Бъди себе си... без маски, без роли, без пози, без фалш и лицемерие

11 юни 2013

Вие как си представяте духовните учители на бъдещето? Аз лично - точно като Стефи Божилова – млада, красива, одухотворена и модерна. Жена, която смело върви по пътя си и отстоява изборите си, която не се е изолирала в храм, за да търси просветление, а всеки ден споделя с нас нещата, в които вярва, на своя блог www.stefibozhilova.com. Защото така ни дава от своя опит, от своите познания и най-вече от светлината, която носи в себе си.

За нея

Бакалавър по психология с профил "Клинична психология". Занимава се с хипнотерапия, регресия в минали животи и консултиране. В момента се обучава в курс по Интегрален Life Couching към Унгарската интегрална академия. Карала е курс по хипноза към Българската асоциация по хипноза. От 2003 г. се занимава с йога, а през 2012 г. се сертифицира в Индия за инструктор по хатха йога в ашрама Yoga Vidya Gurukul. Занимава се също с тайландски масаж и е лектор и съорганизатор на семинари по здравословно хранене.

 

Защо създаде блога си – имаш нуждата да споделяш, имаш какво да кажеш на хората или вярваш, че можеш да помогнеш на другите да променят живота си?

– Имам огромна нужда да споделям и винаги съм имала. Да изкарам навън това, което ми е отвътре – емоции, чувства, размисли, опит, уроци, до които съм достигнала толкова много неща, цяла стихия, която непрестанно бушува в мен.

Споделям, защото по този начин се чувствам свързана с хората, със света, с Вселената. И да, защото така чувствам, че помагам. Това е моят начин да давам Любов. Споделям, защото знам, получавам потвърждения всеки ден, че това, което пиша, е полезно и ценно за хората, че ги мотивира и променя живота им към по-добро. А това е важно и в това се крие целият смисъл на споделянето – правейки го, да правиш нещо добро. За хората, за света, за душата си.

Блогът ти съществува само от няколко месеца, а вече имаш хиляди посещения. На какво се дължи това?

Защото отдавна споделям във фейсбук и имам изградена огромна социална мрежа от хиляди хора, които четат постовете ми и с които комуникираме и обменяме мисли всеки ден. Откакто имам профил във фейсбук, вече пет години ще станат, аз само това правя – пиша и споделям себе си. Никога не съм го използвала, за да играя на безсмислени игри или да садя виртуални домати във виртуална градинка.

В началото пишех само на английски и бях изградила голяма мрежа от уникални хора по цял свят, които се занимават със същите неща, с които и аз йога инструктори, лечители, писатели, оратори, мотиватори, ментори... Впоследствие с някои от тези хора се запознахме и се завързаха безценни приятелства. Тогава мислех, че в България няма почти никой, който да се вълнува от тези “отнесени” теми. Впоследствие разбрах, че това изобщо не е така, започнах да пиша на български и се открихме с безброй прекрасни души тук, в България.

Караш курс по Life Couching. Какво представлява лайфкоунчингът?

Сложен въпрос, но ще се опитам да обясня накратко. Това е термин, който вече е много популярен на Запад, а у нас тепърва навлиза. Идва от life – живот и couching – треньорство, обучаване. Като цяло е краткосрочен подход в психотерапията, насочен към взимане на решения, решаване на проблеми, ориентиране в сложна ситуация, изясняване на някои отговори. Аз като life couch съм консултант и просто помагам на някого да открие правилния път за себе си, който душата му знае и винаги е знаела, но за известен период от време е загубила. Не внасям нищо от себе си, не давам своите отговори, не предлагам готови решения – просто поддържам едно открито пространство на споделяне, в което човек може да е изцяло себе си, да бъде най-сетне изслушан и сам да чуе отговорите, които има в душата си. Всеки има нужда да бъде чут, без да бъде съден, порицаван и направляван.

Преподаваш индивидуална йога. Какви са предимствата и недостатъците на този тип практикуване на йога?

Правя го вече от половин година, след като водих по студия и центрове, и досега не съм се сблъскала с недостатъци.
Може би недостатък е това, че е малко по-скъпо от посещение в група. Но това е въпрос на приоритети. Предимствата са безбройни: удобни за клиента ден и час, лично отношение, по-интимно пространство и по-тясна връзка между учител и ученик, обръща се внимание върху аспекти от йога, които вълнуват конкретния човек. Например имам клиенти, с които правим много асани (упражнения) и после дори аз имам мускулна треска. И имам клиенти, с които правим предимно медитация, релаксация и дишане. Зависи от темперамента на всеки един и в индивидуално занимание аз мога да се съобразя, докато в група е едно за всички, няма го личния елемент. А аз много държа на него.

Ти самата как стигна до йога и какво ти носи тя?

Занимавам се с йога от малка – от 14-годишна. Вече станаха десет години. Стигнах до нея „по случайност”, но разбира се, няма нищо случайно в живота и особено срещата ми с йога, вярвам, е била отдавна решена. От мен самата.

В залата по йога намерих убежище, подслон, сродни души, усещане за заедност, усещане за Вкъщи. Намерих отговори на много въпроси, които си бях задавала. Но не в древните йога текстове (тях ги четох много по-късно). Никой не ми даде отговорите наготово, но моят Учител – Венцеслав Евтимов - ме научи да открия онова пространство в себе си, в което отговорите идват отвътре. Научи ме да влизам в себе си, докато правя йога. Което е безценно. И е най-големият дар. Не да ти дадат нещо наготово, а да те научат на инструмента, на ключа, с който да влизаш в себе си. Ето затова мечтаех да стана инструктор, за да помагам и на други хора да стигат до онова вътрешно пространство, което минава през физическата гъвкавост, силата на волята и постоянството и обичта към тялото. Никой не може да ме убеди, че ако не се чувстваш комфортно в тялото си, може да се чувстваш комфортно в Душата си. Двете са неизменно свързани.

Съорганизатор си на семинари по здравословно хранене. Кажи ни защо много хора в днешно време се хранят все по-нездравословно – въпрос на липса на време ли е, на липса на средства или цялата ни индустрия е повлияна от чужди и неблагоприятни интереси?

Факторите неизменно са много и този въпрос може да се разглежда от много гледни точки, но аз съм твърдо убедена, че процесът на съзнателно хранене започва с Любовта към себе си. На първо място. Колкото и клиширано да звучи, ако човек не се научи да обича и да уважава себе си и мисията на душата си в това физическо тяло, него няма да го вълнува какво яде, колко яде, каква енергия вкарва в себе си. Да си съзнателен в храненето за мен означава да се отнасяш със себе си като с храм да пристъпваш в него с тишина и уважение, да го почистваш, да даваш най-доброто, на което си способен. За себе си. И тъй като всичко започва отвътре навън по този начин ти помагаш на животните, на природата, на планетата и с личен пример на останалите хора.
Всичко останало – липса на време, липса на пари, чужди интереси – това са оправдания. Хората са най-добри в оправданията. А ако не ти пука какво слагаш в устата си по пет пъти на ден, истината е една – не се обичаш, не се уважаваш, нямаш мотивация да подобриш живота си и да еволюираш съзнателно.

Кои са първите съвети, които би дала на някого, който иска съвет как да промени начина си на живот?

ОСЪЗНАВАНЕ. Себенаблюдение. Какво правиш, какво ядеш, защо го правиш, защо го ядеш? Какви са вътрешните ти емоции и чувства, които те подтикват към тази храна? По навик ли го правиш, или защото някой някога така те е научил? По инерция ли живееш живота си? Как те кара да се чувстваш този живот? Не искаш ли да промениш нещо? И много други въпроси, които човек трябва да се запита директно и да си даде честни отговори. И оттам Пътят е дълъг, бавен, но е само напред и нагоре – четеш, прилагаш, изследваш, експериментираш, учиш се от опита на други, които са вървели подобен път преди теб. Но не следваш никого, защото всеки трябва да утъпка свой собствен път, а не да подражава. Светът има нужда от новатори и изследователи, а не от имитатори.

Какво задължително трябва да направим, ако искаме да сме по-здрави и по-изпълнени с енергия?

Идва ми само едно най-силно в ума – да се откажем да консумираме убити животни. Храненето е безкрайно важно от енергийна гледна точка.
Чрез храната ние поемаме енергия и тази енергия се влива в нас и се превръща в основния градивен материал на клетките ни, на мислите ни, на чувствата ни дори. Като една кола, която се зарежда с гориво и от качеството на горивото зависи как ще се движи колата и колко бързо ще се амортизира.
При нас е същото – има огромно значение дали приемам жива или мъртва енергия, дали сме избрали да се храним с трупове на убити животни, или сме избрали да бъдем вегетарианци и да направим една следваща стъпка по пътя на еволюцията като съзнателно се откажем от това нашите действия (преки или косвени) да сеят смърт и страдание по света. Това е много важно. Можем да си затваряме очите пред всичко, но не можем да ги затваряме пред себе си вечер преди да заспим.

Кои са продуктите, от които е задължително да се откажем?

Всички рафинирани продукти; всичко, което се продава в шумящи лъскави пакетчета; всичко, което има реклама по телевизията; всичко, което съдържа дори едно E в себе си. И белите отрови: бяло брашно, бяла сол, бяла захар, бял ориз. Всички те си имат своите здравословни заместители, които са много по-вкусни и полезни.

А кои са продуктите, които задължително трябва да са в менюто ни всеки ден?

Голямо и разнообразно количество от сурови плодове и зеленчуци. Авокадо! Около 100 грама сурови, предварително накиснати ядки всеки ден – смес от различни или всеки ден различни. Кълнове от разнообразни семена, зърнени и бобови. Много е лесно да си ги направиш вкъщи, но могат да се купят и от големи вериги магазини вече. Прясно приготвени сокове. Лимони! В моето меню всеки ден присъства и суров пълнозърнест сусамов тахан и мед в умерени количества.

Какви спортове би препоръчала и защо?

Йога не е спорт, така че нея няма да я споменавам. От спортовете препоръчвам плуване, в което съм влюбена и което съм тренирала няколко години. То е прекрасен животворен подарък за тялото ни и е едно от най-добрите неща, които можем да направим за себе си, особено в комбинация със слънчеви бани! Също преходи в парка, планината, гората. Катерене на планини и домашни упражнения вкъщи – клякания, коремни преси, лицеви опори, скачане на въже, гирички. Спортът всеки ден е безкрайно важен!

Как може човек да бъде мотивиран – това е основният проблем на повечето хора в днешно време.

Мотивацията трябва да идва отвътре. Само тогава е истинска. И продължава за цял живот. Някой отвън може да ти даде личен пример и стимул, побутване може би, но ако няма вътрешна мотивация – човек бързо „прегаря”. Както е и с щастието – ако не идва отвътре, значи не е стабилно и няма да продължи дълго.

В един от постовете си твърдиш, че лесно и бързо отслабване не съществува. Защо смяташ така?

Защото хората са казали неслучайно „бързата работа е срам за майстора”. Искаме да постигнем бързо неща, които се изграждат с времето, изискват знание, съзнателни поетапни усилия, променен хранителен и двигателен начин на живот. Според мен е лесно да отслабнеш бързо и е много трудно да задържиш за постоянно този ефект. Много пъти съм го играла този филм, така че говоря от личен опит. Много по-ценно е да се вгледаш в себе си, да потърсиш психологическия момент с килограмите, твоите дълбоки емоционални взаимоотношения с храната и да изградиш в себе си навика да спортуваш, да се движиш, да бъдеш активен, а не пасивен.

Издържала си над 80 дни на сокове. Какво ти костваше това и как се чувстваше?

Общо бяха 90 дни и после започнах захранване. Костваше ми справяне със себе си – изградените си модели на хранене и остарели навици. Костваше ми надмощие над мързела, пасивността и лакомията. Костваше ми донякъде и адекватно справяне с реакциите на околните. Слава Богу, че майка ми и приятелят ми, с които живея, а също и приятелите, с които съм избрала да се заобиколя, са невероятни и широко скроени хора. Супер различни са от обществото, в което живеем, и от всички тях чувах предимно „Браво!” и „Само така!”. Подкрепяха ме, а това, каквото и да си говорим, е важно.
Също така през цялото това време се наблюдавах отстрани и успях истински да осъзная колко емоционално свързани сме ние с храната и как прибягваме до ядене, когато сме разстроени, разклатени, нестабилни, наранени и т. н. Използваме храната като вид наркотик и сме приели това за съвсем нормално. Дори не го осъзнаваме.
А аз не искам да живея по инерция, автоматично да ям, защото така съм научена и така съм израснала. Или защото съм наранена, или емоционално лабилна. Не искам да живея в несъзнателност. Искам да осъзнавам всички фактори в живота си – откъде идват, на какво се дължат и дали са ефективни за мен.

И ти продължаваш да твърдиш, че си мързелив човек?

Да, аз имам голям мързел в себе си! Не мога да отричам нещо, което е факт. Но също така имам и голям инат, воля и упоритост и съумявам да ги канализирам в правилната посока, така че по естествен начин да надделеят над мързела и да работят за мен, а не против мен.
Но с отричане нищо не се постига. Така че смятам, че е хубаво всеки да се изправи срещу негативните качества в себе си, да ги погледне в очите, да ги приеме и чак след това да работи по трансформирането им в по-добри качества.

Как може всички хора, които се оплакват, че нямат време, че са стресирани, че са скапани, наистина да направят нещо за себе си? Толкова ли е трудно просто да станеш от дивана, да изключиш телевизора и да започнеш да действаш?

Това е много относително и не искам да съдя. Разбирам тези хора, тъй като и аз съм имала дълги месеци, в които съм била в подобно състояние и съм зацикляла в дълги лениви периоди. По-лесно е да се оправдаваш, отколкото да действаш. По-лесно е да си „жертва”, отколкото да си активен създател и творител на живота си. По-лесно и определено по-удобно е да виниш времето, правителството, държавата или извънземните, отколкото да вземеш нещата в свои ръце и да действаш.
Зависи от възпитанието в семейството, от това, което виждаме около себе си, дори от зодиакалния знак и аспектите в наталната карта. От много фактори, които са взаимно преплетени. Но най-важна е първата крачка. Онзи момент, в който взимаш решение и пристъпваш напред. Задействаш се. Към промяна. Към нещо по-добро. Една крачка е достатъчна. След това втората е по-лесна. Третата е почти без усилие. Четвъртата е неусетна. Петата е механична. И колелото се завърта постепенно. Зависи от нас!

Кои са най-големите пречки, с които се сблъскваме по пътя към промяна?

Пречки има много и за тях може да се говори дълго, но най-основната, най-голямата – това сме самите ние.
Да излезем от рутината на удобството, от вече установените си навици и отношения с околните, и да започнем активно да се променяме, да трансформираме старото в ново, да градим едно ново и по-пълноценно „Аз”. Често ни е страх, че близките ни няма да приемат новото ни „Аз”, което сме изградили с толкова много старание и усилия. Че ще ни отхвърлят, отрекат, заклеймят като „луди” или „крайни”. И често точно така се случва. Близките ни на свой ред се страхуват, че ще загубят човека, когото обичат. Всички се страхуват от промяната в този свят. Изисква се воля, упоритост, вяра, отдаденост, постоянство, за да вървиш по този път на личностна промяна. Умишлено не казвам „да го извървиш докрай”, защото този път край няма. Промяната е постоянна и тече нон стоп. Постоянно учим, грешим, падаме и ставаме, израстваме и еволюираме. По една спирала нагоре и нагоре.

Как от най-големия си враг да се превърнем в най-големия си съюзник?

Сигурно ще прозвучи банално, но само две думички ми идва да кажа: с Вяра и Любов. На първо място – в себе си. Процесът е бавен, но си струва инвестицията – да заобичаме себе си. Истински и дълбоко. Това, разбира се, няма нищо общо с егоизма. Има общо с това, че ако не обичаш истински себе си, няма как да ти дойде вътрешен импулс истински да се погрижиш за себе си. Да се промениш. Да се обновиш. Този импулс за промяна трябва да дойде отвътре, от душата, а не отвън – не заради нещо или някой друг. Не поради външни обстоятелства. Защото тогава няма да е траен и дългосрочен.
А с Вяра и Любов в себе си се постигат чудеса!

Но освен в чисто физичен план, какво носи промяната в духовен аспект? На теб как ти се отразиха тези месеци на сокове в чисто емоционален план?

За това може да се изпише цяла книга. Толкова безкрайно много промени във външен, но и във вътрешен план се случиха с мен.
Тези три месеца на сокове ме направиха по-спокойна, по-балансирана, по-центрирана. Внесоха някак си дълго търсения баланс в организма ми. След като се изчистиха органите, клетките и тъканите на физическо ниво, започна да се чисти и психиката – от всички стари и неработещи модели на мислене и поведение. От всички деструктивни емоции. От мен си отидоха неща, които мислех, че са мои и са ми присъщи. Но те не бяха истински мои, те бяха възприети отвън или заучени с времето.
Ние не сме нашите емоции, чувства, виждания, вярвания, разбирания, харесвания или не-харесвания. Това са външни неща. Като пластовете на една глава лук. След като обелим тези пластове, в същността си ние сме чисти души от Светлина. И няма нищо друго освен Светлина и Чистота. Само това е.

Защо хората често са готови да положат усилия да отслабнат на всяка цена, дори с вредни медикаменти, а забравят много по-важното – да прочистиш организма си, да откриеш начин да се зареждаш с енергия, да бъдеш здрав? Кое за теб е здравословното отслабване и какви компромиси не бива да правим?

Както казах и по-нагоре – много по-лесно е да не поемаш отговорност за себе си. Да гледаш навън търсейки хапче, магически трик или лекар да ти оправят здравето, отколкото ти сам да се вземеш в ръце и да се погрижиш за себе си. Здравословното отслабване за мен започва с дълбоко клетъчно прочистване на тялото – режим на детоксикация. За две седмици, месец или няколко месеца. Режим, съобразен с нашия ритъм на живот, нашия темперамент, лични предпочитания и среда, в която работим. Такъв режим може да бъде изготвен от специалист или лично от всеки човек, ако обаче той има достатъчно задълбочени познания за прочистването на организма и захранването след това. И след един такъв режим или по време на него – много, много, много СПОРТ!!! Това е толкова безкрайно важно, че ми се иска всеки да разбере, че само с гладуване не става. Трябва и спорт! Няма как да се мине без него. Човешкото тяло е създадено, за да се движи. И за да не губим мускулна маса при свалянето на килограми, тялото трябва да използва активно тези мускули. Ако се спортува, ще губим предимно мазнини и всъщност това е идеята.
И това да не е временен режим – на хранене и спорт – и след това хайде пак в рутината и стария ни начин на живот. Нека промяната бъде осъзната, по-добре да става бавно и постепенно, но да бъде трайна и... да, за цял живот. Това става с четене, търсене, прилагане, проби, опити и грешки. Да намерим своя собствен уникален път към по-добро здраве и по-добър външен вид.

Какво е за теб щастието?

Да пътувам по света; да живея себе си; да работя това, което мога и което обичам; да общувам с прекрасни позитивни интересни души, които срещам по цял свят; да скачам винаги с двата крака в неизвестното, без много да му мисля; да не планирам никога бъдещето си, а да се оставям по течението на живота; но да не забравям да съм активен участник в сътворяването на желания от мен живот. Щастието е в това да живееш винаги ТУК и СЕГА!

Каква е твоята мисия?

Да живея себе си. На 100%. И без компромис. Да правя всичко, което правя вече и в момента – да водя йога, да практикувам хипнотерапия и регресия и да помагам на хората да откриват дълго търсени отговори за себе си, да разпространявам идеите за здравословното хранене и за вегетарианството. Че можеш да живееш пълноценен живот и без насилие над животните. Тези неща и още много, които тепърва ще уча и ще започна да правя. Не искам никога да спирам да уча и да се развивам.
Според мен да живееш себе си, да светиш светлината си и да даваш на света това, което носиш в себе си – това е мисията на всеки един човек! Изисква се много смелост да правиш това, особено в днешно време, особено в нашето общество, но усещането е... незаменимо. Без маски, без роли, без пози, без фалш и лицемерие – да бъдеш просто себе си!

4946 | 11 юни 2013

Facebook коментари

Добави коментар

1 коментар

  • 2013 06 12 #1
    ♥☆❤Penelope❤☆&#982   

    Аз лично не харесвам Стефи Божилова. Известно време следях страницата й във facebook. Силно впечатление ми направи нейното остро отношение към хората, които не споделят нейните възгледи. Ако не си като нея, значи си срещу нея. Предполагам ако бях постнала мнението си на страницата й във facebook, то отдавна щеше да е изтрито от нея. Поради тази причина поствам мнението си тук.
    За мен тя е едно оикновено момиче, което е изкарало 90 дни на сокове и сега иска да изкрещи това на света, за да полуляризира блога и себе си. Аз не бих ползвала услугите й на life couch (както тя нарича себе си). Това е личното ми мнение.

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате