Сляпа ли е наистина любовта?

11 сеп 2013
Снимка: sxc.hu

Във всяка сфера от живота и за всяко несполучие сме „заредени“ с разни фрази - клишета, измислени било за обяснение, било за успокоение, било за оправдание, но с две думи – за пълно самозаблуждение. Страшното е, че повтаряни дълго, те приемат формата на чиста и неоспорима истина.
„Любовта е сляпа“ е може би първата такава фраза в областта на любовните трепети, в която сме просветени веднага, щом се окаже, че той или тя не е точно такъв, какъвто сме си мислили, очаквали, искали, мечтали и т.н.

Учените веднага бързат да ни подкрепят в това някак фолклорно твърдение, научно доказвайки, че то всъщност е вярно, понеже „влюбеният човек губи способността си обективно и адекватно да оценява предмета на своята страст, не вижда неговите недостатъци и възхвалява само добрите му качества, поради химичните процеси, настъпващи в мозъка и тялото“.

И ние някак се успокояваме – любовта е сляпа, любовта е виновна! Виновна е, защото ни е подвела – заради своята слепота ни е заблудила, хвърлила ни е в пълна измама по отношение на другия човек. И разочарованието пристига. Силно, грубо, смазващо.

Но да видим реалната картинка

Любовта ли ни е виновна, друг ли някой и има ли виновни въобще? Когато някой непознат ни привлече, не знаем нищо за него. Той е като бял лист за нас, по него е писано с невидимо мастило, което започва да се разкрива под определена светлина - при определени ситуации, случаи, случки или просто достатъчно прекарано време заедно. Но първоначално е бял. В периода на влюбеност ние самите всъщност дори не се интересуваме от това какво пише на този лист – толкова сме замаяни от химията и емоцията. Това е именно периодът на случването на онези химични процеси в тялото ни, които ни носят чувството за ентусиазъм и еуфория.

Това не е любов. Това е привличане, химия, страст. Но дори и за тях не можем да кажем, че са слепи, страстта не е сляпа, по-скоро тогава нито една част от нас не се интересува от подробности и детайли, важна е емоцията, чувството, преживяването, моментът. След това обаче те леко се поуспокояват, хормоните се нормализират, емоцията се овладява, чувството се балансира, обажда се и разумът. И казва – а какъв е той всъщност? А дори и да не каже това, самото му повишено присъствие и наличие (а не доминиращата емоция) започва да наблюдава, да забелязва, да преценява. И тук е моментът, в който започваме да „виждаме“ другия, да го „опознаваме“, а не само да го „усещаме“ и „преживяваме“ – как реагира в определени моменти, какво му е мнението по ключови въпроси, как разсъждава, как действа.
Това е моментът, в който осъзнаваме, че човекът има страни, които не ни допадат и с които не бихме се примирили. Последвалото е ясно – разочаровани и депресирани напускаме „бойното поле“, а доста често и разгневени защо до този момент не сме видели нищо. Ама как защо? Защото любовта е сляпа! Нищо обаче от дотук описаното не е всъщност любов, а ние до този момент не сме видели нищо, единствено защото сами не сме искали.

Любовта се показва там, където белият лист хартия вече не е бял, а написаното по него – видимо, но ние все още искаме да бъдем с този човек и не защото всичко, което виждаме, ни харесва, а просто така – защото наистина обичаме.

Където при опознаването на човека до нас се отказваме да го напасваме в някакъв образ, който би ни харесал, а го приемаме такъв, какъвто е, независимо какъв.

Където нещата в другия, които не ни харесват, всъщност не ни пречат и не могат да станат причина за раздяла.

Където виждаме ясно силните и слабите му страни, качествата и недостатъците му и ги приемаме, и приемаме него с всички тях.

Където безусловно изпитваме силна обич, която не се влияе от това дали си прибира чорапите, купува често цветя, или пуска пералнята.

Където да простим и да продължим е част от това да бъдем заедно и по общия ни път – лесно и постижимо.

Всъщност, очите на истинската любов са широко отворени и тя не просто гледа, но и вижда всичко. И съществува, независимо от това, което вижда, независимо от несъвършенства, недостатъци и грешки.

Един мъдър човек преди много години е казал: „Сляп е онзи, който е влюбен, защото страстта е движещата го сила и заслепен е той от страст. Когато обичаш, виждаш всичко, гледаш със спокойни и мъдри очи, гледаш с обич и приемаш. Не изискваш промяна – приемаш.“

Мисля, че е редно официално да заменим „любовта е сляпа“ със „страстта е сляпа“ и ясно да разграничим двете понятия.

Така и Любовта, и Страстта ще са по-доволни (представете си колко им е неприятно непрекъснато да ги бъркат една с друга), ще намалеят престъпленията от възникналите поради това объркване на понятията недоразумения, а и ние ще страдаме по-малко. И на въпроса „Сляпа ли е любовта?“ отговорът ще е категоричен и еднозначен – не, не е.

5024 | 11 сеп 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате