Хранителни разстройства: Орторексия нервоза

27 ное 2012
Снимка: .sxc.hu/profile/nkzs

Същност и последици

Напоследък социолозите и лекарите заговориха за една нова тревожна тенденция – стремежът към здравословно хранене прераства в натрапчива мания. Прекалената загриженост за качеството на продуктите се нарича нервна орторексия (orthorexia nervosa).


Думата „орторексия“ в превод от гръцки означава „правилен апетит“, „правилно хранене“. Този термин се появява за първи път през деветдесетте години на миналия век в книгата на американския учен Стивън Братман „Пристрастяване към полезните продукти: как да преодолеем манията си към правилното хранене“. Самият той преминава през орторексията, която го довежда до пълно физическо и нервно изтощение. Но с помощта на един монах осъзнава, че фанатизмът и здравословният начин на живот са несъвместими и че има разлика между правилното и екстремното хранене.

 

Жертви на научния прогрес

„Праведните орторексици“ знаят всичко за калориите и гликемичния индекс на продуктите. Ненавиждат захарта, солта, месото и животинските мазнини. Предпочитат да консумират само екологично чисти продукти от биофермите или, още по-добре, произведените от самите тях. Най-полезната за тях храна се състои от чист въздух, слънчева светлина и физически упражнения, а всичко останало е от дявола.
Много от тях са наизустили десетки научни монографии относно здравословното хранене, боят се панически да не погълнат някоя химическа добавка, генетично модифициран продукт и заобикалят от километър заведенията за бързо хранене. В магазините проучват с лупа етикетите на продуктите, редовно приемат витамини и други хранителни добавки, следят строго теглото и хранителния си режим.

 

Гладуване за здраве и вечна младост

Орторексиците са вманиачени в стремежа да съхранят младостта и спортната си форма до дълбока старост, напълно игнорирайки възрастовите особености на организма си. Те наивно вярват, че „праведността“ в храненето може да спре биологичния им часовник. Страстта към екологично чистите, лечебни продукти, строгото контролиране на количеството витамини, белтъчини, въглехидрати, микроелементи и калории за тях се превръщат в религия. Те изпитват гордост и превъзходство над останалите хора, които не успяват да се преборят с хранителните съблазни. За тях това са нищожни и презрени роби на собствените си стомаси, които непременно ще умрат рано от атеросклероза, инсулт или диабет.

Кодекс на правоверния орторексик:

  • Ние ядем, за да живеем, а не живеем, за да ядем.
  • Качеството на храната е по-важно от нейния вкус.
  • Отказът от вкусна храна на чуждо място те прави герой.
  • Не яж нищо извън дома си.
  • Пресмятай внимателно калориите и планирай менюто си до най-малки подробности за седмица напред.
  • Не общувай с хора, които не споделят твоите възгледи за храненето.
  • Наказвай организма си със строг пост, ако прегрешиш и нарушиш принципите на правилното хранене.
  • Не мисли за количеството на храната, а за нейното качество.
  • Колкото по-правилно се храниш, толкова ще е по-праведен животът ти, за което природата ще те възнагради с дълголетие.

Характерно за орторексията е типичното езотерично постене с една-единствена цел – постигане на вечна младост и поддържане на спортна форма с цената на отказ от светски удоволствия.

Затова специалистите считат този проблем по-скоро за социален, отколкото за медицински. Още повече, че въпреки „праведното“ хранене, хората умират от изтощение и съпътстващи заболявания.
Психозата за здравословно хранене изисква сурова дисциплина – хората вече не ядат, а научно „въвеждат“ в себе си храната. Но прекалено самоувереният на пръв поглед орторексик на практика е постоянно неуверен в себе си. В дъното на душата си той таи панически страх да не се разболее от рак, атеросклероза или диабет. Затова той е толкова вманиачен към своето здраве, търсейки постоянно симптомите на мними болести. Понякога стремежът към правилно хранене се появява от желанието да се излекуват действително съществуващи хронични заболявания, особено ако човекът е попаднал под влиянието на „опитните“ самоуки диетолози.
Проблемът с орторексията в световен мащаб се изостря още повече и поради факта, че разходите за лечение непрекъснато нарастват. А орторексиците се гордеят с това, че могат сами да се лекуват и едва ли не да планират даже датата на собствената си смърт. Но строгият контрол над калориите и съставянето на индивидуални планове за хранене по чужди съвети понякога водят до съвсем нежелани резултати.

Печалните последици

Психичната фиксация върху правилното хранене може да прогресира и ограничи всички останали интереси на човека, да влоши работоспособността му и даже да доведе до физически недъзи, защото орторексията приема формата на истинско хранително разстройство. Постоянното чувство за вина при неизбежните сривове карат орторексика да се презира, щом дори на крачка отстъпи от своите правила. Това води до ниска самооценка, човек престава да получава удоволствие от живота и се чувства пълноценен само в жестоките рамки на някоя диета, придружена с принудително прочистване на организма и извеждане на шлаката, с дълги и изнурителни физически упражнения. А това води до сериозен дефицит на най-необходимите за организма вещества или т. нар. „скрито гладуване“.
То оказва влияние първо на работата на сърцето вследствие на намаленото съдържание на калий в организма. Недостигът на калций води до преждевременно износване на ставите. При подрастващите често се наблюдава изоставане в растежа, ниско телесното тегло, при момичетата – преустановяване на менструацията, физическа слабост, световъртеж, косопад, чупливост на костите, стомашни проблеми.
С времето орторексиците се затварят в себе си, стават раздразнителни и плачливи. Преследват ги натрапчиви мисли за храната, нейната калоричност и качество. Но най-голямата опасност на орторексията се крие в това, че може лесно да прерасне в много по-опасни хранителни разстройства като анорексия и булимия.
Орторексията не е болест, а хранително разстройство. Вманиачването в качеството на храната свидетелства за някакво психично неблагополучие. Това могат да бъдат нерешими противоречия, комплекси, страх. Затова, ако се хванете, че мислите прекалено много за здравословното хранене, опитайте да се вгледате в себе си. За целта можете да използвате самоанализ, разговор с близък приятел или консултация с психолог.


Под здравословно хранене се разбира свободата на човек да избира разнообразни продукти с правилно съотношение на мазнини, белтъчини и въглехидрати. То е ориентирано към възстановяване на енергийния баланс в организма, към прилива на нови сили, към укрепване на здравето и подобряване на самочувствието. Затова трябва да бъде рационално, редовно и умерено – в това се крие тайната на здравословното хранене.

4352 | 27 ное 2012

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате