Емоционално хранене

12 фев 2013
Снимка: NuageDeNuit

 „Бисквитите в целия свят не са достатъчни, за да ви накарат да се почувствате обичани и пълноценни.” Майкъл Нийл

 

Явлението

Храним се много. Сядаме на масата (а понякога и не сядаме) поради безброй причини. За съжаление гладът, истинският физически глад,  е само една от тях.
Основната функция на храната е да задоволи физическата ни потребност от нея, нуждата на организма от енергия, за да функционира. Ние обаче ядем и по редица други причини. Правим го и заради вкусовата наслада, която храната ни доставя, заради социума - идеята „да похапнем“ с приятели, заради някакъв строго установен график и вярвания – „сега е обяд и е време за ядене“  – оказва се, че доста често ядем, без въобще да сме гладни. Много пъти, при това съвсем неосъзнато, посягаме към храната и когато емоционално сме в дисбаланс и искаме да запълним някава дупка, празнина, липса. Това се нарича емоционално хранене и крие доста опасности.

Причината

Психолозите изтъкват, че когато хората не могат да се справят с болка, изолация, тъга, самота, нерви, стрес, неудовлетвореност, разочарование и други емоции от спектъра на негативните състояния, те прибягват до храната, за да заместят празнотата, да се разсеят от възникналото чувство, да запълнят емоционалните липси. Храната обаче може да ни запълни физически, но не и емоционално и всъщност съвсем не е средство за решаване на тези проблеми. Много от хората смятат, че именно тя им носи успокоение, но то всъщност е по-скоро „приспиване“ на основния проблем, при това – временно. Впоследствие това се превръща в навик, „стратегия“, макар и напълно погрешна, на организма да се справи с емоционалния стрес, като по този начин пречи за реалното изправяне лице в лице с проблемите и тяхното разрешаването. Попадайки в такава „затъваща“ емоция, много хора се опитват да я „тушират“ с храната. Но това създава още един проблем – яденето като бягство от реалността.

Опасностите

Предполагам, веднага някой ще възкликне: „Какво лошо има в това да си хапвам парче шоколад, когато съм нервен или разстроен, като знам, че това ще ми помогне да се успокоя?“
Проблемите, които могат да произтекат от това действие, са два:
1. „Хапването“ съвсем не разрешава проблема и не запълва липсата. Нещо повече – то отвлича вниманието от него и го замества с чувството за наслада. Временна. Тоест – в крайна сметка по никакъв начин не помага.
2. Рано или късно, това става навик за организма, постоянно действие. Когато човек се почувства неудовлетворен, той веднага ще посегне към храната. Най-често напълно неосъзнато, тоест – на подсъзнателно ниво.

Емоционалното хранене е психологически проблем, който често довежда и до физически проблеми. То е зависимост – също както от цигарите, алкохола. Възприемайки храната като заместител, приятел, успокоител, отдушник, навик и много други, човек влиза в един омагьосан кръг, от който излизането става все по-трудно.

Разпознаване

Въпросът, който всеки трябва да си зададе, когато посегне към храна, е: „Гладен ли съм наистина, или нервен, разстроен, под стрес...?“ Можете да различите двата вида глад по няколко начина. На първо място сериозна индикация, че гладът може да е емоционален, е ако той се появи внезапно и много спешно иска да бъде „потушен“ и задоволен. Внезапното отчаяно желание за храна не е изобщо в стила на физическия глад. Той се появява бавно и постепенно започва да ви дава някакви сигнали. За сметка на това, емоционалният глад иска веднага, на секундата, да му бъде обърнато внимание – именно защото отчаяно трябва да тушира стреса, негативната емоция, напрежението. Физическият глад се разпознава чрез лекото пристъргване в стомаха, по-нататък го усещаме като къркорене, като умора, дори като виене на свят – това са признаци, че трябва да презаредите батериите.

Решенията

Разбира се, на първо място трябва да се осъзнаем. Да осъзнаем какво правим. Това е лесно, ако решим да се наблюдаваме и да следим реакциите и поведението си при възникването на конфликти или екстремни ситуации. Посягаме ли веднага към храната?
Разпознаването на проблема е половината от решението, първата крачка! След това трябва да разберем точните причини, които предизвикват това поведение. Да се опитаме да разберем каква е истинската причина за емоционалния глад – какво ни липсва, от какво имаме нужда, какво ни притеснява, натоварва? Третата стъпка е да намерим по-подходящи начини за справяне с тези емоции. Четвъртата стъпка – да ги приложим на практика. Това може да са най-различни дейности – когато се усетите, че посягате към храната без глад, опитайте вместо това да си пуснете приятна музика, да проведете успокояващ разтовор с приятел, който да ви изслуша, да излезете на кратка разходка на чист въздух, да потичате, да затворите очи и да дишате дълбоко или някое друго ваше любимо занимание.

Изправете се срещу емоциите и страховете си и направете крачка, за да ги преодолеете. Това е пътят.

4761 | 12 фев 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате