Уроци за начинаещи блогъри

01 дек 2012
Снимка: sxc.hu

Да си блогър, сякаш е почти същото, като да излезеш в парка само по шлифер и да го разтваряш пред всеки, който мине, за да му покажеш, че отдолу няма нищо. Разголването е задължително, ако си решил да занимаваш света с мислите си. Не знам дали е егоцентрично, отчаяно или просто безсмислено, но за да го правят толкова милиони хора по света, значи е заразно. За мен е нещо като безплатна лична психотерапия. Пиша това, което бих разказала на някой „психо-доктор”, ако се излежавах на диванчето в кабинета му. Не съм много сигурна, че у нас има такива с диванчета, не съм ходила досега, но поне така съм виждала, че се прави по филмите.

По същество. След няколко години блогърстване, достигнах до няколко важни заключения. В името на науката съм склонна да ги споделя, но само за да помогна на невинни хора да не попадат на блогове, които могат да им нанесат трайни душевни травми. Всичките ми твърдения са проверени лично. Никой освен мен не е пострадал от неуспешните ми експерименти. Ако следвате инструкциите, няма гаранция, че няма да напишете някоя тъпотия, която след това, всякакви хора без работа или личен живот, да коментират с цялата помия на ораторските си способности.

1. Преди да започнеш да пишеш, за нищо на света не се върти в продължение на няколко минути на стола си.

Случи ми се преди няколко седмици. Беше катастрофа. Докато се чудех как да озаптя мислите си и да ги вкарам в правия път за поредния си блог, неусетно съм започнала да се въртя на стола. Набрах инерция, чак започна да ми харесва. Юхуууу, почти като в лунапарк. До момента, в който не спрях. А светът продължи да се върти. И да се върти. И таванът да ми пада на главата. И нещо да я натиска. Нужно ли е да уточнявам, че не написах нито един ред…

2. Не пишете за хора, които са чувствителни към личността си.

Едно е да пишете за себе си и да се излагате, друго е да замесвате невинни жертви, чиято вина е само в това, че съдбата ги е сблъскала с вас. Искам да кажа, че не всеки си умира да разказвате съкровените му истории пред целия интернет свят, дори и пред себе си да се оправдавате с „Абе кой ти чете моя блог!”.
Друга тема е, че каквото и да напишете, половината ви приятели започват да се припознават в историята и да си въобразяват, че точно те са главният герой. Да, ама не!

3. Не се правете на редактор.

Това е блог, а не списание. Това е хоби, а не професия. Стига сте мислили какво ще и интересно на хората, какво искат да прочетат, какво ще коментират. Пишете това, което чувствате, което ви вълнува, от което разбирате. Правете го за свое удоволствие. Представете си, че сте сами в някой клуб и може да танцувате така, както ви се иска, без постоянно да мислете, че всички погледи са забити във вас. Много по-забавно е. А и стига сте плащали данък „Пука ми”! На който не му е интересно, знае къде е изходът!

4. Размерът няма значение.

Говорим за размера на поста в блога ви, в останалите случаи не заставам зад това твърдение. Не е нужно да изпишете цял роман. Може да имате да кажете нещо в две изречения. Или в една дума. Да не издребняваме. Колкото толкова.

5. Не всеки ден е Великден.

Писането на блог не е като миенето на зъби. Ако нямате вдъхновение, никой няма да ви разстреля, че днес не сте се разписали.

6. О, музо!

Може и да е „муз”! Важното е да съществува. Под някаква форма. Някой или нещо, което ви провокира да пишете. Може да го прави с любовта си, с безразличието си, с красотата си, с отсъствието си, с агресията си, с думите си. Нещо като „блогърска дрога”, която обаче препоръчвам да консумирате разумно, защото свръхдозата е гадно изживяване.

7. Не следвайте правила!

Забравете всичко, което прочетохте досега. И следвайте собствените си желания и интуиция.

2815 | 01 дек 2012

Facebook коментари

Добави коментар

4 коментара

  • 2012 12 02 #1
    Октопод с рокля   

    Да беше продължила да се въртиш на стола. Много тъпа статия!

  • 2012 12 03 #2
    WomanBerry  Добронамерена и честна 

    Само не разбирам защо трябва да се проявява негативизъм... Все пак, на когото не му харесва, спокойно може да избере да не чете smile

  • 2012 12 09 #3
    DoraNS   

    Ели, стилът Ви на писане много ми харесва! Приятно съм изненадана от статиите Ви, които открих днес!

  • 2013 01 12 #4
    Jaxsi Nedqlkov   

    Добре де а защо тряя да има глупави хора който да ни занимават с мнението си ? та мен ако ме интересува ще попитам само пълнят пространството с нежелани клипове и сттатиики
    а когато съберат няколко стотин харесвания стават най големите и най добрите А в същност са пълни мишки

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате