История на диетите

23 сеп 2012
Снимка: stockfreeimages


Борба с килограмите - преди и сега

Диетите, които сега са част от ежедневието на много жени и мъже, са сравнително отскоро на сцената. Казано по-просто – нашите предци не са се грижели чак толкова дали са слаби. Нещо повече, в българската култура е било залегнало дори обратното схващане, че да си пълен е по-добре, най-вече защото излишните килограми са били свръзани с по-добро хранене, т.е. просперитет, вместо бедност. Затова и всъщност за тях е било по-важно да ядат повече въглехидрати, мазнини и захари, не по-малко.

И така, откъде тръгват първите диети?

Първият човек, за когото е документирано, че е бил на диета, е от средните векове -  първият крал на Англия, Уилям І Завоевателя. Дълго време той е бил най-дебелият мъж начело на голяма страна, докато близо 1000 години по-късно американският президент Уилям Тафт засяда във ваната. Към края на дните си Уилям Завоевателят станал толкова масивен, че не можел да язди кон – огромен недостатък във време, в което ездата е била основен начин на придвижване за кралската особа, още повече, че по този начин не можел да предвожда армия в случай на нужда. Уилям станал доста докачлив относно теглото си, когато френският крал Филип го оприличил на бременна жена, готова да роди, и измислил свой вариант на екстремна диета: започнал да приема само алкохол за определен период от време. Учудващо, но това проработило и той могъл отново да язди. За съжаление, това довело и до смъртта му – докато яздел, конят му се изправил на задни крака и лъкът на седлото на крал Едуард се забил с такава сила в корема му, че получил разкъсване на вътрешностите, развила се инфекция и той починал няколко седмици по-късно. Когато дошло време да погребат краля, се оказало, че тялото не влиза в каменния ковчег и трябвало буквално да го натъпкват вътре. Явно диетата с алкохол не е проработила чак толкова добре.

В началото на 19-ти век свещеник-презвитерианец започва да разпространява диетата на Грахам – в същността си тя набляга на напитки без кофеин и вегетарианско меню, както и крекери от брашно грахам. Диетата е била сочена не само като средство за отслабване, но и против мастурбация (и последващата я слепота, както е било смятано тогава). Диетата Грахам станала толкова популярна, че студенти от колежа Оберлин били принудени да я спазват за известно време, докато се вдигнали на протест срещу нея през 1841-ва.

Тридесет и пет години по-късно, английският майстор на ковчези Уилям Бантинг се прославил, като за пръв път разгласил концепцията за нисковъглехидратната диета, която му помогнала да свали 23 килограма. То публикувал резултатите си в „Писмо за наднорменото тегло” през 1864-та година и то станало толкова популярно, че Бантинг се превърнал в синоним на „спазвам диета” във Велокобритания.

В началото на 20-ти век нова диета набрала почитатели: самоукият нутриционистХорасФлетчър, станал известен като Големият Дъвкач пропагандирал, че човек трябва да сдъвче хапката си точно 32 пъти, преди да изплюе това от нея, което не се стече в гърлото му, като наклони глава назад. Флетчър бил застъпник на идеите как трябва да се хранят хората по принцип, независимо дебели или не, и според него проблемите със здравето на американската нация, от затлъстяване до лоши зъби, се дължали на една причина: хората не дъвчели храната си достатъчно добре. Затова той препоръчвал на всички да дъвчат храната до течно състояние: така щели да се радват на здрави зъби и да пестят пари, които иначе биха дали за неразумно изядена набързо храна. В добавка, последователите на Флетчър били съветвани да се хранят само, когато са наистина гладни и да не сядат да се хранят, когато са под натиска на емоциите.

След диетата на Флетчърдиетуващите можели да избират между различни диети – Инуитската диета, според която можели да ядат само месо и мазнина (донякъде предвестник на днешната високомазниннанисковъглехидратна диета), или диетата на д-р Хартоп, в която се консумират основно банани и обезмаслено прясно мляко.

Пак по това време станала известна Цигарената диета, когато свойствата на никотина да потиска апетита били използвани и в рекламни кампании, насочени към закръглени хора. „Пресегни се за Лъки, вместо за бонбон” вероятно е карало доста хора да пушат в опит да намалят приема на калории. Рекламната стратегия явно е проработила, защото продажбите на цигари скачат с над 200 процента, което кара и други цигарени компании да се включат в промотирането на пушенето като метод за отслабване. За съжаление, освен, че потиска апетита, тютюнопушенето категорично се свързва с редица заболявания на дихателните пътища, включително рак.

Около 1930-та е донякъде известна диетата според метаболичния тип на ядящия. Базирана на труда на д-р УестънПрайс, който забелязал, че с определен тип хранене едни хора са здрави, а други са склонни да трупат килограми и да се разболяват. По същество това е индивидуално съставена диета за всеки човек, и остава популярен метод и до днес.

През 1940-те набира сила диетата, комбинираща храните, чрез книга, написана от Хърбърт Шелтън „Лесно комбиниране на храни”. Днес това е известно като разделно хранене и е все още използван режим.
През 1960-та д-р Талер въвежда нова диета „Калориите не се броят”, издадена и под формата на популярна книга. Препоръчвали се храни, богати на протеини и мазнини, докато захар, сладкиши, алкохол, тестени произведения и въглехидратни плодове и сокове трябвало да се избягват. Според тази диета количеството храна няма значение, стига да се приемат заедно с нея определено количество полиненаситени мазнини под формата на хапче.

Друга популярна форма на отслабване по това време била... с къпане. Компаниите произвеждали сапуни с имена като „Отслабващ” и подобни, които имали претенциите да помагат на хората да свалят излишните килограми, като се къпят. Въпреки масовото навлизане на канализацията в села и градове този метод за отслабване с къпане явно не сработва, за съжаление.

Приблизително по същото време Робърт Камерон лансира диета, която мнозина биха приветствали и днес, стига да вършеше работа. Диетата му комбинира трите неща, които го вълнували – пиене, гурме и сваляне на килограми – и била насочена към леко закръглените мъже в градовете, като него самия. Наричала се просто „Диетата на пияча” и имала огромна популярност – памфлетът на Камерон се продал в над два милиона копия. Нищо чудно, защото в сърцевината си тя е подобна на популярната днес диета Аткинс, нисковъглехидратен режим. По времето на Камерон обаче тази диета приема формата на сочни стекове, вкусни риби, френски сосове и хубаво сирене. Той нарича това „храна за мъже” и я гарнира със солидно количество алкохол, след като забелязва, че дестилираните спиртни напитки като водка, ром и джин почти не съдържат въглехидрати. Впрочем, поне за самия Камерон диетата явно е била достатъчно добра, тъй като той доживява почетната възраст 98 години, а книгата му все още се продава в Амазон.ком.

През 1970-та манията за отслабване наистина започва да става голяма. По това време в САЩ дебютира НутриСистем – предлагайки предварително разпределени порции с контролиран брой калории със стотици видове ястия, между които клиентите могат да избират. Съставя се хранителен план според нуждите на ядящия, препоръчва се плавно сваляне на половин килограм седмично и съчетаване със спорт.

Около 1980 дебютира и диетата със зелева супа. В оригиналния си вид тя се състои в ядене само на зелева супа в продължение на седмица и обещава драстични резултати. Те се дължат основно на факта, че диетата в ‘чист’ вид е много радикална, без прием на почти никакви протеини и разчита на много нискокалориен прием, което не е здравословно и свалените килорами бързо се наваксват след края на диетата. Днес се смята, че зелевата супа може да служи за нискокалорийно ястие за запълване на стомаха, но не и за самостоятелен хранителен режим сама по себе си. Съвременната й версия наваксва липсващия прием на протеини и е с понижен прием на натрий, но към нея също трябва да се подхожда с внимание и не се препоръчва за дълъг период от време.

От 80-те години на миналия век досега има много диети с различни имена. Повечето от тях произлизат от предшествениците си през вековете, с леки промени, нови имена и обещават още по-големи чудеса. За съжаление, чудеса рядко има (ако имаше, диетата с къпане щеше да работи!) За здравословно отслабване се приема обикновено това, което включва разнообразен и балансиран хранителен режим, съобразен с потребностите на човека и съчетан с подходяща физическа активност. Досадно е да знаем, че за да свалим килограми, ще се наложи да минат седмици и месеци и при това да се спортува, но истината е, че ако някоя диета обещава фантастични, драматични, супербързи резултати без (почти) никакви усилия от ваша страна – почти сигурно е, че не действа в дългосрочен план, а понякога може да е откровено вредна.

В крайна сметка почти единственият сигурен начин за поддържане на здравословно тегло е да се яде по-малко, но при това храната да е балансирана, разнообразна и да е възможно най-близо до естествения си вид (и не, това не значи да се дъвче сурово жито, вместо да се яде хляб – но може да се избере пълнозърнестият му вариант, вместо от бяло преработено брашно и т.н.) и не на последно място, повече движение.

 

Автор:Таня Русева

1830 | 23 сеп 2012

Facebook коментари

Добави коментар

1 коментар

  • 2012 11 08 #1
    EMILIA Neikova   

    Напълно съм съгласна, че за да е здрав човек трябва да се храни балансирано. Да се ядат живи храни - по възможност с минимална преработка, да се яде често и да се пие много вода. За съжаление в днешно време се оказва, че това е почти невъзможно. Когато човек влезе в един супермаркет се озовава като в джунгла - до тук свършват добрите намерения за здравословно хранене. Затова трябва да се научим да се ориентираме и да се опитваме да “оцеляваме” .Но винаги има начин, стига човек да иска сам да си помогне - http://www.zdravihora.com

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате