Някои факти за вирусите и бактериите

20 сеп 2012
Снимка: .sxc.hu

Занете ли, че...

 

Вирусите са навсякъде около нас. За да ни заразят, те трябва да нахлуят в клетката, наречена клетка-гостоприемник, където се развиват и се размножават. Повечето от тях не могат да оцелеят дълго, освен ако не са в жив организъм.
Причина за „настинките”, както за и много други заболявания, са вирусите. Те могат да навлизат през носа, устата или чрез рани по кожата.
Вирусите инфектират почти всяка форма на живот – хора, животни, растения, гъби и бактерии.
Повечето причиняват болести – настинки и грип, варицела, морбили, заушка, рубеола. ХИВ, който причинява СПИН, също е вирус.

Вирусите - живи същества или мъртва материя?

Учените са съгласни, че вирусът е специална форма на материята, тъй като съдържа органични молекули, които имат собствен геном и могат да се възпроизвеждат. Но да живеят и да се размножават, могат само във вътрешността на друг организъм, в чужди клетки.
На тях им липсва каквато и да е форма на енергия и въглероден метаболизъм.
Подобно на живите същества, вирусите се развиват във времето и по този начин могат да се адаптират към заобикалящата ги среда. Но за разлика от клетките, те не могат да използват генетичния си материал без клетка-гостоприемник.
Вирусната ДНК или РНК може да еволюира, като по този начин се увеличават шансовете им за оцеляване и приспособяване към околната среда. Подобно на бактериите, те се адаптират чрез генни мутации, причинени от бързото възпроизвеждане. Ето защо е толкова трудно да се лекуват вирусни заболявания.

Какво представлява вирусът?

Вирусът е микроскопичен патогенен микроорганизъм, който не се вижда с невъоръжено око.
Вирусите са хиляди пъти по-малки от бактериите и по-прости от тях.
Всички стандартни вируси споделят обща структура на генетичен материал - къси последователни участъци от нуклеинови киселини - вирусен геном и протеинова обвивка, наречена капсид. Вирусът е изграден от ДНК или от РНК - според вида на нуклеиновата киселина, която изгражда генома му.
Най-малките вируси имат само 4 гена, а най-големите - няколкостотин.
Само в генетичен смисъл може да се мисли за вируса като за живо същество, тъй като със сигурност може да контролира генетичната структура на следващото поколение вирусни частици.
Вирусите инфектират хора, животни, растения и дори бактерии. Съществуват милиони различни видове, открити в почти всички екосистеми на Земята.
Думата „вирус” произхожда от от латинска дума, означаваща слизеста течност или отрова.
Уолтър Рийд открива първия човешки вирус - вирусът на жълта треска, през 1901.
Първият човешки грипен вирус е изолиран през 1933 година.
Над 1016 човешки имунодефицитни вирусни геноми възникват ежедневно по цялата планета. В резултат на това се създават хиляди вирусни мутации, които са устойчиви на всякаква комбинация от антивирусни съединения, които са в употреба или в процес на разработка.
РНК вирусите не са стабилни и поради това често мутират. Ебола е РНК вирус и затова мутира толкова бързо.
ДНК вирусите са по-стабилни и следователно мутират по-рядко.
Името на най-големите известни вируси mimiviruses е дошло заради мимикрията или прикриването им под формата на бактерии - 400 нанометра (0,0004 мм) в диаметър. През октомври т.г. учените откриват Megaviruschilensis– с най-голям капсиден диаметър от всички известни вируси.
Най-малките известни вируси са circoviruses – 20 нанометра /0,00002 мм/ в диаметър.
Растенията също страдат от вирусни инфекции.

Бактерии


Бактериите са едноклетъчни организми. Човешкото тяло е дом на милиони бактерии, повечето от които "приятелски настроени". Много бактерии живеят с нас и ни помагат да правим невероятни неща като кисело мляко, туршии, сирене.
По форма биват пръчковидни, кълбовидни, спираловидни и нишковидни. Основният компонент на бактериалния геном е една двойноверижна кълбовидна ДНК молекула.
Различните бактерии могат да живеят в огромен температурен диапазон от леда до горещите извори, както и в радиоактивни отпадъци.
Хората имат повече бактериални клетки в телата си, отколкото човешки и повече, отколкото са хората на планетата.
Бактериите произвеждат кислород. Учените са изчислили, че бактериите произвеждат почти половината от кислорода в атмосферата.
Повечето бактерии се размножават чрез процес, наречен „двоично делене”. За да направи това, бактерията увеличава два пъти нормалния си размер, след което се разделя на две дъщерни клетки. Двете нови клетки са типични копия на първичната бактерия.
Площ от 6,5 кв.см кожа може да бъде дом на повече от половин милион микроби.
Хромозомната ДНК на чревната Е. коли бактерия се състои от около 4,6 милиона нуклеотидни чифта, съответстващи на около 4300 гени. Това е 100 пъти повече, отколкото в типичния вирус, но само около една хилядна, отколкото в еукариотната клетка.
Почти 1/3 от всичката бутилирана вода за пиене в САЩ е замърсена с бактерии.
Обикновено върху всяка една длан има между 10 000 и 10 милиона бактерии.
Влажните ръце разнасят 1000 пъти повече микроби, отколкото сухите.
Броят на микробите по върховете на пръстите се удвоява след ползване на тоалетна.
Бактерия на възраст 40 милиона години е била извлечена и успешно отгледана от фосил на пчела.
През 1918 г. повече хора са починали от грипен вирус (приблизително 30 милиона), отколкото са загиналите в Първата световна война (10 милиона).
При кашлица микробите могат да пътуват около 3 метра, ако не сте сложи ръката си или кърпичка пред носа/устата.
Изследванията показват, че само около 70% от хората си мият ръцете след използване на обществена тоалетна.
Бактериите удвояват броя си на всеки 20 минути.

2720 | 20 сеп 2012

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате