Лов на съкровища. Морското стъкло – на изчезване?

16 окт 2013
Снимка: Манол Дончев

През по-голямата част от съзнателния си живот съм бил увлечен под една или друга форма в търсене, сравняване и събиране на колекции от разнообразни вещи, които нямат почти или съвсем никаква практическа стойност. Но красотата им ме е обсебвала, искал съм да имам повече от тях, да съм лично отговорен за съхраняването на тази красота, все едно тя може да изчезне навсякъде другаде по света. Трупал съм в периодите на детството си метални кутийки от напитки; стъклени топчета; минерали, руди и полускъпоценни камъни; речни и морски камъчета; миди и раковини; пощенски марки; стикери и какво ли още не. Като алчен дракон от приказка не съм разсъждавал доколко са напразни опитите ми да имам всичкото злато на света.

По-късно реших, че стойност имат единствено намерените лично от мен скъпоценности. Да бъдат купувани такива е станало против правилата на играта, а да бъдат разменяни... това е било прието за може би позволено – дори за съществена част от тръпката. Това е смисълът – да се почувстваш откривател. Самият акт на откриване превръща в съкровище екземпляр, който може да не е ценен колкото нечий друг обективно, но е най-доброто, което си изкопал със собствените си ръце.

В още по-късен етап се замислих, че нито една от колекционерските ми мании не е била лично моя идея и на нито една не съм бил така отдаден, както други хора. Вдъхновявал ме е нечий пример и съм подражавал, докато не изчерпя инерцията, а след това ми е омръзвало. Междувременно съм видял колко разнообразни могат да бъдат целите на търсенето и колко странни обекти биха могли да притежават някаква стойност за познавачите в областта. Стойността съществува само в рамките на съответния кръг от просветени, разбира се. Но продължавам да бъда очарован от такива идеи и бих ги разглеждал, описвал, бих опитвал за кратко да участвам в тях, за да мога да разкажа и от личен опит.

Нещо сравнително ново за мен е търсенето на морско стъкло – онова омекотено и матирано от действието на вълните покрай пясъчните брегове. Към него интересът ми бе насочен от статия в National Geographic, където бе обяснена тенденцията към изчезването му. В естествени условия то се появява в резултат на съвместна работа между прибоя на вълните и хората, които изхрълят парчета или цели бутилки, буркани, други стъклени предмети покрай плажа. Отнема и много време. Но хората спират да съдействат малко по малко, тъй като напоследък стъклените бутилки и други контейнери биват заместени масово от пластмасови. Съставът на боклука в морето се променя и то все по-малко произвежда от онези, ценните работи. В статията дори възпитаваха как е добре да връщаме за дообработка стъкълцата, които все още имат нематирани повърхности или остри ръбове. Освен това показваха различни форми – по-интересни са тези от ръбовете, а не стените на бутилките, както и тези от автомобилни фарове например.

От три години насам и аз търся тази нова категория съкровища. Разбира се, създават се и изкуствено такива стъкълца, но те не са важни. А натуралните са важни само в главите на хора като мен. Но не е ли така с всичко около нас? На всичко от заобикалящата ни среда придаваме значение според практическата полза или естетическата наслада, която ни доставя. Всичко от втората група може да бъде съкровище, но има още едно условие – да е рядко и да не се намира току-така на всеки ъгъл. Колкото по-рядко, толкова по-добре за търсача. Резултатите от подобни търсения или историите около тях ще споделям тук с вас, както тези малки морски бижута.

1943 | 16 окт 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате