Автоматизиране на поредица от действия във Photoshop

25 май 2013
Снимка: Манол Дончев

Това е изключително полезна функция, важна за всеки, който по една или друга причина прекарва много време в обработка на голям брой изображения. В която и програма да работите, би било добре да знаете как да автоматизирате действия, които така или иначе ще повтаряте по един и същи начин многократно. Спестява усилия и по-важното – ценни секунди, които се превръщат в минути и дори в часове.


Във Photoshop съществуват т. нар. Actions. Можете да преминете към тях от History панела, в който Actions е отделен подпанел. За да започнете ново действие, натиснете малкия бутон, изглеждащ като стрелка, насочена надясно (или накъдето и да е – възможно е да има разлика в различните версии на програмата). Бутончето се намира горе вдясно на същия панел, на нивото на бутона за превключване на подпанела Actions. От падащото меню избираме New Action.

Отваря се малък диалогов прозорец, в който можем да зададем име на автоматизацията, която ще създадем и чрез това име можем да стартираме всеки път действията – ще го открием в списък в същия подпанел, чрез който сме го записали. Отдолу имаме избор на категория, чрез която по-лесно да откриваме действието в списъка. Но всичко това би отнело понякога толкова време, колкото и да извършим всички дейности наново. Затова най-важната част от този прозорец за мен е възможността да зададем комбинация от клавиши за бърз достъп до записаната поредица от действия, например Shift и/или Control плюс всеки от F1 до F8 или дори до F12.

В примера си създавам поредица от две не много дълги действия, но използвани във всеки един случай, в който отворя изображение за обработка – запазвам го веднъж като най-малкия размер, който всеки път бих избрал, за да имам снимката си в удобен формат за показване онлайн, след което прилагам филтъра Unsharp Mask за изостряне.

Всяко изостряне е функция на размера в пиксели на кадъра, поради което е добре да се извършва отделно и накрая на другите действия за всеки един размер, в който запазвате файла. Степента на изострянето може да бъде специфична за всеки кадър, но в общия случай не губя време да правя невидими за просто око промени – все пак е добре да бъде съобразена с размера в пиксели – по-голям размер носи на по-силно изостряне и обратно – по-малките изображения се изострят силно и на по-ниски степени. А самата промяна на размера също може да бъде отворена с комбинация от клавиши за бърз дотъп, но след това трябва да намеря кутийките, в които да напиша желаните числа. При положение, че всеки хоризонтален кадър в края на краищата е запазван в един конкретен размер, бих могъл да си спестя малко работа с автоматизиране на процеса. След приключване на действията натискаме бутона Stop Playing/Recording отдолу на панела – квадрат, непосредствено до светещия в червено кръг, напомнящ ни, че записваме.

Така успявам да заместя между 11 и 15 натискания на клавиши и кликвания на бутона на мишката само с тези два – Shift и F8.



Всъщност бих използвал тази функция за всяко действие, за което не е предвидена комбинация от клавиши на клавиатурата, но използвам често. Ще видим още едно такова след малко. Преди това ще покажа друг пример – как можем да добавим надпис върху изображението с лекотата, с която бихме поставили печат – полезно е в случаите, в които ще поставяме един и същи надпис на множество изображения в бъдеще. Например, когато искаме да обозначим автор и година на заснемане на някой кадър или информация за контакти като електронна поща, интернет страница и подобни.

След като изберем име на процеса, зададем комбинация за бърз достъп и започнем записването, просто написваме текста със съответния инструмент, избираме цвят, преместваме надписа там, където бихме искали да стои, задаваме някаква степен на прозрачност, ако желаем. И бих спрял автоматизацията дотук. Ако сме уверени в движенията на ръката си, бихме могли да го напишем с четка или да нарисуваме лого... Photoshop има отделна функция за създаване на водни знаци, но чрез ръчното им изработване в отделен пласт (Layer), имаме по-голяма свобода да решим доколко ще са видими, колко ще са на брой и как ще ги разположим.

Следващата стъпка е да слеем пластовете в единно изображение, но преди това може да искаме за всеки специфичен кадър да зададем различна прозрачност на добавеното от нас, да го преместим или да го копираме няколко пъти, след като автоматизацията го е създала в първоначалния вид, който сме записали. Затова аз записвам отделен процес за сливане на пластовете. Въпреки че това е единично и сравнително бързо действие – само отваряме падащото меню под бутона Layer и натискаме Flatten Image. Но липсата на зададен по подразбиране бърз клаивш (hotkey) е достатъчна причина да го искам, записано с избрана от мен комбинация, с която предизвиквам действието вместо да търся двата бутона последователно с мишката. Така избягвам риска от неволно натискане на друг съседен бутон и печеля... една-две секунди. Също така едната ми ръка остава свободна. Дреболия.

Разбира се, бихме могли да запишем много по-дълги и сложни поредици от действия, но автоматизацията ще ограничи ръчния ни контрол върху конкретното изображение, а аз предпочитам с всяко от тях да се занимавам индивидуално. В рамките на разумното и необходимото.

Но рано или късно осъзнаваме колко много можем да спечелим, ако приведем дреболиите в ред и не губим време за скучни, рутинни упражнения всеки път от десетки, стотици, хиляди случаи.

1546 | 25 май 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате