Ебру – рисуване върху вода

10 сеп 2013

Стремежът ни да изобразяваме и рисуваме – дали с някаква цел, или просто заради самото действие, достига своето наистина магическо приложение в „ебру“ – рисуването по вода.
Първоначално по скални повърхности, плоски камъни и пещери, а впоследствие и по най-различни места и предмети – глинени съдове, дървени изделия, хартия, стъкло, керамика, платове, яйца, та дори и пясък, създаването на изображения е едно от първите дейности на хората още в зората на човечеството. Свикнали сме да го правим предимно върху твърди повърхности, но от известно време Западът открива различни източни техники за рисуване, дори и върху най-различни меки повърхности – платове, салфетки, пясък и други. Кой би помислил обаче за рисуване върху вода? Точно така, не върху твърдото ѝ агрегатно състояние лед, а именно върху течната ѝ форма.

Ебру

Действието е напълно реално и възможно и се нарича ЕБРУ. Наименованието му идва от персийската дума âb-rû, означаваща „водна повърхност“. Кой точно, кога и как е измислил тази вълнуваща дейност, не е ясно заради факта, че хартията, върху която се слагат впоследствие рисунките, не е била никак трайна, а и защото художниците на ебру не са подписвали създадените картини. Специалистите, занимаващи се с изследването на тази уникална техника за рисуване, все пак проследяват корените ѝ назад във времето до тюркско-ислямските общности през ІХ век, именно в „земята на тюрките“ – района Туркестан в Азия. Оттам тя се разпространява и в Иран, а иранците я пренасят в Османската империя, където толкова се запалват, че я развиват до съвършенство – създават конкретни обособени материали и техники и я превръщат в истинско изтънчено изкуство, което владеят малцина заради търпението, което се изисква за осъществяването ѝ. Майсторите ебрутисти са дълбоко уважавани и техните творби украсяват най-знатните палати и дворци. С времето те така се усъвършенстват, че създават и различни направления в самото рисуване по вода – цъфтящо ебру, преливащо ебру, ебру с допълнителни графични изображения и други.

Едва през ХХ век ебру преминава от Турция в Европа и САЩ с името „турска хартия“, но поради тънкостите на изкуството и липсата на обучени ебрутисти в тези континенти, то по-скоро се купува и притежава готово, отколкото да се практикува. В Турция обаче и до ден днешен рисуването по вода е толкова популярно, че повечето по-големи градове непрекъснато провеждат курсове за обучение.

Как точно става това?

Това е добър въпрос, като се има предвид, че дори и най-големите майстори в ебру не знаят със сигурност и с голяма точност как ще изглежда бъдещата картина, а по-скоро имат обща представа за нейната композиция. Оттам произтича нуждата от наличие на голяма доза усет у твореца, който създава водно произведение, тъй като той трябва да може да предусети шарките, формите, детайлите. При всички положения получената картина е абсолютно уникална и неповторима и няма как да бъде направена втора като нея. Затова и всички ебру картини са уникати.

Бавно става създаването на една такава картина, затова основна характеристика на майстора ебрутист е умението му да бъде търпелив. Всичко започва с приготвянето на материалите за картината, които всеки художник сам създава – нужни са му бои, плитък съд, хартия, инструмент за рисуване – четка, биз и гребен; вода и материал за уплътняване на водата (а, ето я уловката!). Боите си майсторите приготвят сами от природни материали – цветни камъни, пръст и пигменти от растителен произход, които не се разтварят във вода. Те ги стриват върху мраморна плоча с помощта на камък и получените минерални цветове смесват с малко вода. Към нея добавят и жлъчен животински секрет за повече плътност. Четката си художниците правят от изсъхнал клон на розов храст, а за връх използват конски косми. Допълнителните инструменти са специалният биз, който образува въздушни мехурчета и създава ефектно оформяне на фигурите, и гребен, изработен от гладка дървена дъсчица, с който може да се „играе“ с формите по водата – да се издърпват, завиват и т.н. Понякога се използват и заострени шишове със същата цел.

Когато боите са подготвени, художниците пълнят плиткия съд с вода и слагат в нея (ето тук е тайната съставка на рецептата) растителната смола „китре“, служеща за „уплътнител“ на водата. Тя се добива от тревистото растение клинавиче (орлови нокти) и благодарение на нея водата става някак плътна и лепкава. С помощта на четките художникът разпръсква боите по нея и след това с инструментите биз и гребен ги разтласква, придърпва, завърта и завива в различни посоки, създавайки най-различни форми. Целият процес е толкова вълнуващ и уникален, че през годините запалва много хора, но не са толкова много тези, които действително притежават търпението и усета за създаване на ебру картина. Финалната част от рисувателния процес е „прехвърлянето“ на готовата картина на хартия или друг плътен материал.

Смисъл

По-различно значение придават тюрките на рисуването по вода от обикновеното рисуване върху хартия. Те намират в него нещо наистина магично и вълшебно и разглеждат ебру повече като ритуал, отколкото като изкуство и създаване на някаква декорация. В старите изображения се срещат предимно флорални и природни мотиви и елементи, изразяващи преклонение и възхищение към природата и нейната хармоничност и съвършенство. Защото в процеса на рисуване по вода художниците всъщност са двама: веднъж – човекът-творец, и втори път – природата чрез водата като творец. Човекът полага, но от водата зависят последните гънки, чупки и форми. Честото присъствие на лалето и розата пък е израз на благодарност към Аллах и пророка Мохамед, чиито символи са те, за създаването на света, неговата уникалност и многообразие и възможността да се присъства в него тук и сега.

Днес

Самите приготовления и създаването на бои и инструменти вече са изместени от готови бои, химикали и инструменти, макар че няма сила на света, която да ни спре да се опитаме да си ги направим сами – с това усещането е дори още по-удовлетворяващо. Целта на вече предварително създадените пособия е ебру да стане по-достъпно за повече хора – да се използва не само като професия, но и за хоби и лично удовлетворение, както всеки друг вид рисуване. Извън създаването на ебру картини просто заради самото удоволствие, приложенията му са като на всички останали видове изобразително изкуство – за декорация и доставяне на радост за сетивата и душата.

3372 | 10 сеп 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате