Семейните бордови игри от ново поколение

21 ное 2013
Снимка: Манол Дончев

Кои са наследниците на „Не се сърди човече“ и „Монополи“? За кого са подходящи? Какво е разнообразието им? Тази статия усещам като малко закъсняла, но все пак цели да въведе незапознатите в света на бордовите игри, а за тези от вас, които вече са навлезли в него, ще се постарая да разкрия още хоризонти.

Концепцията за този вид игри е направо древна – започва с шаха, „Го“, вероятно и по-стари, по-примитивни техни вариации. Изобщо – с всякакви други опростени репрезентации на стратегически противопоставяния, които са били развлечение и в същото време обучение дори за лидерите на цели цивилизации. Малцина от играещите днес ще командват армии или развиват национални икономики, но обучителният потенциал на бордовите игри расте и обхваща все повече сфери на човешкото познание.

С понятието бордова игра обобщаваме онези, които не изискват силно развити физически умения и активност, а могат да се практикуват на спокойствие върху дъска, картон или друга плоскост, използвана най-често за карта, където действието се развива посредством фигурки, жетончета или други методи да бъдат символизирани някакви действащи лица или групи. В миналото са създавани за целите на военното (и не само) стратегическо планиране и цялостно ограмотяване, но в епохата на масовото производство логичната стъпка е да бъдат пригодени към широкия пазар като продукт за развлечение.

Днес са предимно това, като най-важната им характеристика е способността да забавляват – това ги прави желани от повече клиенти. Разнообразието започва да расте още преди десетилетия, а сега бордова игра може да съществува приблизително по толкова различни теми, по колкото могат да се напишат и литературни произведения или филми. Но се придържаме към нещо героично, нещо трудно достъпно за обикновения човек, нещо много любопитно, отминало безвъзвратно или отложено в далечното бъдеще. Сюжетите могат да бъдат фантастични, исторически и праисторически, отклонени в друга реалност или насочени към сложни елементи от нашата собствена. В някои игри помагаме на диви племена или животински видове да се адаптират към околността, в други определяме съдбата на средновековното общество или на далечна галактика. Копаем руда, събираме боровинки, прокарваме маршрути, разкриваме отново технологиите, вече познати на човешката раса или хипотетични нови такива. Демонстрираме чувството си за естетика или за хумор. Плащаме си „като попове“, особено когато сме попове. Опитваме да сме максимално ефективни според ролите си.

И споменавайки сюжети, отбелязах още една важна характеристика на съвременните бордови игри. Те искат да привличат с интересната атмосфера, която създават. Продуктът се оскъпява в известна степен и заради работата по визията. „Не се сърди човече“ няма смислен сюжет – нищо повече от „обикалят там едни… гонят се, надпреварват се…“. Колко можем да научим от него? Е, можем да се ориентираме какво е важно за една игра, за да бъде успешна – ето как тази класика от детството на моето поколение, а вероятно и на предходни, успява да задържа интереса и да не омръзва, без да е особено сложна.

Бордовите игри са получили няколко разклонения и впоследствие са се образували нови типове – по-състезателни, които са се върнали към употребата на карти или по-художествено ориентирани, използващи като среда книгите и въображението. Тук ще наблягам обаче на класическата форма, която можем да разположим на маса или друга достатъчно голяма и удобна плоскост, за да започнем с деца, родители или приятели да местим моделчета из миниатюрния свят пред очите ни. На пазара намират добро място и заглавия, залагащи на фенската база, която друго произведение вече е спечелило – сюжетите могат да бъдат дори по популярни телевизионни сериали или по известни компютърни игри.  Но в бъдещи ревюта ще се спирам на онези, които са понятни за всички и могат да бъдат приятно занимание за всеки член на семейството – за всеки пол и почти всяка възраст.

По какво отличаваме добрата игра сред морето от възможности?

С практиката съм установил няколко собствени критерия, които прилагам при оценяване към всяко заглавие. Важно е играта да не губи смисъл при повече на брой повторения, както всяка партия шах ни предлага ново предизвикателство. Мнозина неопитни дизайнери не се справят на този фронт. Важно е да не продължава твърде много часове. Най-успешните според мен са с времетраене до около час, макар да приемам и някои изключения. А тези, които изискват цял ден или цяла нощ, едва ли бих започнал отново. Рядко се чувствам удовлетворен от тях и обикновено оставам с усещането за твърде много изгубено време. Изгубено ли е? Ако преживяването не е било много приятно, да. А това зависи все пак и от другите фактори. Важно е играчът да има възможност за разнородни решения и да усеща как те повлияват в нови посоки развитието на дадено разиграване. А не да се чувства воден за носа от очевидно единствения правилен избор във всеки един момент. Ако е нужно да прилагаме един и същи алгоритъм всеки път, за да успеем, то тогава няма смисъл да започваме отново и отново. Важно е да усещаш, че нещата зависят в голяма степен от теб. Само така практиката ни помага да научим нещо ново, да усъвършенстваме способностите си. Важно е и да ни е забавно в крайна сметка. Ако няма много смях, то нека поне има добро състезание.

Какво можем да научим от бордовите игри?

Най-малкото е енциклопедичното знание, към което може да насочи интереса ни въображаемата обстановка, в която се развива играта – много често свързана с историята или с някои природни науки. В други случаи – фантастична. По-важното е развиването на определени умения. Като постигането на определена цел с наличните ресурси и при определени ограничения. При това в конкурентна среда. Като управлението на тези ресурси, включително в отношение с времето, в което трябва да се развие даден потенциал. Учим се да планираме, да разпознаваме факторите, от които зависим, да преценяваме ситуацията, да постигаме логическа последователност в действията си и т.н. Да губим и да побеждаваме. Да работим в отбор. Да уважаваме останалите. Да ги опознаваме и разбираме. Всичко това зависи от доброто ни желание да приемем играта като нещо повече.

2898 | 21 ное 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате