Хроничната умора

23 дек 2012
Снимка: .sxc.hu

Синдромът на хроничната умора е нова, модерна болест, която според лекари от цял свят е бичът на нашето време.
Според психолозите това не е никаква болест, а елементарно междинно състояние между физическото здраве и бъдещото заболяване, което неминуемо ще последва, ако не се вземат навременни мерки. Това е състоянието, в което имунната и нервната система се намират на предела на крайно напрежение.

Ние още не сме болни, но вече не сме и здрави

За нормално здраве можем да говорим тогава, когато се събуждаш сутрин с усмивка, ставаш лесно без будилник, радваш се на настъпващия ден и имаш прекрасно настроение.
Ти чувстваш енергията на живота. Лишена си от агресия и раздразнителност към света. И завършваш работния ден, готова за срещи с приятели, за хубав филм или за занимания с децата.
Вечер не падаш като труп от умора, а спокойно и хармонично завършваш деня си. Лягаш си, без да изпитваш умора, тъга или подтискаща депресия. Спиш добре и на сутринта се събуждаш с чувствена готовност за живота.

За съжаление, темповете на днешния социален живот са твърде безпощадни и забързани. Те през цялото време те пришпорват: „Давай! Давай! Ще закъснееш!”. И ти бързаш, разкъсваш се, губиш търпение и самообладание. Носиш се по течението на живота, често просто по инерция, без даже да се замислиш – а защо с такава скорост? Накъде ни носи вълната на всеобщата суета?
Ти още не си болна, нямаш температура или определена болка. Все още имаш сили да се измъкнеш сутрин от леглото, да направиш кафе, да вземеш душ, но мислите за предстоящия ден често пораждат недоволство, напрежение и досада вместо желание и енергия за работа. И ако през нощта заспиваш трудно, спиш твърде леко, събуждаш се по 2-3 пъти и си припомняш отминалите неприятности с любимия, с приятелите, с децата или на работа – то едва ли твоето състояние може да се нарече пълно здраве.
Да, ти още не си болна. Но не си и здрава. Ти си в третото, междинно състояние – ти си на предела. Колко време още ще успееш да се задържиш на него? До последващия нервен срив, до хормоналния или до имунния? Месец? Година? Три? Може и повече, но това време не може да се причисли към щастливо преживените години. Струва ли си да хабиш живота си за това?

Всяка една от причините, които предизвикват у нас лошо настроение или раздразнение, може да се превърне в начална точка на всяко едно заболяване

Или с други думи: лошото настроение също е стрес или нищо друго, освен нарушение на нормалния химичен баланс на организма, водещо към ненормално отклонение. И понеже при всяко едно отклонение организмът се опитва да се справи сам, в този случай той мобилизира на помощ защитните си сили. В това число и тези, които обикновено стоят на стража на нашите външни граници, защитавайки ни от бактерии, вируси и други зарази.
По такъв начин, даже ако временното лошо настроение може да се счита за отклонение от нормата, хроничното подтиснато и унило настроение може достоверно да се счита за хронично заболяване. То е едно огнище на напрежение, което в течение на дълго време използва защитните сили на организма по друго време и на други места.
Ето тук е мястото на позитивното мислене и може би няма по-подходящ случай за неговото използване. Но проблемът се състои в това, че хронично измореният мозък просто не е способен на никакво позитивно мислене. По простата причина, че доброто или лошото настроение се обезпечават от същата тази химия на мозъка. Трябва да сработят определени невромедиатори, а за това трябва да се намерят определени невропептиди... Но ако организмът се намира от твърде продължително време в уморено, претоварено и полудепресивно състояние, това означава само едно – мозъкът е изтощен, има недостиг на положителни невромедиатори и няма откъде да ги вземе, той изработва само отрицателни. Те преобладават и блокират производството на необходимите за победата на положителните емоции вещества.
Възможно е да има недостиг на приятни, радостни новини. Възможно е да не достига слънчевата светлина. Възможно е да не достигат любовните радости. Или някаква група витамини. Всичко е възможно!
Въпросът е в това, че не е известно кога ще се изясни причината и дали ще се изясни изобщо. А помощ е необходима още днес, понеже по-нататъшната перспектива за организма е с тенденция към влошаване на състоянието.

В такива случаи е ясно едно – мозъкът спешно се нуждае от външна помощ. Той има нужда от допълнителни вещества, които да блокират постоянното производство на отрицателните невропептиди.

След това изборът е на пациента – може да се обърне към хомеопат, ако предпочита хомеопатичните средства.
Може да се консултира и с фитотерапевт, ако има желание и търпение да избере по-бавния път на приготвянето на билковите смеси, редовния им прием и дългото очакване на резултата.
Може също да се обърне към някой невролог с молба да назначи спасителното хапче, което ще му позволи да се почувства по-спокоен и по-уравновесен.
Независимо от избрания метод на лечение, наред с успокоението на нервите ще се нормализира и стомашната киселинност, гастритът ще отстъпи на втори план, заспиването и събуждането ще са по-лесни.
За съжаление, често срещаме хора, крайно нуждаещи се от необходимите лекарствени средства, но избягващи ги с всички сили по непонятна логика. Те упорито не се лекуват до момента, когато попаднат в болницата. Тогава те са съгласни на всичко, само и само да възвърнат предишното си здраве. Уви, здравето се дава само веднъж и възстановяването му е много по-сложно, отколкото първоначалното му опазване.

8387 | 23 дек 2012

Facebook коментари

Добави коментар

1 коментар

  • 2013 04 11 #1
    Имелда Маркос  Фитилджийка фетишист 

    Тази статия всъщност няма нищо общо с хроничната умора. Хайде ще се изразя по-меко, има много малко общо с хроничната умора. А началото "Според психолозите..."  и продължението с невролога и хапчето са направо смехотворни. Подобни статии не помага на читателите нито да се ориентират, нито да си помогнат. Само да се объркат. Намерете си някой петокурсник от Медицински университет да ви помага.

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате