Помощ, жена ми е на диета!

07 мар 2013

Откъси от дневника на един мъж:

Аз много добре разбирам, че всяка жена иска да изглежда по-добре и това е нормално. Но вманиачването на тази тема категорично не одобрявам! Още повече, когато става въпрос за моята собствена жена.
Всичко започна съвсем безобидно, веднага след коледните и новогодишните празници. Руската салата и баклавата на тъщата бяха свършили своето пъклено дело и любовта на живота ми реши, че тези 2 см в повече около талията провалят живота ѝ, превръщат я в тлъст хипопотам и дават повод и основание на пълчища от кифли (които само това и чакат!) да ми се увесят на врата и да я изместят от сърцето и живота ми. Пък и пролетта дойде.
И така, жена ми реши да започне диета…

Първи ден

Моята скъпа съпруга изрови отнякъде дънките си от училище и се опита да се нацеди в тях. Естествено, не успя и се разплака. На удачната ми забележка, че още тогава ги обуваше само в легнало положение, отговори с шамар. Защо, така и не успях да разбера…

Ден втори

Вижте, аз съм съгласен, че всеки човек има конституционното право да се побърка. Нямам нищо против и диетите, нека всеки отслабва, колкото си иска. Но не проумявам защо това му дава право да издевателства и над околните? Да изхвърли всичко вкусно от хладилника и да го даде на котарака, представете си само! Естествено, наглата ламя омете всичко и сега е толкова дебел, че едва се влачи по пода. А за хората цялото меню се състоеше от безсолен ориз. Поне така ми се стори, защото като се има предвид големината на порцията, съдържанието ѝ на практика трябваше да се търси с лупа. Като капак на всичко, онази гадина, тъщата, горещо подкрепи дъщеря си!

Ден трети

Тази сутрин не се излежавах в леглото, а още с първия звън на будилника се изстрелях в обувките и хукнах на работа. Обедната почивка беше за мен като манна небесна. Колегите започнаха да се побутват и да ме подпитват със злорадо съчувствие: „Какво става, жена ти не те ли храни вече? Може би не се представяш добре в леглото, а?“ Подиграват се, идиотите. Ще ги питам аз, когато и техните жени полудеят като моята!
Вечерта тъстът ми се опита да си изпроси нормална вечеря. А неговата собствена дъщеря, представете си, сервира на родния си баща чинийка с пюре от моркови, като че ли захранва бебе! Каква подигравка само!

Ден четвърти

Котаракът избяга от къщи. Подозирам, че не е след някоя разгонена котка. Горкият, като пълноправен член на нашето семейство, той също бе принуден да яде диетичното меню на своята стопанка. Сега ловува на улицата и яде истинско месо, а не соеви сурогати!

Ден пети

Оказа се, че тъща ми също е човек. Успяла е някак си да внесе нелегално вкъщи цяла торба със сладки. Трябва да запомня какви са точно и някой ден да ѝ ги върна. (Какво? Аз? На тъщата?? Подарък??? Господи, на какво унижение подлагаш понякога хората, Господи…)
Вечерта в леглото се опитах да пошепна прелъстително в ухото на моята принцеса: „Ама миличко, защо се измъчваш така? Тези 2 сантиметра са толкова мънички, а ти си толкова голяма…“. Не успях да довърша. Наложи се да стана, за да сложа студен компрес на носа си. Нищо, ще пробвам пак друг път.

Ден шести

Не, честно, писна ми! Колкото и да се опитвах да обясня на любимата ми жена, че мъжът трябва добре да се храни, за да има сили, не помогна. Но пък, от друга страна, има и забавни моменти. Например оказа се, че скъпият ми тъст притежава страхотна актьорска дарба. Представете си един 100-килограмов мъж, който се връща изморен от тежък работен ден, изяжда мизерната си порцийка салата от целина, потупва се доволно по шкембето и ръмжи доволно: „Ох, преядох!“. Мдааам, язък за таланта!

Ден седми

Ура, тази вечер ще излизам с момчетата! Бира, картофи, мезета – повече никакви варени на пара зеленчуци! Но любимата ми жена рано-рано ме върна на земята: „Мило, прибери се по-рано, ако можеш, днес ще ни докарат новата пералня!“. Е, не! Жена ми е инженер, на техническите ѝ познания много мъже могат да завидят, а сега такъв номер от нейна страна… Абе, в женските списания ли ги четат тези тъпи съвети – как да се преструват на глупави и безпомощни? Там, където им пълнят главите с идиотските идеи като отслабват, да тормозят и цялото си семейство?
Вечерта тъща ми се промъкна след мен в банята и ми пъхна със съзаклятнически вид в ръцете сандвич със салам. Просълзих се и едва успях да прошепна: „Благодаря ти, мамо…“ Ех, каква жена! Светица!

Хм, къде ли крие салама?

Ден осми

Всичко пропадна. Котката се върна и откри скривалището на тъщата на балкона. Цяла нощ слушах с кървящо сърце и къркорещ от глад стомах как ръмжи и къса със зъби вкусната плячка. Слушах и завиждах. На сутринта тъщата замина на гости при приятелка, а тъст ми ме покани да отидем на фитнес. Естествено, до залата така и не стигнахме, просто заседнахме в най-близката кръчма…
Всички се прибрахме вкъщи сити и в добро настроение. Там сварихме освирепялата ми от глад жена в горещ спор с оръдието на нейното мъчение. Кантарът обаче отчаяно се съпротивяваше на нейния натиск и категорично отказваше да помръдне стрелката си дори милиметър наляво.

Ден девети

Проблем! На гости дойде една приятелка на жена ми. Донесе голяма торта и бутилка бейлис. Изгледа с искрено недоумение поднесените ѝ кюфтета от тиквички. Надълго и нашироко разказа за вредата на парниковите тиквички върху организма и семейния бюджет през зимата. Оказа се, че досега съм подценявал тази мила жена, наричайки я клюкарка и интригантка. Но твърде рано се зарадвах. Тя допусна една ужасна грешка – каза на жена ми: „Скъпа, ама ти си отслабнала!“. Ах, подла змия такава!

Ден десети

Ужас! Жена ми извади от гардероба проклетите дънки и… Влезе съвсем леко в тях. Прилепнаха по тялото ѝ, сякаш са шити по нея! Странно. Мога да се закълна, че не е отслабнала нито със сантиметър (ето, това е великата загадка на вселената – как така всички отслабнахме, само тя – не???). Тъщата и тъстът се спогледаха съзаклятнически. И в този момент ми просветна – да живее тъщата, златните ѝ ръце и шевната ѝ машина!
Сияещата ми от щастие жена ме възнагради с огромно парче торта. Надявам се, че вече се е отказала от тъпата диета. Та нали аз обичам нея самата, а не нейните сантиметри!


П.П. А старите дънки скрихме добре. Само котаракът видя къде, но той никога няма да ни издаде.

Прочете и преписа за вас: Анастасия Загорска

6789 | 07 мар 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате