За портретната сватбена фотосесия

27 яну 2013
Снимка: Манол Дончев

Има един елемент от сватбеното събитие, на който можем да гледаме като на несвързан с всички останали, незадължителен, променлив в най-широки граници. Но става все по-нормално младоженците да желаят заснемането на художествени фотографии, на една сесия, в която да се почувстват звезди – все пак това е техният специален ден. Е, специален е и без това. Единствено от личните вкусове и приоритети зависи дали ще бъдат посветени време и други ресурси на тази цел. Да приемем, че сте „За”. Надявам се това, което ще напиша, да ви помогне да постигнете добри резултати, без значение дали сте в ролята на модели или на фотографи.


Всичко останало по време на сватбения ден попада в репортажните жанрове. А режисираната фотосесия изисква съвсем друг подход. В зависимост от приоритетите може да протече в различно темпо и да бъде свързана с различни усилия. Някои хора искат просто няколко кадъра в петте минути между отделните ритуали. Две усмихнати лица в градината на църквата, в парка край ресторанта или край обредния дом. В такъв случай не можем и да очакваме повече. Защо го казвам?
Защото се вдъхновяваме от това, което виждаме по филмите, което виждаме като образец за качествена модна фотография или похвати от модните стилове, използвани при сватбените снимки. Една добре режисирана история и добре изпълнена идея не се получават за пет минути, нито за половин час. За тях понякога са отделени цели дни. Такава сесия може да бъде изнесена извън деня, в който празнуваме с роднини и препускаме между институции. Съществува дори своеобразен сватбен туризъм. Виждал съм как пред известна часовникова кула в центъра на Стара Прага слизат младоженци от лимузина, след тях и фотографът им, щракват няколко кадъра за по-малко от пет минути и освобождават мястото на следващите младоженци. Може да предпочитате снимки край забележителностите на Париж, Виена, Венеция или друг красив, романтичен град. Или може би сред природата. Това не е въпрос само на висок стандарт, но и на планиране в полза на подобен вариант. Разбирате, че не можем да повлечем близките си след нас в такава авантюра, а и по-често пътешествията се отлагат за след сватбата. Може и тогава да изберете да бъде заснета вашата приказка.


Но впечатляващи истории могат да бъдат създадени и на безименни места. Отново са нужни часове, сериозна подготовка, професионализъм от висока класа и... вложените средства да са в хиляди, без значение от коя валута. Сред съвременниците и хората, с които все пак бих могъл да вляза в контакт, ме впечатлява например работата на украинския фотограф Едуард Стелмакх (може това да е и псевдоним). Картините му са като извадени от скъпа реклама или кинопродукция.
Докато не е крайно задължително да влагаме страшно много финансови средства за създаването на красива и оригинална история, то времето е ключов фактор. Като минимум бих препоръчал един-два часа за работа на избраното място, без в това да влиза логистиката. Но от непрофесионални модели не можем да очакваме концентрация и желание за повече време от това, добре е да го имате предвид, ако вие снимате. Също така, всички незаинтересовани лица биха се отегчили и затова е добре гостите на сватбата да са заети с друго, да имат някаква почивка или алтернативни развлечения, докато трае фотосесията с двойката младоженци и може би кумове, шафери... тези, които не могат да се измъкнат в конкретния случай.


Трудно е за човек без опит да се отпусне пред обектива. Затова по-скоро използвам някакъв измислен сценарий за отвличане на вниманието, за разведряване на обстановката... И чакам спонтанните реакции, закачки, усмивки, нежности. Ако някоя сцена има потенциал да бъде доразвита, тогава бих помолил за няколко повторения.
Не бих препоръчал да се тормозите излишно за локацията. Или по-скоро... Ако е важна за историята по някакъв начин и знаете какво ви е необходимо за конкретен ефект, тогава добре. Но ако не се вписва в действията, в поведението на моделите, тогава е без значение. Красивите сгради са за картички, а основният акцент в сватбената фотосесия са самите младоженци. При плитко поле на фокуса почти не се забелязва какво има зад тях. Нужно ни е единствено да създадем приятни цветове и осветление на средата за фон. Защо ни е фонтан, ако няма да нагазим в него и да се измокрим? Тоест, ако не сме въвлечени по някакъв начин в дадената среда, ефектът се губи. Губим и време, без да е оправдано. Да избягваме да действаме половинчато.


Още веднъж се връщам на това, че фокусът е върху емоциите и израженията на героите. Те разказват. Не са ни необходими допълнителни детайли. Често от неопитност искаме да включим повече в кадъра, но тук работи правилото, че по-малкото е повече. Изчистените снимки разказват по-точно, предават едносмислено. Дори мисля, че в бъдеще бих изключил типични аксесоари като сватбения букет от преобладаващата част от кадрите. Причината е, че ако той е на фокус, лицата може да останат на заден план. И обратното. А и твърде често по някакви, свързани с удобството съображения, той е изкуствен или с изкуствени части, които на детайлна снимка изглеждат грубовато и извън тона на общата визия.
Трябва да имаме усещане за хармония на цветовете и формите. По-лесно се забелязват несъотвестващите елементи на монитора, когато работата вече е свършена. Аз следвам правилото да изваждам всеки следващ път това, което ми „вади очите”. Младоженците имат само една възможност да получат качествен резултат, обаче. Освен ако не държат да презаснемат нещо по правилния начин. А кой ще ни каже кой е той?
И все пак, добре е да се доверявате на предупрежденията на фотографите си. Добре е да не подвеждате тези, които са ви гласували доверие. Добре е всички да се чувстват комфортно и да се забавляват, докато създават приказката. Винаги личи дали е така.

А междувременно, нека не забравяме, че всички правила могат да бъдат нарушавани за добро. Стига да знаем какво правим.

3903 | 27 яну 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате