Благодаря – думата, която може да промени живота ни

03 окт 2013
Снимка: Foter

Не, това не е статия за любезността като социална привичка, нито е статия за религиозните обичаи и благодарността като част от молитва. Това са просто разсъждения над един много прост факт – ако оценяваме нещата, които имаме, ще бъдем много по-щастливи.

Чарлз Суиндъл е казал: „Десет процента от живота е какво ти се случва, деветдесет – как го приемаш“. Бързам да се съглася с евентуалните ви критики, че има хора, към които животът е изключително жесток. Да, така е, и е факт, че в много случаи най-онеправданите умеят да се радват и на най-малкото.

И тук не става дума, че трябва да се лишим от благата си и да стигнем до ръба, за да оценим живота. Напротив – става дума да се радваме на това, което вече имаме. Защото, когато се замислим, то може и никак да не е малко. А освен това никой не знае колко още време имаме да му се радваме.

Основният проблем на хората е, че често приемаме всичко за даденост и вместо да сме благодарни всеки ден за това, че имаме дом, семейство, деца, работа, приятели или поне едно от тези неща… ние се съсредоточаваме само върху онова, което нямаме. Най-голямата, но и най-разпространената човешка грешка!

Прекрасен е примерът, който дава Сартр за силата на липсата – когато един мъж чака приятелката си в кафене и тя закъснява, той не забелязва нищо наоколо, освен отсъствието ѝ. И за него липсата е много по-осезаема от наличието на всичко останало. За любовта това може и да е положително, но често тази схема се случва и в начина, по който оценяваме живота и тогава няма как да е с позитивен знак. А за съжаление, забелязването само на отсъстващото е самообричане на нещастие.

Почти всяко духовно учение ни учи точно на обратното – пътят към щастието минава през осъзнаването на това, което сме получили от живота и оценяването му. Така стигаме до благодарността – това чувство, което някои наричат „най-висшето“. Благодарността като признателност не толкова към конкретен бог, светец или благодетел, а благодарността като даряване на обич към вселената и най-вече към себе си. Смята се, че съсредоточаването в усещането за благодарност, подобно на медитация, може да има необясними последици върху живота ни.

Това не е някакъв мистичен ритуал, не е специална церемония, а просто способност да отделиш по няколко минути всеки ден, в които да се съсредоточиш върху нещата, които цениш в живота си и да позволиш на сърцето си да се изпълни с благодат. Друг начин е да се направи списък със сто неща, за които сме благодарни. Струват ви се много – пробвайте и ще видите, че дори сто е прекалено малка бройка да обхване всички хубави неща, които ни праща вселената. И не забравяйте – благодарете и на себе си!

Всички духовни учители подчертават едно и също нещо – че когато си благодарен, в живота ти започват да се случват магически неща. Това е и най-интересният момент в благодарността – че когато сме благодарни, ние не просто осъзнаваме, че сме щастливи, което само по себе си не е малко, но и започваме да привличаме все повече щастие в живота си.

Това е така, защото благодарността е пряко свързана с любовта и когато сме признателни, ние изпращаме положителна енергия, която от своя страна се засилва и се връща отново в нас. Важно е обаче благодарността да не е формална или просто израз на добро възпитание. Защото дори и да можем да заблудим околните, не можем да излъжем себе си. Сърцето ни усеща кога сме истински благодарни. А само искрената благодарност пробужда щастието.

2220 | 03 окт 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате