Бързай бавно – да дадем предимство на качеството пред количеството

08 дек 2012

Запознах се със Slow movement покрай едно свое пътуване до Германия. Навярно и Вие сте попадали на онези изключително атрактивни оферти от туристически агенции – „Да видим Париж, Прага, Виена и Залцбург за 3 дни.” А, ако може и Москва и Берлин, ей-така, между другото. Винаги ми е било непонятно как е възможно да се случи това, за какво е това препускане и това бързане, та всеки един от тези градове е една необятна вселена и три дни няма да са достатъчни за един, камо ли за повече.  Тогава ми се отвори възможност да ида до Германия и разполагах с много кратко време. Разбира се, искаше ми се да видя всичко – и Берлин, и Мюнхен, и Франкфурт и Дюселдорф, и Кьолн. Изпитах желанието да видя всичко за малко време. Опитах. Резултатът – върнах се по-изморена от всякога. Бях направила около хиляда снимки на разни катедрали, паметници и т.н., но въобще не бях почувствала къде съм била – кои са тези места, каква е тяхната атмосфера, каква е тяхната миризма, какво е тяхното минало, какви са хората, които живеят там, каква храна ядат, какво обичат да правят, какви уникални за района дейности и занимания имат. С две думи – изключително неудовлетворена от своето пътуване. Това беше и моментът, в който попаднах на статия за Slow movement. Разбира се, информацията дойде точно навреме, както и за вас, предполагам, щом четете тази публикация.


Днешният живот има една основна характеристика, която го отличава от живота преди 50 години. Това е бързината. Скоростта, с която всичко се извършва. Спешността. Желанието всичко да стане бързо, по-бързо, най-бързо. Сякаш денят, който живеем всеки ден, се е скъсил значително, в сравнение с този от преди петдесетина години. Сякаш вече нямаме 24 часа на разположение, а 23, дори 22, дори 20 часа.
Но не, денят си е същият. И ние разполагаме със също точно толкова време, както преди. Защо обаче времето сега не ни стига? Оказва се, че дейностите, които искаме да напъхаме и осъществим в това време, днес са значително повече. 24 часа сега трябва да ни стигнат за повече неща. За прегръдка на децата и време, прекарано с тях, за първата работа, за втората работа (може би), за хапване, за срещи с приятели, за забавления, за социален живот, не на последно място – за почивка. И времето някак не стига. И не само, че не стига, но и нещата, за които стига, правим половинчато, на крак и в повечето случаи крайният резултат не е оптималният, а компромисният. Опитвайки се да направим това, и това, и това, и това, и още нещо, поставяйки си такива грандиозни и амбициозни проекти, които буквално изнасилват физическото и психическото ни Аз, ние несъзнателно превръщаме живота си в стрес и напрежение. Несъзнателно нашият ум е постоянно насочен към следващата цел, следващата задача, следващата дейност, никога не е тук и сега, а когато дойде следващата дейност, той вече мисли за по-следващата. Целият резултат от този забързан начин на живот, от това бързане е, че най-често не успяваме да свършим качествено нищо от тези много дейности, които сме си запланували, а заедно с това печелим един напрегнат ден, един стрес, който се отбелязва в нашия организъм и рано или късно дава своето отражение.
Бързината, която, допреди време, е била характерна само за наистина спешните дейности, онези, от които например зависи нечий живот, днес е обхванала всички възможни области и сфери – дори такива, за които човек трудно би мислил като за спешни. Храненето, от една изключително приятна и позитивна дейност, носеща наслада за всичките ни сетива – вкус, зрение, аромат, се е превърнала в поредната спешна дейност, която просто някак трябва да се свърши, набързо, на крак, без значение какво точно слагаме в устата си. Разговорите с близки и приятели също приличат на надпревара – първо са дежурните въпроси – как си, какво става, и после споделяне набързо /с или без изслушване/ - кой, какво, кога, как, защо…Почивките също вече имат вид на маратон. Привлекателните екскурзии в чужбина, които предлагат различните туроператори, приличат на състезание по надбягване – Париж, Виена, Залцбург и Прага – вижте ги само за 3 дни! Възможно ли е наистина това? Възможно е, да. Но – защо и на каква цена? Умора, стрес  и в крайна сметка – резултати, които могат да бъдат далеч по-добри във всяко едно отношение.
За по-голямата част от населението това е животът, такъв е животът днес и той не може да бъде променен, това е неговият обичаен ритъм, неговата скорост, неговата динамика.
Стотици хора обаче вече променят това. Заедно създават едно глобално и непрекъснато нарастващо движение, което отказва да спринтира в забързания ритъм и да изпитва на гърба си стрес, напрежение и заболявания и променя своето ежедневие с една проста, но съществена стъпка - съзнателно забавя своя начин на живот. Slow life се явява нов начин на живот. Той напълно се противопоставя на забързаните темпове, с които в момента човечеството живее и обхваща всяка възможна сфера на живот. Slow Life напълно изключва неистовото препускане през деня и апелира за едно спокойно, лишено от стрес ежедневие, в което всяка дейност е извършвана с внимание и грижа. Как може да стане това?
На първо място човек трябва да спре за миг. Но под спиране нямам предвид да седне да гледа телевизия или да чете. Да спре за миг и да почувства средата около себе си. Да помисли за себе си, какво чувства и усеща, да помисли над дейностите и приоритетите си. Кое е наистина важно и кое - не толкова. Кое може да изчака и кое не може. Намалете количеството дейности за деня, за сметка на качеството им. Сложете за деня си три неща. Не пет, не десет – три. Нека това да бъдат наистина важните за Вас неща. Когато правите това, не пропускайте да си припомните и поучителната притча за професора и двете бири:

„В часа по философия професорът застана зад катедрата си, отрупана с различни предмети и зачака студентите да утихнат.
Тогава взе голям празен буркан и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително. После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително. Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко.
Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха единодушно "да".
Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките.
Студентите се разсмяха.
„Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - здравето ви, семейството ви, децата ви, приятелите ви, предпочитанията ви - все неща, които, ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Тяхната загуба би причинила известен дискомфорт в живота ви, но няма да го направи празен и безсмислен. Пясъкът е всичко останало - малките неща. И продължи: "Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си. Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите. Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък."
Една от студентките вдигна ръка и попита: "А какъв беше смисълът на бирата?" Професорът се усмихна. "Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири."

И така – намалете дейностите за деня. Сведете ги до наистина важните, неотложните. И ги изпълнявайте спокойно, без стрес, без бързане, с убеденост, че ще ги свършите, дори и да е малко по-късно и резултатът ще бъде много по-хубав, отколкото ако ги скалъпите надве-натри, ама в срок. Slow life не означава ленивост и безмислено бавене. Означава просто небързане. Означава спокойствие в настоящия момент. Привържениците му дори казват, че Slow life всъщност е изкуство. Изкуството на сегашния момент.

  • Ако е работа – нека да е само работа, дори и да е бърза, спешна – вършете я с внимание, с грижа, с отношение. Ще я свършите, няма да избяга. Ще видите, че дори и неприятни за Вас дейности могат да станат интересни, стига да отделите време да им обърнете повече внимание, да се „заиграете” с тях. Бързането може да опорочи всяка дейност, може да я направи омразна или неприятна.
  • Ако е разговор с познат или приятел – водете го спокойно, с внимание, наистина насочено към него. Нека дежурният въпрос „как си” да изчака отговора и да му обърне внимание, не просто да го регистрира. Насладете се на разговора с друг човек, на комуникацията, на новите неща, които ще научите, на мислите, които ще ви бъдат споделени, на усмивката или докосването, което ще получите, на отношението.
  • Ако пък е обяд или вечеря – поседнете. Това, че ядете на крак не прави храненето по-бързо, повярвайте. И малко повече време, отделено за храна, няма да убие никого (освен ако не сте лекар от спешното отделение, тогава моля – не четете това, то не се отнася за Вас). Вземете храната и ѝ се насладете. Вижте я как изглежда, усетете как мирише, почувствайте наистина вкуса ѝ. Насладете ѝ се истински, тя е за това.

Само ако спрем за малко, ако помислим и определим своите приоритети и водещи дейности, идва голяма промяна. Настъпва едно блажено спокойствие. Това, разбира се, не става изведнъж – смята се, че за забавяне на ритъма е необходим около месец, трябва време за промяна и пренастройка на организма да спре да препуска към следваща дейности, да излезе от този маратон и да каже – „ОК, аз съм дотук с това състезание. Няма да спирам своите дейности, но ще ги намаля или ще направя така, че да има достатъчно време да всяка една от тях и ще започна да им се наслаждавам. Иска ми се да направя още сто и едно неща, но няма да ги направя, защото резултатът ще бъде плачевен и в крайна сметка няма да се чувствам удовлетворен. Иска ми се да видя и Прага, и Виена, и Париж за три дни, но ще разгледам само Париж и ще усетя как миришат листата там през есента и как шуми Сена при по-силен вятър.”


Slow movement вече е движение с много привърженици. Този начин на живот вече е намерил своите фенове навсякъде по света и се е разпрострял по всички части на планетата. Стотици хора избират съзнателно да забавят своя начин на живот, за да го направят по-качествен, за да изживяват по-добре нещата, които вършат, за да изпитват истинска наслада от деня и дейностите си, вместо просто да спринтират през него, докато дойде моментът да положат глава на възглавницата.
Нещо повече – много мениджъри на интернационални компании вече използват концепцията за бавния начин на живот сред своите служители, благодарение на което наблюдават повишена ефективност, качество и производителност. Журналистът Карл Хоноре дори пише манифест в защита на щастливото детство, искайки децата да не бъдат обременявани с всевъзможни занимания, а да могат да се посветят на едно или две, но качествено и с удоволствие.
24 часа винаги ще бъдат 24 часа. Въпросът е ние как избираме да минем през тях.

Ако тази статия Ви се струва абсурдна в контекста на днешния начин на живот – просто я подминете. Ако обаче все пак сте стигнали до тук – до края ѝ – това не е случайно.

P.S. Очаквайте скоро и кои са „дауншифтърите” (downshifters), както и по-детайлни материали с любопитна информация за внедряване на бавния начин на живот в различните сфери – Slow Travel, Slow Food, Slow Cities.
 

5001 | 08 дек 2012

Facebook коментари

Добави коментар

2 коментара

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате