Домашните любимци като модели. Част първа.

18 яну 2013
Снимка: Манол Дончев

Всъщност ние почти винаги харесваме снимките на домашните си любимци. А приятелите ни също обикновено възкликват: „О, колко са сладки!”. И това наистина е така. Те са симпатични, фотогенични, естествени, забавни, красиви. Но нищо не ни пречи да запомним няколко прости естетически правила, за да извлечем максималното от потенциала на тези отлични модели. Които, при това, са винаги на разположение.

Тук ще се спра на особеностите при снимане на домашни котки.

Първо е добре да се съобразим с факта, че най-често ги снимаме на стайно осветление – понякога при включени лампи, а понякога на дневната светлина, влизаща през прозореца. Предпочитам нея – по-интензивна е, но и по-добре разпръсната, позволява да запазим истинските цветове. Не бих използвал светкавица, най-малкото заради силните отражения в очите на котките – понякога изглеждат като равни светли петна и губим изцяло детайлите на ириса и зеницата. Но все пак работим на закрито и е добре да си осигурим достатъчно висока скорост, която да фиксира движенията на животното. Може да се наложи да увеличим значително светлочувствителността. Ако камерата ни не позволява да контролираме ръчно настройките си, можем да ползваме автоматичния режим за спорт – той дава приоритет на високата скорост и няма да включи без наше желание светкавицата, както би се случило най-често в режим за снимане на портрет. Някои камери имат дори специална опция за домашни любимци – ако това означава да увеличат скоростта, защото моделът ни шава извънредно много, тогава добре.


Добрият вариант е да снимаме котето от нивото на неговата височина, успоредно на земята или дори от по-ниска гледна точка. Ако това означава да залягаме на земята, така да бъде. Иначе получаваме поредната снимка на малко нещо върху равно и голямо друго нещо – килим, паркет, мокет... В много редки случаи това е добра перспектива. Но пък е най-често използваната, когато не се сещаме да приклекнем, а снимаме надолу от изправено положение. Това би означавало, че не ни се полагат усилия да навлезем в света на модела. А е толкова интересно да погледнем от неговата гледна точка. Ако се приближаваме и искаме да хванем като фон пространството над котката, вместо това под нея, добре е да разполагаме с широка оптика. Това може да изкриви чертите на лицето, но някак си на котките им отива – смешните муцунки отблизо изглеждат приятно, поне за нас – котетата няма как да изразят недоволството си и може би това също помага.


Повече търпение е необходимо, ако искаме да уловим характера на животното. Трябва да отделим време да го наблюдаваме, когато се движи непринудено по своите задачи. Прекарах около час с Аврора, любимката на близки приятели и мой модел по неволя, за да покажа на света какъв разбойник всъщност е тя. Наложи се дори да жертвам част от сандвича си, ненамесвайки се, но съм доволен от резултата – от този ракурс ми прилича на минитигър върху кухненския плот. А как хищно се облизва! Естествено, като всички порядъчни котки, тя също упражнява изражението „ни лук ял, ни мирисал”, запазено за по-късно.


Движенията на котките са грациозни, но пъргави. Трудно е да бъдат уловени в своя пик, особено при слаба осветеност. Все пак, с малко упорство можем да влезем в ритъм, да изучим амплитудата на повтарящите се действия и с няколко опита да разберем кога да натиснем спусъка, за да хванем в кадър точния момент. Например когато лапичката или езичето са максимално протегнати, когато опашкта е разпъната или когато прозявката е най-широка. Един български майстор обича да снима котета в „полет” и резултатите му са наистина впечатляващи, но това вече е наистина висш пилотаж. А и вероятно има стресиращо въздействие върху „играчките”. А те са доста интересни и в своята естествена светлина. Остава да ги дебнем и да ги запечатаме по най-добрия начин. Наслука!

3362 | 18 яну 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате