Градски сюжети в снимки

29 дек 2012
Снимка: Манол Дончев

В началото, както се случва при мнозина от хората, когато се запалят по фотографията на любителско ниво, се интересувах предимно от красиви природни пейзажи. Не исках да виждам и следа от човешка намеса в кадрите си. Разбира се, с времето осъзнах много важни принципи, промених и ценностите си в значителна степен. Близка тогава приятелка беше го казала по този начин: „Започни да снимаш не неща, а моменти.” Вече знаех, че е права, но все още нямах какво да покажа.
По-късно се включих в младежкия аматьорски проект „Знаците на града”, където опитен лектор насочваше мен и останалите участници в опитите ни да открием красотата на градската среда.


Една от основните теми на работа тогава, останала ми любима и досега, бе уличната култура. Явление, породено от глобални процеси и възприето и от нашето младо поколение. Всички спонтанни форми на изкуство и изразяване в градска среда. По подразбиране - неофициални. Работата е там, че доста трудно можем да открием подобен момент, който да носи и автентичния заряд на спонтанност и на изкуството като бунт... По-често тук можем да станем свидетели на създаването на улично изкуство в рамките на някакъв фестивал. По подобен начин стоят нещата с демонстрациите на улични танци или спортове. За да направя своите снимки, съм търсил начин да създам контакти с хора, въвлечени в тези течения и следя за техните прояви. Но не са често и не можем да ги наблюдаваме ежедневно.


Типичен сюжет за уличната фотография са хората в градската среда. Взаимодействието между двете, физическото съотнасяне на мащабите, портретите на хората в ежедневни ситуации на открито, контактът между тях, използването на средата като приятен фон за близки планове... Проблемът е в невъзможността спокойно да снимаме всеки непознат. Почти всички изпитваме притеснение, а и личностите, които срещаме, често имат своите съображения или задръжки, затова избягват да бъдат фотографирани. По отношение на комуникацията, добре е да търсим разрешение, но това ни кара да се чувстваме неловко, а и разваляме автентичните моменти, изпускаме ситуациите, които ни привличат естетически.


Бях попитан наскоро дали не ме движи в някаква степен воайорски импулс. Не бива да звучи странно, но бих го приел като факт. В широки граници. Като груб превод – наблюдател е точно това, което смятам за основна роля на фотографа. Смисълът на изобразителните изкуства в известна степен е да пресъздават реалния живот и колкото повече и по-неподправени моменти успяваме да предадем като красиви изображения, толкова повече смисъл имат усилията ни.

Какво може да ни помогне, за да излъчим намеренията си и хората да възприемат като по-нормален интереса ни?

Да носим статив и изобщо професионално изглеждащо оборудване – остава впечатлението, че имаме сериозна работа и си я вършим, без да наблягаме върху тяхната личност. Друг вариант – държим се като туристи. Има места, където хората са свикнали в някаква степен всеки да щрака безразборно. Можем да снимаме заедно с приятел – тогава личи, че основно сме ангажирани в комуникация помежду си и сме заети с хобито си, а не преследваме някого по поръчка на ревнив бивш съпруг. (Да, и това са ме питали!) Или пък решаваме действително да бъдем туристи и си намираме нова градска среда за снимки. Това всичко е доста стандартно, всъщност.


Любим начин да разнообразя, е да снимам на практика почти същото, но в отражения. По-трудно се получава качествено изображение. По-неясно е, по-тъмно и съответно се налага да съобразим наново настройките си, но пък сполучливите опити могат да бъдат доста ефектни. Обикновено отражения можем да намерим във витрините с достатъчно тъмни фонове или обекти  отзад, но изключително е затруднено кадрирането. Локвите са истинската златна мина. Звучи смешно, може би, но се радвам на всяка възможност да изляза и поснимам в хубавото време непосредствено след дъжд. Което не е толкова често. Но всички разполагаме с някоя друга такава минута. Въпросът е да забележим възможността и да я използваме.

1799 | 29 дек 2012

Facebook коментари

Добави коментар

1 коментар

  • 2013 02 18 #1
    sorrow   

    харесват ми снимките и статиите ти . бъди все така полезен . пожелавам ти още много снимки и мъдри мисли .

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате