Здравата връзка като обект на археологическо изследване

06 мар 2013
Снимка: Seyed Mostafa Zamani

Предвид зачестилите разводи, раздели, бързо приключващи връзки и отношения с неблагополучен завършек, ще се съгласите, че здравата връзка у нас е почти на изчезване, застрашен вид, от който я са останали още някакви екземляри, я са си заминали до един. А в миналото – такива е имало много. Затова тя автоматично се превръща в предмет на изследване на историците и археолозите. Като едни истински любопитковци, без претенция за достоверност, сега ще ѝ направим детайлна дисекция и подробна аутопсия, за да разберем от какво, аджеба, е умряла.

Вирус

Дисекцията е разрязване с чисто научна или учебна цел, в нашия случай – и двете. Обаче да се направи дисекция на здравата връзка е нещо неимоверно сложно и трудно. Защо? Ами защото тя е много здрава – толкова здрава, че трудно ще успееш да я разкъсаш или разделиш. Обаче все пак, с повечко усилия може да се постигне – това е важна част от нашата аутопсия. Разрязваме здравата връзка и какво виждаме отдолу: в кръвта на здравата връзка установяваме наличието на вирус! Хиляди малки вируси свободно и безпроблемно щъкат из здравата връзка, поразявайки наред всичко здраво у нея.

Под микроскопа

И така, хващаме един от тези вируси и го мятаме под микроскопа. Няма да му се размине без детайлно изследване – какъв е, откъде идва и какво точно поразява? Причината ни изумява – не става въобще въпрос за нечестност, неразбирателство, неуважение – оказва се, че те са по-скоро последици на първопричината, на основния вирус. Щамовете му са два - на егоизма (поведението, което се ръководи изцяло от мисълта за собствената полза и изгода) и на егоцентризма (склонност да превърнеш себе си в център на света).

Величието на Аз-а

Трудно е да се определи точно от кога датира появата на вируса. Установява се, че всеки един от нас го носи в себе си по рождение. Трябват му обаче определени условия, предпоставки, добра почва, върху която да се разрасне и да придобие опасни размери. Търсейки такива подходящи условия, подозренията падат върху периода на прехода – онзи толкова деликатен момент, в който равенство и колективизъм са очернени и оплюти, а на тяхно място е въздигнат на пиедестал индивидуализмът. Всъщност индивидуализмът сам по себе си не е опасен, дори напротив, той е здравословен и полезен, защото реално защитава правата на индивида по принцип, а не само собствените. Обаче, както много други неща, с течение на времето, подпомаган от други предпоставки като прекомерно консуматорство и общественото въздигане на пиедестал на личните желания и тяхното мигновено задоволяване, става криворазбран. Или по-скоро... идеята за него се „изражда“ – там, където няма достатъчно дълбоко разбиране. Нещо подобно на свободата и свободията и тънката разлика между двете, която е съвсем ясна, но на доста от нас сериозно убягва. И така, само по себе си, това не е някаква социална и личностна катастрофа. Малко по малко обаче, поколение след поколение, възпитание след възпитание, с развитието на проблема в тази посока нашето общество започва да „изражда“ индивидуализма в пълен егоизъм – от защитаването на правата на индивида по принцип до защитаването само на своите собствени, което поражда съвършени егоисти. Егоизмът е начин на поведение, който се ръководи изцяло от мисълта за собствената полза и изгода. Много известни психоаналитици и психолози посвещават работата и живота си на изследване на това явление, неговите „разумни“ граници и прояви. Според Емил Дюркем егоизмът води до изолиране на индивида от останалите членове на групата. Според наблюденията на Ерих Фром пък, егоистът е заинтересован само от самия себе си, своите желания и познава само едно удоволствие – да взема, а не да дава. Което изцяло противоречи на принципите на здравата връзка – да даваш и да се съобразяваш. Важно е да се отбележи и този тънък момент, който той така добре е уловил – според него любовта към себе си и егоизмът не само че не са тъждествени, но са и диаметрално противоположни. Жизнено важно и необходимо за здравословен живот е човек да обича себе си, но не и да гледа на света само откъм своите желания и ползи. За същества, въплътили в себе си идеята за Аз-а като най-великото и важно нещо на света (понякога съвсем несъзнателно), които гледат и се интересуват единствено от личните си нужди, потребности, желания и интереси, които не зачитат и не се съобразяват с другия до тях, е невъзможно да изградят здрава връзка – такава, която се базира на взаимност. Защото при тях няма взаимност, има собственост. Да, това не е физиологически вирус. Това е духовен. Той е много по-страшен и в пъти по-опасен, защото разяжда душата. Той е опасен, защото превръща човека от социално в самотно същество. Самотно, тъй като поради съвършения егоизъм, приоритетните свои желания и несъобразяване, здрава връзка е невъзможно да бъде изградена. Тъй като принципите на здравата връзка са съвсем други, всъщност коренно противоположни: уважение, зачитане и не на последно място – истинска, безусловна любов, която няма нищо общо с любовта, която се афишира днес.

Безусловната любов

Ами то е просто – тя е любов без условия. Без предпоставки. Без „ако“ или „когато“. Здравата връзка задължително има такава любов. Поради наличието на вируса Егоизъм обаче, такава любов не може да бъде развита. Тъй като този вирус свежда всичко до собствените интереси и разбирания и не може да прояви разбиране и приемане към различното, другото. Поради което той дори и в любовта изисква. Изисква някакви неща, които са му изгодни, важни и потребни на него. Които на него му харесват. И смята, че е в пълното си право да ги изисква, а другият да се съобразява. И понеже, съгласете се, когато двама души само изискват един от друг, само взимат, но никой не се съобразява и не желае да дава, нещата няма как да се получават. Да, благодарение на новия вирус, който свръхбързо развива Егото и егоцентричната нагласа, тази чиста безусловна любов днес съществува все по-рядко. На нейно място, на мястото на всеприемащата и неосъждащата любов, е чувство, което отново извира от Аз-а и неговите нужди. Изискваща, условна привързаност – привързаност при изпълняването на определени условия и изисквания. И затова днес хората обичат други хора заради някакви причини: поради нещо, което притежават; ако правят някакви неща; когато се държат по определен начин; когато им доставят определени усещания. И при тези условия здравата връзка съвсем скоро ще я поставим в Националния археологически музей. Ако въобще някой прецени, че има нужда да бъде оценена и за нея да бъде напомняно.

Да, здравата връзка умира. Вирусът е повсеместно разпространен. Когато мислиш основно за себе си, времето ти е запълнено с мисли за теб и твоите желания. Очевидно е, че не остава възможност за мислене за другия или въобще за здравата връзка.
Много бих била щастлива да разбера, че се намират все още здрави екземпляри. Но не сред бабите и дядовците ни. Сред младото поколение. Много бих била щастлива някой да ме опровергае. Всъщност не някоЙ, а някоИ, за да няма нужда да използваме тъжната фраза: „Изключението само потвърждава правилото.“

2990 | 06 мар 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате