Лицата на дъжда

13 ное 2013
Снимка: Манол Дончев

Отново е дъждовен сезон и отново в главата ми преобладават асоциации като „сиво“, „мрачно“, „намръщено“, „потискащо“, „болно“, „скучно“. А когато размисля над това, се опитвам да се убедя, че прибързвам с оценката на положението, че може би е по-добре да използвам възможностите, които обективните фактори така или иначе създават, вместо да се тюхкам напразно. Усещам разсъжденията си в тази посока – за и против дъждовното време – някак детски.


Гледате ли на дъжда като на досадно неудобство? Трябва да призная, че това е почти винаги първосигналното ми отношение. На преден план обикновено излизат притесненията. Че дрехите ми ще задържат влага и ще ми е студено, че ще ги изцапам, докато се придвижвам из града и най-вече – страхът да не би водата да повреди по-деликатните вещи, които нося в себе си – хартия или електроника например. А ако остана с впечатлението, че твърде много поредни дни това се повтаря, започвам да се чувствам като излязъл от „Сезонът на мокриците“ на братя Стругацки – т.е. като отчаян човек, усъмнил се изобщо в съществуването на комфортни метеорологични условия.
Не че не обичам водата. Казвали са ми, че като типичен представител на водна зодия се задържам твърде дълго под душа. Ама там не ме е страх за нищо – там съм готов да се мокря. Ако съм на плажа по бански, температурата е висока и няма причина носът ми да потече заедно с останалите капки вода по лицето ми... нека вали. Всъщност, такъв бе един от най-красивите моменти сред природата, които изобщо си спомням.


Ако намирам начини да изключвам неоснователните притеснения и да се справям добре с основателните,  може би ще успея да се насладя на богатствата, които дъждовното време крие. В смисъла на многообразие там, където по принцип очаквам монотонност.
Как стигнах до мисълта за многообразие? Наскоро исках да намеря снимки в архивите си, чрез които да илюстрирам дъжда и да демонстрирам неговата красива страна. И не бях доволен. От себе си. Разбрах, че съм снимал твърде малко и предвид опасенията да не намокря техниката си, това донякъде е обяснимо. Но въпреки това имах твърде малко дълбочина – осъзнах, че не съм разработил нито един сюжет добре. Не можах да избера никоя от темите, свързани с дъжда за пример, тъй като по никоя нямах достатъчно резултати и като количество, и като качество. Но обърнах внимание на това колко различни могат да бъдат и как всъщност в моментите, в които вали, се крият немалко възможности за експлоатация.


Дъждът преобразява обстановката, но и тя преобразява него – по един начин изглежда на морския бряг, по друг в планината и по… знаем добре как е на улицата. Можем да се вглеждаме в детайли като разбиващите се капки, въздушните балончета в локвите, отраженията на разни обекти или пък да наблюдаваме мащабни явления като временните поточета, които се образуват на неочаквани места. Лично аз се възхищавам на кратките, проливни порои, които се изсипват сякаш от нищото – причината е в интензивната стимулация за няколко сетива едновременно, в зрелището – достатъчно интересно, за да ме откъсне за няколко минути от ежедневните занимания. И да ми напомни колко интересно ми е да наблюдавам естествените елементи на света.

1741 | 13 ное 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате