Кой открадна нашето време

27 дек 2012
Снимка: .foter.com

Живеем във века на етикетите, на всяко ново и непознато нещо слагаме етикет, категоризираме и окачествяваме. Ето го и поредното. Хора, които съзнателно избират да живеят по доста по-различен начин.

Спомняте ли си приказката за Момо на Михаел Енде? Ами и тук става въпрос за нещо такова. Само че в главните роли този път сме самите ние. Представете си цял един ден, отделен за излежаване, топъл чай с мед и любимата книга. Или цял ден в парка, посветен на спортни занимания – тичане, игри, велосипед. Или цял един ден с любим човек. С любима дейност. Цял ден танцуване? Цял ден рисуване? Цял ден готвене? Някои дори ще откажат да си го представят – за какво? Само да се дразнят! Един Бог знае кога ще стане това. Но защо? Това не е ли вашият живот? Не е ли вашето време? Кой ги взе? Кой разполага с тях? Не, не си представяйте класическите злодеи. Защото всъщност най-правилният въпрос е – „На кого ги дадохте вие самите?”


ВНИМАНИЕ! TIME POVERTY! Дауншифтърите и Движението за бавен живот обръщат внимание на една много сериозна бедност, разпростряла се по целия свят – хората са бедни на време. Не на пари, не на храна. На време. Нямат време. Може да имат пари, може да имат храна, може да имат дрехи и 4 чифта обувки, но нямат време. Нямат собственото си време. А тази бедност е много опасна.
„Дауншифт” е автомобилен термин, въведен през 1950 година, идва от „down“ (долу) и „shift“ (смяна, скорост) и буквално означава „да превключиш моторно превозно средство на по-ниска предавка, да включиш на по-ниска скорост, да намалиш скоростта”. В преносен смисъл терминът е отнесен и с по-общо значение върху всички аспекти от живота, не само автомобилните – „да опростиш или намалиш ангажиментите в живота си”. Това определение кратко, ясно и точно изчерпва въпроса какво точно правят дауншифтърите – хората, които дауншифтват. Обаче ние ще го разгледаме и по-подробно.
Дауншифтърите са като една антитеза на користолюбивите юпита от осемдесетте. Те вярват, че времето е по-важно от парите и че е много по-добре да работиш по-малко време за по-малко пари, но да бъдеш щастлив и удовлетворен, отколкото да работиш много, да бъдеш високоплатен, но да не разполагаш със своето време. Две са техните основни схващания за живота. Първото и най-важното – те вярват, че прекомерното преследване на пари и материализмът са за сметка на собствения живот и време, както и тези на близките и семейството. И второ – дауншифтърите поемат пълна отговорност за своя живот и своето време. Вместо да се оплакват постоянно и да очакват правителството, институциите или обществото да направят нещо, те предприемат действия, с които да променят живота си. Въпреки че е приветствана като „нова ренесансова философия” от Изследователския институт по тенденциите (да, има и такъв) в Ню Йорк, който е всъщност отговорен за измислянето на термина през 1994 година, идеята за такъв живот всъщност е доста стара и повтаря „доброволната простота” на Ганди от 1930 година. Да дауншифтваш означава да опростиш, да премахнеш ненужните разходи и харчове, да установиш простота и минимализъм в живота си и да приемеш по-малко работа срещу по-малко пари и повече свободно време.

 

Защо го правят?

Има няколко основни причини. Едната е във връзка с движението за бавен живот, на което дауншифтването се явява естествено продължение. Тя осигурява  повече време за важните неща в живота – за себе си, за близките си и въобще – за света наоколо, за да могат да установят, или по-скоро,  да възстановят връзката с живота, със семейството, с храната, с мястото. Другата причина е да установят здравословен баланс във всеки аспект на живота си, както и в полза на планетата. Понеже свръхпотреблението, свръхконсумацията, ненужното и неразумно разхищение на ресурси я унищожават, затова и те се отказват съзнателно от това. Не на последно място, основна причина за дауншифтването е стремежът към спокойствие, мир и щастие, стремежът към живот, пълен със смисъл, живот без съжаления. За много хора идеята за дауншифтването идва след дълго търсене на щастие, удовлетворение и баланс. За други тя пристига чак след значителна случка в живота им, която го преобръща изцяло – тежка болест, раздяла, фалит или смърт на близък човек. Пътищата, по които хората стигат до тази идея и философия, са много и най-различни.

 

Как става всичко това?


Много просто - чрез опростяване. Това е главният метод на действие. Дауншифтърите (успешните дауншифтъри) до един действат по следната схема: преразглеждат, анализират, опростяват, избират съзнателно минималистичен подход и чак след това напускат работа и намират нова – за по-малко време и по-малко пари. Защото, съгласете се, нелогично е да напуснете работа и да търсите по-нископлатена, ако тя няма да покрива основните ви разходи. И така – дауншифтърите преразглеждат из основи своите разходи. Някои от тях са жизненонеобходими – храна, вода, ток. И не толкова необходими – при всеки са различни. Тези, последните, смело могат да се отрежат. И ще установите, че не липсват толкова много. Дауншифтърка споделя: „Изчислих, че отделям по близо 60 лева на месец за козметика и още толкова за някакви козметични процедури. Работата ми беше такава, че трябваше да изглеждам перфектно и се налагаше да инвестирам много в „луксозна опаковка и външен вид“ – фризьор, маникюр, педикюр и други. В момента, в който съкратих тези разходи, отпадна една немалка сума от собствената ми издръжка. Сега, разбира се, също се поддържам, но го върша аз самата. “ Друг дауншифтър разказва: „Установих, че вкъщи се купува изключително много храна. Влизахме в супермаркета и взимахме и това, и това, и това – понеже са ни пред очите и евентуално може да ни потрябват. В резултат на което изхвърляхме много храна. Когато започнахме да купуваме само каквото ни трябва в момента и колкото ще консумираме реално (а не двойно или тройно повече), разходите ни за храна спаднаха със 150 лева. " Трети съветва телефонът да се използва по предназначение – за кратки, ясни и точни съобщения или уговорки – спястявало много от сметката. И така, дауншифтърите преразглеждат своите разходи, виждат онези неща, които могат да премахнат, онези материални глезотии и принадлежности, без които пак ще живеят добре, и ги елиминират за сметка на своето време. Съзнателно премахват и други, които не са жизненоважни. Преразглеждайки разходите си, човек винаги рано или късно открива неща, които могат да се премахнат. Когато се наложи нещо да се поправи или да се купи ново, дауншифтърите предпочитат сами да си го ремонтират или направят. Така изведнъж или постепенно и плавно разходите значително намаляват. Средствата, нужни за издръжка, стават по-малки и семейството може да се оправи и с по-малко пари. Животът продължава по един опростен и улеснен начин, само с най-необходимото. Ето тук вече идва моментът с напускането на работа и намирането на такава с почасова заетост или такава, при която човек сам може да разполага с времето си. По този начин дауншифтърите успяват да отделят време за себе си и интересите си. А най-любопитното е, че когато успеят да обърнат повече внимание на своите интереси, на своето хоби и на нещата, които им харесва да правят, често се оказва, че започват да печелят повече пари именно от тези дейности. Джовани от Италия споделя: „Когато с жена ми решихме да имаме повече време за себе си и децата си и напуснахме работата си, тя започна да прави преводи от вкъщи, а аз помагах на половин работен ден в един автосервиз. Работейки от вкъщи, тя имаше повече време за любимото си занимание – градината. Грижеше се за цветята и за цялостния ѝ вид. Изведнъж минаващи хора започнаха я питат кой е градинарят ни и как могат и те да имат такава градина. Не след дълго тя правеше вече любимото си занимание постоянно и печелеше почти толкова, колкото на предишната си работа.“  Николас от Гърция пък разказва, че дауншифтвайки, всъщност намерил истинското си призвание: „Когато напуснах работа, за да отделям повече време за семейството си, в началото мина малко време, преди да си намеря почасова работа. Реших да използвам времето, за да свърша това, която се беше насъбрало вкъщи и все не ми оставаше време да направя – ремонтиране на разни неща, поправяне на други. От 3 години се канехме с жена ми да си купим гардероб, но все не ни оставаха пари за това. Тогава видях в гаража една стара забравена ракла и няколко шкафчета и нещо ми прещрака, събрах си инструментите, нацепих старите мебели на дъски и с малко умуване и една заета от приятел бормашина, направих нашия гардероб. Спестих близо 700 лева и в същото време открих, че съм добър в тази работа и че ми доставя удоволствие. В момента се занимавам с това и се чувствам отлично – не мога да кажа, че печеля колкото преди, но разполагам със собственото си време и играя всеки ден футбол със сина си.“ Итън пък работел като програмист в голяма компания, но се чувствал неудовлетворен. Харесвала му работата с компютри, но не и самата компания. „За мене компютрите са като живи същества, говоря си с тях и когато някъде нещо забива и зацепва, обичам да ги човъркам, да ровичкам, да ги поправям, да търся грешки, да отстранявам проблеми. За мене те са като болни пациенти, които аз лекувам. След като напуснах работа, имах свободно време и започнах да откликвам на молбите на приятели да погледна този компютър, да оправя онзи софтуер. Даваха ми ги болни, връщах им ги здрави. Развих свой собствен бизнес по този начин. Стига ми да се издържам и се чувствам много добре.“  Итън е от онези идеалисти, които вярват, че всеки човек е най-добър в някаква дейност и когато я открие,  тя може да се превърне в неговото забавление и неговото препитание. Според него дауншифтването е един от най-добрите пътища да разбереш коя е твоята такава дейност. Просто защото взимаш обратно своето време при себе си. И разполагаш с него.

 

Накратко – как да даунтшифтваме?

Можем да го направим като първо отхвърлим ненужните разходи. Според някои пък, разходите автоматично намаляват в момента, в който човек наистина реши да живее просто и минималистично (да не се бърка с лишаване обаче!). Втората стъпка е да започнем да работим по друг начин – може да е работа на същото място и същата позиция, но по-малко като време, или да приемем друга работа в същата компания, но с по-малко отговорности и по-кратко работно време, или пък изцяло да напуснем работа и да си намерим друга. А можем да се опитаме да работим от вкъщи или да започнем своя собствена дейност. Възможностите наистина са многобройни.

 

Големите страхове

Намалявате потреблението – намаляват и сметките.

Крис: „Сметките бяха нещото, което ме притесняваше най-много в началото. Жена ми обаче прочете статия, свързана с екологичните последствия от свръхпотреблението и консумацията, които царят в днешно време и в нея имаше съвети как да намалим потреблението на ток и вода – да подменим крушките с енергоспестяващи, да не оставяме светнати лампи навсякъде, да изключваме уредите от контактите, когато не се ползват, да готвим по две неща едновременно, за да се използва печката максимално, да спираме водата между различните миения и т.н. Не вярвах, но когато започнахме стриктно да прилагаме всичко това, сметките ни намаляха. И в момента не спирам да съветвам приятели: вместо да се чудите как да печелите повече пари, за да си платите сметките, намалете разходите си.“

Подаръците няма нужда да са грандомански, по-важно е да са от сърце.

Кристина: „Един от най-големите ми страхове, когато решихме да дауншифтваме, беше свързан с децата – техните желания и подаръци. Бързо разбрах, че по-скоро ние сме тези, които държат да подарят огромен и скъп подарък, сякаш засвидетелствайки само по този начин своята голяма любов. Децата се радваха и на книжка и на комплект флумастери, когато старите вече не пишеха. И на комплект пластилин, и на топка за съвместна игра в парка. Същото беше и с подаръците, които нашите деца носеха на празниците на свои приятели – една хубава книга или малък подарък според интересите на детето винаги радваше получателя.“

Социалния живот не умира.

Николай: „ Най-голямото ми притеснение беше, че да бъда дауншифтър ще пречи на социалния ми живот – на срещите с приятели, на излизанията. Оказа се, че това е пълна глупост. Срещите с приятели дори зачестиха, заради наличието на повече свободно време, само местата, където ги провеждахме, вече бяха различни – не в кафенета, заведения и ресторанти, а навън в парка или пък у дома. Усещането беше същото, дори по-приятно и задушевно.“

 

Полезни съвети от дауншифтъри:

Разширете мирогледа си – намалете разходите дори от това, за което преди не сте се замисляли.

Ерик: „Един голям разход ни беше колата. Освен горивото, по нея все имаше нещо да се оправя, нещо да се сменя, нещо да се ремонтира. Когато с жена ми останахме без работа по неволя, трябваше да свием разходите. Това обаче се оказа най-доброто нещо, което ни се беше случвало, защото преосмислихме всичко и елиминирахме ненужните неща в живота ни. Продадохме колата и купихме два велосипеда. За всички дейности из града използвахме тях. Не е истина колко пари месечно отпаднаха като разход само от това. При пътуване извън града използваме различни начини – комбинирано пътуване с друга кола на приятели, познати или съвсем непознати, влак, автобус. Чувстваме се и някак по-свободни без този ангажимент - колата.“

Правете сами нещата, които можете да направите – по-евтино е и по-забавно.

Йоанна: „Доста бях шокирана да разбера, че понякога опаковките и картичките, които купуваме за подарък за Коледа, рожден ден или друг празник, излизат почти колкото подаръка. Затова с дъщеря ми започнахме да ги правим вкъщи и много се забавлявахме – пакетираме сами в различна опаковъчна хартия, майсторим и картичките според случая. Излиза ни много по-евтино, а и се получават истински уникати, създадени специално за конкретния човек, което се оценява.“

Марка, но с мярка

Мария: „Дауншифтърите не сме някакви сектанти. Не отричаме, че всеки има нужди. Нужди от дрехи, обувки, елементарни консумативи. Обаче правим разлика между „нужда“ и „желание“ – разлика, която трудно се долавя. Пазаруваме с мярка. Пазарувам при нужда и не отвсякъде. Не всеки път е от втора употреба, но със сигурност не е и от новите колекции в мола. Цените им са неоправдани и безумни. С това обаче не правя компромиси с качеството, напротив – взимам само неща, които ми харесват. Дори и от любимата си по-скъпа марка - при тоталните ѝ намаления.“

Дауншифтърите се превръщат в бързо нарастващо движение от хора, които доброволно избират простота и минимализъм във всички аспекти от своя живот, отиват отвъд материализма, отвъд неистовото желаене на предмети, отвъд бързия и стресов начин на живот. Те намаляват скоростта, за да установят изгубената хармонична връзка между тях и всичко, което ги заобикаля – храната, местата, дейностите, хората. Защото, както е казала Лили Томлин: „Проблемът при надпреварата с плъхове е, че дори и когато спечелиш, пак си оставаш плъх.“

4694 | 27 дек 2012

Facebook коментари

Добави коментар

3 коментара

  • 2012 12 29 #1
    fapua  цветенце 

    Не разбирам как като правиш всичко сам ще се радваш на повече свободно време. Като цяло съм съгласна с идеята на статията, но не и с дадените съвети. Прекалената спестовност води до мизерия. Не случайно най- развитите държави имат най- развит сектор на услугите. Ако всеки пестеше от градинар , как жената от примера щеше да си намери доходно занимание с градинарското си хоби? Има един начин да дауншифтваш  и това е да намериш в какво си добър и да инвестираш време, пари, образование и пр. Всичко останало най- добре да наемеш някой да ти го свърше

  • 2012 12 29 #2
    Октопод с рокля   

    Отново много интересна статия, Маги! Съвет в каква посока да се мисли, а не какво да се прави. Второто всеки го решава и адаптира сам.

  • 2013 01 02 #3
    Маги Благоева   

    fapua, опасявам се, че не сте разбрали основния замисъл на идеята. Ще се опитам да поясня накратко. Дауншифтърите не мизерстват и наистина е тревожен моментът, че когато се заговори за понижено потребление и консуматорство, това веднага се свързва с мизерстване. Напротив - двете неща са доста различни - понижено потребление си означава понижено потребление, а не мизерстване. Означава разумна и не прекалена консумация, което обаче е хлъзгаво понятие, защото за някои хора е разумно да имат по 30 чифта обувки и 31-вият чифт също е нужен и необходим. Мисля, че ме разбирате. Няма нищо общо с мизерстване. Освен това - никъде в материала не е написано човек да прави всичко сам. Идеята е, когато можеш да свършиш нещо и сам - тоест - имаш реалните възможности и умения, да го правиш. Разбира се - за всичко останало има специалисти. А най-развитите държави имат най-развит сектор на услугите и защото хората там толкова работят, че НЯМАТ ВРЕМЕ /:)/ да си свършат елементарни неща и се налага друг да им ги върши, тоест - поради нуждата от развитие на предлагането на всякакви услуги /понеже хората нямат време да си ги свършат сами/, се е развила тази сфера, не обратното:)

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате