Таблицата на Менделеев

21 сеп 2012
Снимка: .sxc.hu

Влияние на макро- и микроелементите върху нашето здраве

Здравето и активността на човека зависят от много фактори. Витамините, безспорно, са важни за осигуряването на жизнените функции на тялото, но многобройни изследвания доказват, че паралелно с тях, в организма трябва да постъпват и микроелементи, защото те са взаимозависими. Усвояването им е по-пълноценно, когато са в комбинация.


Наистина ли микро- и макроелементите са толкова важни за човешкото тяло, че дори излишъкът или липсата на микрограмове от тях да окаже влияние върху жизнените му функции? Минералите и водата, които ежедневно употребяваме, осигуряват: постоянното осмотично налягане; киселинно-алкалния баланс; процесите на усвояване, секреция, кръвообразуване, кръвосъсирване, формиране на костите; без тях не биха били възможни мускулните контракции, нервната проводимост, клетъчното дишане.
Минералите съставляват около 5% от теглото на възрастен човек. Най-голям дял заемат калцият и фосфорът, като общото им тегло е около два килограма (калций – над 1200 g, фосфор – над 600 g). 99% от калция, 87% от фосфора и 58% от магнезия са съсредоточени в костите, калият се намира предимно в мускулите, йодът – в щитовидната жлеза. Желязото, макар и едва 3-5 g, играе изключително важна роля, тъй като влиза в състава на хемоглобина в кръвта.

Фармацевтичните предприятия предлагат богат избор от комбинирани препарати, важни за функционирането на човешкия организъм. Какви макро- и микроелементи можем да открием по етикетите им и как бихме си ги набавили от храната?

Йод:

Недостигът му води до разстройство на функцията на щитовидната жлеза, а тя е свързана с работата на централната нервна система и кръвообразуването, следователно нарушенията в нейната дейност води до дисонанс в целия организъм. Но и твърде високите количества йод (няколко милиграма дневно) също могат да причинят проблеми. Нормалният хранителен режим осигурява на човешкия организъм достатъчно количество от този елемент. Йод се съдържа в рибата, морските дарове, йодираната морска сол, а препоръчителен дневен прием (ПДП) е 150 mcg.

Литий:

Недостигът му води до агресия и депресивни състояния. Лекарствени препарати, които включват литий в състава си, се използват за лечението на биполярно разстройство. Литият забавя развитието на Алцхаймер и се съдържа в тиквичките. Следи от него има и в чесъна. Дневната норма не е установена точно.

Селен:

Антиоксидант. Предпазва от заболявания на сърдечносъдовата система, както и от образуване на тумури. Облекчава симптомите на менопаузата. ПДП - 55 mcg. Съдържа се в яйцата, агнешкото месо, лука, чесъна, морските продукти, зърнените храни.

Манган:

От изключителна важност за метаболизма на хормона естроген. Поради влиянието си върху костите и ставите, той е много необходим на хората, които се занимават с физически труд. Манган може да се набави от: горски плодове, кестени, праз, броколи, цвекло, спанак, овес, фасул, грах, грозде, ягоди, ананас, ядки. ПДП – за хората на физическия труд – 2,3 mg, за останалите – около 2 mg.

Мед:

Участва в дишането на тъканите и в пигментацията на косата и кожата. Ранното побеляване и витилигото се свързват с недостига на мед в организма. Излишъкът му води до безсъние, нередовен менструален цикъл, депресия. ПДП – 0,9 mg. Съдържа се в: гъби, стриди, броколи, боб, цвекло, овес, стафиди, черен дроб, соя.

Кобалт:

Подпомага кръвообразуването – еритроцитите и хемоглобинът се образуват с негова помощ, но не и без участието на мед и желязо. Кобалтът влиза в състава на витамин В12. Набавя се от морски дарове, месо, бъбреци, черен дроб, яйца. ПДП не е установен точно.

Цинк:

Влияе на общата клетъчна обмяна, на зрението, на жлезите с вътрешна секреция, на нервната система. Съдейства за образуването на колаген и оттам – за заздравяването на раните. Участва в изработването на спермата и тестостерона. Повишава имунитета, предотвратява развитието на вирусните инфекции. ПДП - 15 mg. Предозирането му над 25 mg намалява имунитета. Храните, от които може да се набави, са: агнешко и телешко месо, кисело мляко, ядки, зърнени храни.

Калий:

Необходим за сърдечната дейност, укрепва мускулите, успокоява нервната система. ПДП – 2000 mg. Съдържа се в: зеле, целина, кайсии, банани, моркови, тиква, репички, гъби. Излишъкът на калий може да доведе до дефицит на калций.

Калций:

Много от ферментните процеси в организма зависят от него. Ролята му за нормалното състояние на зъбите и костите е възлова. Недостигът му в женския организъм след менопаузата води до остеопороза. Излишъкът му може да доведе до недостиг на цинк и фосфор, в същото време предотвратява натрупването на олово в костите. Източник на калций са: млякото и млечните продукти, зелето, соевите продукти, копривата. Кафето, захарта, продуктите от бяло брашно намаляват съдържанието му в организма. ПДП – 800-1000 mg.

Желязо:

Влиза в състава на хемоглобина и на протоплазмата на всички клетки. При недостиг на желязо в организма се развива желязодефицитна анемия. Излишъкът му води до дефицит на мед, цинк, хром и калций. Съдържа се в: свински и говежди черен дроб, орехи, стриди, аспержи, пълнозърнесто брашно, яйчен жълтък, фасул. ПДП – 20 mg, за бременни – 30 mg.

Магнезий:

Влиза в състава на ферментите, свързани с метаболизма на фосфора и въглехидратите. Защитава от атеросклероза, стрес, камъни в бъбреците и хемороиди. При ниско ниво на магнезий в кръвта се наблюдава повишена нервна възбудимост и мускулни спазми. Повишената му концентрация има слабителен ефект. Консумацията на мазни храни затруднява усвояването му. Източник на магнезий са: тиквените и слънчогледовите семки, какаото, бадемите, фъстъците, грахът, фасулът, оризът, пълнозърнестото брашно. ПДП – 300-400 mg.

Хром:

Оказва въздействие на процеса на кръвообразуването и на въглехидратния метаболизъм, ускорява действието на инсулина. ПДП не е установен точно, но се предполага, че е в рамките на 50-200 mcg. Източници на хром са: яйцата, черният дроб, кафявият ориз, сиренето, пшеничните зародиши, бирената мая.

Натрий:

Важен за нормалното функциониране на нервната система и мускулите. При негов дефицит се наблюдават нарушения в обмяната на въглехидратите, невралгии, хипотония. Натрият и калият са антагонисти – т.е., излишъкът на единия елемент води до намаляването количеството на другия. Набавя се в организма чрез натриев хлорид (сол). Приет в ЕС ПДП – 1500 mg. Според някои лекари, 500 mg са напълно достатъчни. Препоръчва се замяната му с по-полезния калий.

Фосфор:

87-90% от фосфора в човешкото тяло е свързан с калция и изгражда костите. Останалото количество играе роля в контрола на метаболитните процеси. При излишък на фосфор се намалява нивото на манган в организма и се увеличава извеждането на калция, което създава риск от остеопороза. Недостигът му води до рахит и пародонтоза. ПДП – 800-1000 mg. Фосфор се съдържа в богатите на протеини храни като мляко и млечни произведения, месо, риба, яйца, ядки.

Сяра:

Сярата влиза в състава на белтъчините, постъпващи в организма. Богати на сяра са повърхностните слоеве на кожата, тя се съдържа в кератина и меланина. При недостига и се наблюдават: тахикардия, нарушени функции на кожата, косопад, запек. Дневната потребност на организма не е установена.

Молибден:

Подпомага метаболизма на въглехидратите и мазнините и е важна част от фермента, който оползотворява желязото, като по този начин предотвратява анемията. Съдържа се в тъмнозелените зеленчуци, пълнозърнестото брашно, бобовите храни. ПДП – 75-250 mcg.

Силиций:

Може да бъде намерен във всички органи и тъкани на човека. Еластичността на кожата, сухожилията и стените на кръвоносните съдове се обуславя от съдържанието на силициев диоксид. Макар и много рядко, все пак са наблюдавани ефектите от недостига му в организма: слаба активност на левкоцитите при инфекции, лошо и бавно заздравяване на рани, понижена еластичност на тъканите, увеличаване на съдовата пропускливост и като следствие – хеморагични прояви. Дневната потребност на организма не е изяснена. Във вид на силициев диоксид може да бъде набавен от следните продукти: яйца и птици, морски дарове и риби, сладководни риби, месо.

Ванадий:

Участва в метаболизма на захарта и мазнините, както и в синтеза на някои от хормоните на щитовидната жлеза. Инхибитор на нарастването на холестерола в кръвта. Недостигът му може да забави увеличаването на ръста при децата, да предизвика репродуктивни проблеми, както и заболявания на сърдечно-съдовата система. Тютюнопушенето пречи на усвояването на ванадия от организма. Източник на ванадий са: маслините, гъбите, черния пипер, соята, пшеницата, магданозът. ПДП – 1,5-1,8 mg.


 

1561 | 21 сеп 2012

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате