Киста на яйчниците

25 сеп 2012
Снимка: .sxc.hu


Видове и диагностициране

Кистата на яйчниците по своята същност представлява напълнена с течност кухина, която се формира по естествен път и не представлява опасност за здравето на жената. Но все пак тя се нуждае от лекарско наблюдение и, при необходимост, от оперативно лечение, за да се избегнат различни усложнения и малигнизации (преобразуване в злокачествени форми).


Кистата може да се образува от „задържан” фоликул, който след узряването си трябва да освободи в маточната тръба готовата за оплождане яйцеклетка. Но поради различни причини, като прием на хормонални препарати, стрес и др., това не се случва и фоликулът като че „застива” на определен етап и се превръща в киста, която в този случай се нарича фоликулярна.
Понякога фоликулът освобождава яйцеклетката. След това той трябва да се превърне в т. нар. жълто тяло, което започва активно да изработва „хормона на бременността” прогестерон, чиято основна цел е да подготви лигавицата на матката за предстоящата бременност. При отсъствието на такава имаме регресия на жълтото тяло и прекратяване на прогестероновата активност.  Но понякога това не се случва и жълтото тяло продължава активното си съществуване, в резултат на което се развива киста на жълтото тяло (или лутеинова киста). Тези варианти са свързани с функционалната дейност на яйчниците, затова такива кисти са наречени функционални. Те по принцип не безпокоят жените и се откриват съвсем случайно по време на гинекологично изследване. Рядко, при по-големи размери, могат да предизвикат болезнени усещания в долната част на корема. Болката възниква поради разтягане на външната капсула на яйчника, където е концентрирано голямо количество чувствителни рецептори. След като жълтото тяло или фоликулът загинат, функционалната киста постепенно се резорбира. Обикновено това става в рамките на 2-3 месеца. Ако резорбирането не се осъществи и кистата увеличи размерите си, трябва да се разгледат възможностите за хирургично вмешателство, за да се изключат определени усложнения, които могат да доведат до летален изход.
Нужно е да се диференцират истинските кисти, които не зависят от функционирането на фоликулите и жълтото тяло и възникват самостоятелно. С други думи, можем да ги отнесем към категорията на туморните образувания, което се потвърждава от тяхната тъканна структура, голяма скорост на развитие и способността им да малигнизират. Изглежда причината за този вид формирования е дисбаланс на половите хормони, макар че това не е доказано. Известно е само, че най-често истински кисти се появяват при жените над 40 години с приближаването на климактерийните изменения.

Независимо от произхода си, кистата се диагностицира добре чрез ултразвуково изследване, затова е  необходимо да се правят периодично УЗИ.

Симпомите на истинския тумор се проявяват на по-късен стадий, когато пациентката е поразена от метастази. А едно ултразвуково изследване позволява да се постави навреме диагнозата и да се предприеме нужното лечение.
Затова е добре да се отнасяте внимателно към графика на менструалния си цикъл и излишните прояви на мъжки полови хормони (повишено окосмяване или появата на окосмяване на участъци, където преди не е имало и др.).
Както вече бе отбелязано, обикновено функционалната киста изчезва сама. Понякога лекарите считат за необходимо да назначат хормонална терапия. Ако резорбирането не се осъществи и това причинява дискомфорт у пациентката, е възможно да се предприеме лапароскопска операция. Тя протича бързо, без повреждане на яйчниците и без следоперативен белег.

12841 | 25 сеп 2012

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате