Сребро, по-скъпо от злато

21 сеп 2012
Снимка: .sxc.hu


Митове и факти за колоидното сребро

Напоследък все повече лекари, в това число и педиатри, препоръчват лекарствени средства, съдържащи сребро. Множеството проведени изследвания и положителните отзиви убедително доказват високата им ефективност по отношение на някои заболявания. Но дали това е безопасно?
И така, какво знаем за среброто?

Митове и факти

 

Мит първи: Среброто е безопасно и нетоксично.

Среброто е тежък метал. А всички тежки метали имат свойството да се акумулират в тъканите и телесните течности, което води  до остро или хронично отравяне. Но човешкият организъм е сложна самоорганизираща се система, която е застрахована от действието на среброто, защото извежда навън над 90% от приетия с храната метал. В резултат на това в естествени условия съдържанието му в организма е толкова малко, че не оказва никакво токсично въздействие.

Мит втори: Среброто ефективно унищожава всички патогенни микроорганизми.

Многобройните изследвания неопровержимо доказват ефективността на среброто в борбата с възпалителните заболявания. По данни на различни автори, сребърните йони убиват от 650 до 700 разновидности на патогенните микроби, вируси и гъбички, което превъзхожда по сила даже най-силните антибиотици, които могат да унищожат не повече от 10 разновидности на патогенни бактерии. Само външното приложение на сребърната вода има 90 пъти по-силно действие от пеницилина. Дезинфекциращите свойства на среброто превъзхождат няколко пъти тези на хлора и белината. Всички тези данни са потресаващи, ако няма едно но. Според СЗО, способността на среброто да убива бактерии се наблюдава само при концентрация на сребърните йони над 150 мг/л – така нареченият олигодинамичен ефект. При по-ниски концентрации (50-100 г/л) те само задържат размножаването на бактериите, тоест имат бактериостатично действие. И тук трябва да си припомним мит първи. В концентрация, която да има достатъчно силно изразен терапевтичен ефект, въздействието на среброто става опасно или казано иначе, токсично. Безопасната за хората дозировка не притежава описаните лечебни свойства и даже води до обратен ефект. Задържайки размножаването на бактериите днес, ние създаваме агресивна среда във възпалителното огнище, което ще доведе в бъдеще до прираст на патогенната популация. По такъв начин възниква необходимостта от постоянно потискане на възбудителя, а това означава и от постоянен прием на сребро. Според СЗО, допустимото съдържание на сребро в питейната вода не трябва да надвишава 0,1 мг/л. А в най-популярните лекарства, съдържащи сребро, концентрацията достига до 100 мг/л. Сами можете да се пресметне колко сребро употребява човек при лечението си с тях.

Мит трети: Лечението със сребро е отдавна забравено и отново преоткрито народно средство.

Още от дълбока древност хората знаят, че ако съхраняват водата в сребърни съдове, тя дълго време ще остане прясна. Именно затова древните воини са ползвали такива съдове за съхраняване на скъпоценната течност по време на продължителните военни походи. Римските легионери са носили нагръдници и налакътници от сребърни пластинки, защото при раняване съприкосновението с тях ги е предпазвало от инфекции. Сребърните съдове в богатите домове на нашите прадеди са ги избавяли от чревни инфекции и отравяне с некачествени продукти.
Изучаването на лечебните свойства на среброто започва през втората половина на 19 век след откритието на немския гинеколог Карл Креде, че 1%-вият разтвор на сребърен нитрат има мощен оздравителен ефект срещу възбудителите на гонореята. Това предизвикало революция в медицината, защото е позволило да се ликвидират напълно гонорейните възпаления на очите при новородените в родилните домове. Малко по-късно през 80-те години на същия век швейцарският ботаник Карл Негели установил, че взаимодействието не на самия метал, а на неговите йони с клетките на микроорганизмите предизвиква тяхната гибел. През следващите години колоидното сребро получило висока оценка от хирурзите в борбата им със септичните инфекции и било обявено за панацея. И така до Втората световна война, след която съдържащите сребро медикаменти буквално изчезват от аптеките по цял свят. Защо? Най-популярна е версията за нашествието на антибиотиците. Но има и друга версия – аргирия.

През 30-40-те години на миналия век по целия свят започват да се появяват белезникави, синкавосиви хора. Първоначално лекарите не могли да си обяснят причините. След време се изяснило, че виновник за това явление са безобидните капки против хрема, съдържащи сребро. Тогава лекарите прекратили тяхното използване, а държащите на репутацията си фармацевтични компании прекратили производството на колоидно сребро.
Аргирията е болест, предизвикана от продължителното натрупване в организма на сребро или негови съединения. Характеризира се с необратима силна пигментация на кожата, която придобива синьо-сив оттенък, обезцветяване на очите и косите. Може да доведе до необратими увреждания на мозъка и припадъци. Възможно е също влошаване на зрението, възпалителни заболявания на стомашно-чревния тракт, увеличаване и заболяване на черния дроб. Лечение няма, може само ограничено да помогне лазерна терапия и дермабразио.
За съжаление, в наши дни също отново се появиха хора, заболели от аргирия. В цял свят нашумяха случаите на Роузмари Джейкъбс (Rosemary Jacobs) от Ню Йорк, която започнала да приема капки за нос във връзка с лечение на алергия от 11-годишна възраст и 57-годишния американец Пол Карасън (Paul Karason), чиято кожа посиняла след приемането вътрешно и локално външно на колоидно сребро за лечение на дерматит.
По данни на Агенцията за защита на околната среда на САЩ (USEPA), аргирията се предизвиква, когато в организма се натрупа над 1 г сребро. Понякога пигментацията на кожата и лигавиците се развива бавно и може да се прояви чак 5-10 години след началото на постоянното въздействие на среброто.

Мит четвърти: Колоидното сребро е разрешено за употреба.

Минали около 50 години. Сменили се поколенията, хората забравили за аргирията. И колоидното сребро, по някакви неведоми пътища, попаднало в списъка на „хранителните добавки”. В официалната фармакопея на САЩ колоидното сребро не е указано като средство, разрешено за  употреба във фармацевтичните продукти. Въпреки това в началото на 90-те години няколко големи компании възобновяват производството му. Агенцията по храните и лекарствата (FDA) никога не е разрешавала съдържащите сребро препарати да бъдат използвани за лечение на хронични, вирусни и гъбични заболявания. Уверенията, че колоидното сребро е безобиден стимулант на имунната система, ефективен при инфекциозни заболявания, лишеи, рак, простуди, сифилис, коклюш, малария и др. са неверни. То не спомага за зарастването на раните без белези, както се твърди в медиите.

Мит пети: Среброто е необходимо за организма.

Човешкият организъм съдържа множество химични елементи, в това число и сребро, особено в мозъка и черния дроб. Но физиологичната роля на среброто в човешкия организъм все още не е достатъчно изучена. Известно е само, че то постъпва в него в нищожно малки количества. При това, такова явление като дефицит на сребро никога не е описвано. Нито един от сериозните източници не отнася среброто към жизненоважните биоелементи. Затова твърдения от рода на това, че човешкият организъм се нуждае от 88 мг сребро дневно и че недостигът на сребро води до нарушения на имунната система, са неоснователни.

Мит шести: Светената вода в църквите се освещава от сребърния кръст.

На практика това не е така. Свещениците освещават водата с помощта на специални молитвени песнопения или молебен. При това кръстът може да бъде сребърен, златен, дървен - това няма значение. Важни са молитвите, които четат свещениците.
Но това съвсем не отрича бактерицидните свойства на сребърната вода, чиято редовна употреба може да окаже нелош профилактичен ефект. Но не и лечебен. Сребърна вода пият космонавтите, подводничарите, пътешествениците и други хора в екстремни условия. Просто не трябва да се бърка светената със сребърната вода.
Освен това, сребърната вода има принципна разлика от препаратите, съдържащи сребро. Сребърните предмети са практически неразтворими във вода, затова и концентрацията на веществото във водата не може да превиши допустимата норма.
Сребърната вода се използва отдавна за продължително съхранение на питейна вода, например на морските съдове, по време на космически полети и в някои авиокомпании. Приемът на сребро може да забави развитието на патогенните микроорганизми и следователно да увеличи срока на годност на водата. Среброто се използва успешно като обеззаразяващо средство в комбинация с други дезинфектанти. Например, йонизацията на водата с медни и сребърни йони в съотношение 10:1 дава добри резултати при обеззаразяване на водата в спа-центровете и басейните, което позволява намаляване на хлорирането с 80%.

Изводи:

 

  •  Да, вътрешният прием на сребро действително твори чудеса и оказва мощно бактерицидно въздействие. Но в дози, които са токсични за човека.
  •  В малки дози среброто задържа нарастването на бактериите и е възможно да се използва в това си качество като алтернативно на антибиотиците лечение.
  •  Продължителният прием на колоидно сребро, особено във високи дози, може да доведе до неизлечимото заболяване аргирия.
  •  Използването на сребърни съдове и сребърна вода не оказва вредно въздействие на човешкото здраве, даже напротив, защитава го от болестотворните микроби.
2195 | 21 сеп 2012

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате