Вулвовагинит

18 сеп 2012
Снимка: commons.wikimedia.org


Причини, видове и лечение

Възпалението на външните полови органи почти не се среща при жените в детеродна възраст, от развитието на това заболяване ги предпазват половите хормони. Но преди пубертета и след климактериума възпалителните процеси в тази област се срещат достатъчно често.

Причини за възникването на вулвовагинита

Вулвовагинитът представлява възпалителен процес в областта на външните полови орани (вулва) и влагалището (вагина). При жените в детеродна възраст, под влиянието на половите хормони, лигавицата в тази област притежава добри защитни свойства. При децата и по-възрастните жени тя е тънка, суха и ранима. Затова се травмира бързо и при несъблюдаване на правилата за лична хигиена може да се инфектира (от стафилококи, Ешерихия коли или гъбички) и да се развие възпалителен процес. Възможно е също инфекцията да се пренесе по кръвен път от други огнища (напр. при хроничен тонзилит).
При възрастните жени такива явления могат да възникнат дори само при спад в защитните сили на организма, например на фона на някакви ендокринни заболявания (нарушение на яйчниковите функции, захарен диабет, затлъстяване). Вулвовагинит може да възникне и при безконтролен прием на антибиотици – те могат да убият нормалната микрофлора на влагалището (лактобактериите), която защитава лигавицата от болестотворната микрофлора. Всяко заболяване, причиняващо спад в имунитета (в това число и СПИН), също може да доведе до вулвовагинит. Децата са особено склонни към това заболяване, защото може да възникне на фона или след прекарани инфекции (грип, морбили, скарлатина).
Вулвовагинитът при жените обикновено започва с възпаление на влагалището, към което се присъединява възпаление на вулвата, докато при децата е обратното – отначало се възпалява вулвата, а след това инфекцията се пренася нагоре – към влагалището.

Вулвовагинитът може да бъде остър и хроничен.

Как протича острият вулвовагинит

Острият вулвовагинит започва с оток на външните полови органи, сърбеж и болка в тази област. В някои случаи има и често болезнено изпускане на урина, което говори, че инфекцията е засегнала и пикочния канал. В такива случаи децата са неспокойни, спят лошо, капризничат, апетитът им е нарушен. Ако възпалителният процес е изразен силно, това може да доведе до повишаване на температурата и да влоши общото състояние на детето.
При преглед на лигавицата на половите органи на детето се забелязва оток, зачервяване и гнойно-кръвенисто течение. Ако причината за вулвовагинита са гъбички от рода Кандида, в областта на външните полови органи се появяват гъсти секрети във вид на извара, които също са съпроводени от отоци и сърбеж.
Теченията могат силно да раздразнят лигавицата, в резултат на което се нарушава нейната цялост и се образуват ерозии и малки язвички. Кожата от вътрешната страна на бедрата също може да се възпали и зачерви, което да доведе до сърбежи и болка. Децата започват да изпитват трудности при ходене.

Как протича хроничният вулвовагинит

Ако острият вулвовагинит не се лекува своевременно, той може да премине в хроничен. Някои възпаления на другите женски полови органи (напр. матката) също могат да доведат до тази форма на заболяването.
При хроничното протичане на възпалителния процес всички признаци намаляват и стават неясни. Най-често се срещат леки сърбежи в областта на половите органи и оскъдни течения. При момиченцата е възможно да се получат синехии на малките полови устни – сраствания на лигавицата в долната им трета или по цялата им дължина.

Как се открива и лекува вулвовагинитът при децата

Диагнозата може да се постави след преглед на детето. За да се разгледа добре лигавицата на вулвата и влагалището, се използва специална ендоскопска апаратура. За уточняване на възбудителя на заболяването и неговата чувствителност към различните лекарствени препарати се провежда микробиологично изследване на секрет от половите пътища – посявка.
Вулвовагинитът се лекува с такива медикаменти, към които са чувствителни причинителите на заболяването. Ако инфекцията е бактериална, се назначават антибиотици, ако е гъбична – противогъбични препарати. Освен това се предписва и общоукрепващо лечение. Ако вулвовагинитът се поддава трудно на лечение, това води до пълно изследване на детето – търсят се нарушения в имунитета, други инфекциозни огнища (аденоидит, хроничен тонзилит) и ендокринни нарушения.
Локалното лечение се състои от седящи бани в слаб разтвор на калиев перманганат или смрадлика. Синехиите се разделят чрез внимателно разлепване, а при по-големите сраствания - по оперативен начин.

2642 | 18 сеп 2012

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате