Лов на съкровища: Спасяване от боклука

10 окт 2013

Последната неделя на септември. След две поредни нощи, в които съм събрал общо девет часа сън, алармата ме събужда в 07:00. Имам уговорка с приятели да направим една няколкочасова разходка, а времето ни е ограничено – до обяд. Метеорологичната прогноза от предната нощ е била грешна, но това го разбирам малко по-късно. Този път грешката бе в наша полза обаче. Очаквах да завали малко след разсъмване, а всъщност оттогава нататък небето започна да се изчиства от облаци.
Разбира се, че те закъсняваха. По-добре да се бях събудил в 08:00. Но вече бях излязъл за закуска и след това ми оставаше да кръжа около трамвайните спирки в центъра на София, преди да получа обаждане кога те са се качили на 18-ката.

Е, в крайна сметка малко преди 10:00 часа всички заедно се возехме към целта – битака в Орландовци. Гледахме на посещението там като на екскурзия до друга цивилизация, макар и в рамките на града.

Аз отивах там за пръв път, а повечето от четиримата ми спътници се връщаха там след няколко успешни набега, за да „спасят“ още някоя вещ, захвърлена от едни, ценна по някаква причина за други (например за нас), предлагана от трети – предприемчиви дилъри на минало. Защото почти всичко там би могло да принадлежи и на историята – близка или по-далечна.
В този разказ ще се фокусирам върху моята основна цел. Тя бе да намеря ценни (по различни субективни критерии) стари снимки, показващи духа на миналия век – колкото по-стари, толкова по-добре. Седмица преди това бях прочел за такава изложба, вследствие на проект за „спасяването” на такива снимки от битаци и антиквариати и показването им пред публика. Вдъхновен от тази мисъл, исках да изпробвам как бих се справил аз с тази задача. Но с ограничен бюджет от няколко лева и бързайки да обходя цялото място, преди да се насочим обратно. Цената, поискана за някои от снимките, надхвърляше възможностите ми, от други след някакво колебание се отказах, но в крайна сметка се сдобих с два кадъра, разпечатани в малки размери – все около 8 – 9 см по дългата страна. Общата цена бе лев и петдесет стотинки. Стойността им – не мога да кажа дали имат някаква друга стойност освен интереса, който представляват за мен за известно време.
И двата открити кадъра са направени за спомен. Единият служи по-скоро за демонстрация на алгоритъма, по който търся. Изобразява някакъв човек във фолклорна носия и с мустаци в „хайдутин“ стил, който стои сред други чакащи хора на перона на някаква гара. Снимката носи повече смисъл за случайния човек заради надписа на гърба: „гара Белград, 1972 г.” Т.е. на снимката се набива на очи особен персонаж, различен от околните, което е добре. А освен това можем да я позиционираме във времето и пространството. Ако ме интересува някаква абсолютна стойност в случая, тогава вероятно нямаше да я взема, тъй като датата е сравнително скорошна (много от снимките, които би могъл човек да намери там са от първата половина на XX век), а и не касае публичния интерес.

Другия кадър харесах заради търпящите снеговалежа физиономии на облечените в дълги шинели членове на някаква военна дружина. Снимката е с нарушена цялост и отстрани на групата човешки фигури с химикал са изписани един удивителен и един въпросителен знак. Но това не я прави по-малко интересна за мен, напротив – придава усещането за присъствие на личността, на която снимката е принадлежала. Дори има шанс тя да бъде идентифицирана, тъй като след текста на гърба (отново плюс), личи и подпис. Самият текст гласи: „12 IV 1941 год. Споме... отъ лагера съ Адютанта и доктора на дружината и всички другари скойто живеяхме въ една палатка.” Ето тази снимка се доближава до търсеното – открил съм някакви герои, които с повече упорство и достъп до съществуващи информационни ресурси бих могъл да разпозная. Но дори така имат някаква аура на историческа важност, може би дори по-силна от реалната, докато не бъде доказано обратното – личностите на снимката се превръщат за мен в някакви мистифицирани герои – незнайни воини, взели участие във Втората световна война. След този кадър може във въображението ни да се развие сюжет като от филм за периода.


Въпреки това не бих нарекъл мисията си успешна. Не намерих униката, който да ме грабне. За съжаление, по-качествените и раздвижени изображения, които виждах и които говореха за някакво действие, развитие или събитие, бяха без обяснение на гърба или изглеждаха като високотиражни фотокартички, каквито в момента не исках. Може би, ако имах възможност за допълнителна и по-внимателна селекция...
Но в крайна сметка това бе повече учение за мен, експеримент, който, макар и неуспешен, ми носи опит. А от една гледна точка всеки опит е ценен. И поне стигнах до заключението, че има смисъл да бъде повторен.

А битакът си е хаос, който в малки дози бе приятен. При желание човек да отдели от времето си, особено ако го приема и като приключение, би могъл да намери полезни за себе си неща или такива, за които никога не си е мислил, че ще поиска, но го привличат по някаква причина. Моите приятели са любители на тези..., в началото наречени „вещи с история“, част от която ще бъде разказана следващия път.

1368 | 10 окт 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате