Снимки при ниска скорост на затвора. Съвети за новаци

03 дек 2012
Снимка: Манол Дончев

Най-често, когато си мислим как да запечатаме момента, си представяме добре „закован” или „замръзнал” обект. Стандартите са хубаво нещо, но не са задължителни, разбира се. Има случаи, в които аз лично бих предпочел друг подход и друг резултат. Ситуации, в които нежеланото размазване може да бъде превърнато в желан ефект. Е, не става дума за едно и също размазване – онова ефектното трябва да го управляваме ние – съзнателно и по начин, който можем да повторим, променим, оптимизираме. Това означава да познаваме апаратурата дотолкова, че да можем да я настройваме.


Скоростта на затвора определя времето, за което в цифровата фотография сензорът „вижда” света пред обектива и през обектива. Във филмовата – това е времето, в което чувствителният филм е открит по същия начин. Една пластинка или „перде” се повдига или плъзга странично, след това друга се затваря по същия път. В промеждутъка влиза светлината и прави бели. Особено при неподходящи настройки – другите фактори, от които зависи какво ще получим, са ширината на отвора през който влиза светлината, т.е. блендата и светлочувствителността на филма или сензора. Да приемем, че имаме достатъчно време и знаем как да ги сменяме пропорционално на скоростта. Интересува ни само тя, ако останалото е оптимално. Защото в случая тя е нашето изразно средство.
Нека накратко изясним как да четем стойностите. Автоматичните режими на фотоапарата при дневна светлина навън обикновено показват трицифрени числа, понякога и по-големи. При двуцифрени се получава често замазване на изображението. Например, ако виждаме стойност 250, това е всъщност каквото би трябвало да поставим в знаменателя под единица. Или това е 1/250 част от секундата. Летящи обекти и бягащи хора вероятно няма да са с резки контури, бързо летящи пък можем да замразим едва при 500 или 1/500 от секундата и повече. По-малка част от секундата – по-бързо се затваря пролуката, през която влиза светлина и съответно по-кратък момент запечатваме. А при твърде дълго време на експозиция, т.е. дълго излагане на светлина, летящото кръгче се превръща в саламоподобен овал, но не му се радваме толкова.
Изведнъж се стъмва и през нощта няма как да отворим блендата или увеличим повече светлочувствителността... скоростта трябва да падне много, за да отпечатаме някакви цветове и фигури. Индикаторът показва 4, т.е. 1/4 част от секундата. И по-зле – минава в десетични дроби – 0,3 вече се изписва като 0’’3, т.е. 0 секунди и 3 (десети – сами трябва да се сетим). Нощем можем да стигнем и до много по-ниски стойности, например 30 секунди, изписано като 30’’ и подобни. Най-важното, което трябва да имаме предвид в такива условия е, че не можем да задържим ръката си достатъчно стабилна, не можем и да натиснем спусъка на фотоапарата, без да раздрусаме системата. Затова е важно да използваме статив или някаква неподвижна опора. По-малка камера можем да поставим дори върху чаша, ако има широка и равна долна основа – тогава четири опорни точки ще стабилизират адекватно – където окръжността на чашата пресича стените на основата. Но ако камерата цопне в уискито, може да не ни проговори повече. Стативът е по-сигурен. Също е хубаво да използваме функция за снимка след две секунди, може и повече, но чакането е досадно. Идеално би било да разполагаме с дистанционен спусък… но да не прекаляваме с удобствата.

Нощно време

Всъщност нощните снимки е препоръчително да се правят в твърде краткия отрязък, наричан „режимно време” от кинематографи и фотографи. Преди същинския мрак, докато небето все още има син цвят и хвърля малко отразена светлина след залеза. Това се отнася за градски теми, ако търсим звездно небе, можем и да изчакаме. Тогава пък всяка разсейваща светлина ще ни пречи, докато в градски условия снимаме именно всички възможни светлинки. Движещите се превозни средства създават приятни потоци с фаровете и стоповете си. Уличните лампи разпръскват лъчи. Тук уместните настройки варират според кадриране, налична светлина и т.н., няма генерални препоръки. Освен топли дрехи.
Огън? Пламъкът се променя бързо, бързи са и движенията на играещите с огъня танцьори, жонгльори и други изпълнители. Можем да снимаме и от ръка. Рискуваме да се поразмажат останалите обекти, но по-вероятно огънят като източник на светлина ще бъде рязко запечатан. Експериментирайте смело.

Движението на водата


Когато снимаме пейзажи, препоръчително е да използваме статив. Можем и скоростта да смъкнем толкова, колкото ни позволяват другите параметри в уравнението. Около изгрев и около залез е лесно да я намалим дори на открития морски бряг или планински склон, но в сенчестите гори можем да си го позволим и по средата на светло денонощие. Защо бихме искали това? Аз лично съм запленен от начина, по който изглежда движението на водата при скорости около половин секунда и по-бавно – две, три и повече секунди. Създава се усещане за ефирност, пяната се слива в млечен воал, струйките изглеждат по-фини, отразените цветове се сливат в цялостни пелени, а не се раздробяват на неизброими малки отблясъчета... Може и да предпочитате друга визия, но не пречи да усвоите тази техника.

Панинг


А като говорим за технични изпълнения, можем да се хвърлим и в по-дълбокото. По-сложно е да се снимат на ниски скорости  хора или други обекти в бързо движение. И тук можем да постигнем разнообразни ефекти, но ще се спра на един, който изисква повече контрол, повече намеса от наша страна и ако не го преследваме умишлено, шансът да имаме такъв кадър е минимален. Фокусираният обект е с относително или изцяло ясни очертания, замръзнал е насред движението, все едно сме използвали висока скорост от над 1/500, но фонът размазан така, все едно изостава от стремителното движение на обекта – в една права.

Заставаме перпендикулярно на линията, по която ще следим нашата цел. В общи линии можем да имаме единствено профила на каквото сме си харесали да „замразим”. Известно време бях приел като аксиома, че скоростта трябва да варира между 1/60 и 1/125, може би съм приел твърде буквално примера на учителя, който ме запозна с техниката. Но после съм виждал снимки при доста по-ниски стойности, виждал съм и препоръки в други статии. Някои споменават 1/30, 1/15, а е възможно да успеем и при 1/5. Всичко в този интервал би свършило работа. Преценяме според конкретните условия и възможностите си. Защото работата е отчасти и физическа. Трябва да проследим обекта в част от пътя му, докато преминава пред нас, като през цялото време го следим и се стараем да е в една и съща част на кадъра, а фокусът е добре да е на режим следящ. Ако нямаме такава функция, според чужди примери бихме могли да изберем точка, през която сме сигурни, че ще премине движението и да фокусираме нея или да използваме ръчен фокус, нагласен на точно такова разстояние. Ако имате възможност, работете със следящ фокус.

Останалата задача е достатъчно трудна. Да щракнем в правилния момент. Да изместваме кадъра в синхрон с пресичащата цел. Най-лесно е като се въртим от торса, а ръцете ни остават в едно положение. За съжаление е доста неудобно, ако сме подпряни на лакти на земята – тогава трябва да следим само от китките си, което е почти непосилно или най-малкото – страшно неудобно. Това ни ограничава да заемем малко по-висока гледна точка в повечето случаи или да се научим да се огъваме. Като цяло е много забавно, увлекателно и рискуваме да провалим по-голямата част от опитите си. Но си струва.

Да сме наясно – снимките при бавна скорост на затвора или при дълга експозиция изглеждат нереално. Очите ни не могат да виждат по този начин. Именно затова е и интересно да опитаме.

3777 | 03 дек 2012

Facebook коментари

Добави коментар

1 коментар

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате