките да се купуват от младоженеца.
  • Халката не трябва да се дава за мерене нито на приятелка, нито на сестра, защото може да разруши семейното щастие и да предизвика раздори. И това е напълно логично – брачната халка е нещо много лично, семейно, свързващо двама души с невидими връзки и там няма място за външни лица.
  • Булката не трябва да хваща в ръка празната кутийка. За неомъжените ѝ приятелки важи обратното – това е хубав знак, вещаещ скорошната им сватба.
  • Ако във вашата страна е прието да носите брачната халка на дясната ръка, не я носете на лявата, за да не си навлечете беда. Това може да стане само след смъртта на съпруга/съпругата.
  • Понякога пръстите трябва да си починат от халката. Не носете тясна, притискаща пръста халка. Непременно я разширете, за да ви бъде удобно и комфортно. Но това вече не спада към суеверията, а към лекарските препоръки.
13114 | 18 юли 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате