Фриганите – финансовите вегетарианци?

07 окт 2012
Снимка: .sxc.hu/profile/danjaeger

Безплатен обяд има. Има го в изобилие, само трябва да знаеш къде да го търсиш.

Това ще ви каже един уважаващ себе си фриган, който живее в Америка, Великобритания, Франция...изобщо, Западна Европа. Може да го срещнете до кофите за боклук, или на задния вход на някой хипермаркет, в парка, близо до изоставена къща, или просто на улицата.
Родината на фриганизма логично е най-консуматорската страна – САЩ. Терминът „фриган” (freegan), е съставен от думите free и vegan (безплатен и веган). Той се ражда през 90-те години, а в края на миналия век, музикантът Уорън Оукс пише манифеста „Защо съм фриган?” Оукс се счита за един от популяризаторите на това движение. Интересен факт е, че самият Уорън прекъсва кариерата си на барабанист в пънк-рок група, за да стане… собственик на малък ресторант с мексиканска кухня във Флорида.

Фриганизмът – протест или избор?

Философията на фриганите е сложна смесица от екология, протест, практичност и щедрост. Фриганите съществуват с минимум средства, ако може – съвсем без пари, избирайки алтернативни начини за прехранване и живот. Те бойкотират световните корпорации, оцелявайки с отпадъците на тези корпорации. Бойкотират и всичко, което може да се купи с пари, като намират начин да си го доставят безплатно – изхвърленият телевизор се поправя, пуловерът от контейнера за смет се превръща в чудесен тоалет, пилешкото с почти изтекъл срок на годност, изхвърлено от супермаркета, става вкусно, задушено с мащерка за вечеря. Остатъците от свещи, намерени в боклука, се превръщат уютна декорация на масата (която е вероятно е била с три крака, преди да влезе отново в употреба).

Това не е клошарски начин на живот, а доброволно „оползотворяване на отпадъците”

твърдят последователите на движението. Факт е, че много от тях живеят прилично, без да дават пари. Не само това – те споделят много по-активно от „харчещите” си събратя. Това става чрез десетки групи за споделяне, функциониращи в цяла Америка и Европа. Групи като „Food not Bombs” например, открива храни, чийто срок на годност изтича скоро и приготвя храна, която се раздава на гладните.
Фриганите са горди и с напълно безплатните си „магазини” – пунктове, където всеки носи вещите, които не ползва и взима това, което му е необходимо – дрехи, книги, тоалетни принадлежности, музикални дискове, дори килими и мебели – всичко, което би свършило работа в едно домакинство.

Фриганите разбира се, не карат коли. Вървят пеша, карат колело, скачат в движещи се влакове. Посланието е ясно – бойкот не на скъпия бензин, а не бензина изобщо.
Те вярват, че да имаш дом е право, а не привилегия. Затова с гордост обитават изоставени къщи. Някои от тези къщи са превърнати в центрове за обучение на децата им.


Така стоят нещата в Америка и Западна Европа. Положението в България е малко по-различно. Всъщност, много по-различно. Както всяко движение, родено в динамични времена, и фриганизмът е по-скоро обект на подигравки, отколкото на реален интерес, не само у нас.


 У нас със сигурност вече има и фригани. Вероятно те са млади и разочаровани. И със сигурност не са онези бездомници, които всички срещаме ежедневно.

Ако пък случайно срещнем такъв човек, преди да го осъдим и наречен „луд”, можем да се запитаме защо е направил такъв избор. Особено ако е млад и мислещ.

1926 | 07 окт 2012

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате