Остров Корфу - нимфи, кипариси и Джералд Даръл. Част първа

19 ное 2012
Снимка: Ида Магдаленова

Трябва да ви призная нещо - много обичам Гърция и всичко гръцко. Колкото и пъти да съм била в южната ни съседка, винаги съм се чувствала безгрижно щастлива и някак си по-жива от обикновено. В началото на септември имах шанса отново да се озова в тази страна и да открия може би най- любимото ми засега нейно кътче - невероятния остров Корфу. Oттогава съм изцяло запленена и всекидневно обмислям стратегии как да се върна там. Смея да твърдя, че за 24-те си години съм попътувала доста, но това със сигурност е едно от най-красивите места, на които съм попадала - топло средиземноморско слънце, свеж аромат на море, бели яхти, красиви къщи, кристално чиста вода, палми, цветя, усмихнати местни жители и туристи от всички краища на света.


Първият ми досег с прекрасния свят на Корфу беше преди много години, когато прочетох култовата „Моето семейство и други животни” на английският писател Джералд Даръл - нещо като любовно писмо към това райско място - и си казах, че някой ден задължително трябва да го посетя. Честно казано, бях позабравила впечатленията си от книгата и очаквах по-скоро нещо като красив курорт. Остров Корфу обаче се оказа много, много повече от това, защото събира в едно интересни исторически паметници, красива столица с уникална атмосфера, типични рибарски селища, живописни малки хотели, всички до един с изглед към морето, спиращи дъха плажове с бял пясък и искряща синя вода, планински манастири, невероятна природа и много цветя. Всичко това не може да остави безразличен и най-взискателния пътешественик.

Най- лесният начин да стигнете до острова е с кола. Пътят, ако тръгвате от София, отнема около 10 часа и не е от най- леките, но за сметка на това е много красив. Първо, разбира се, трябва да стигнете до Кулата, а оттам- да продължите на юг до Солун, където започва и най- тежкият участък по сравнително новата магистрала Егнатия Одос - около 280 км, с пълно отсъствие на каквито и да било бензиностанции и места за отдих,  плюс бонус - безброй тунели. Въпреки това, наоколо е толкова живописно, пълно с ниски възвишения и маслинови горички, че почти неусетно стигате до последната спирка - Игуменица, откъдето трябва да се качите на ферибота. След изключително приятно двучасово пътуване, по време на което можете спокойно да се наслаждавате на разкошната гледка и да се припичате на слънце, се озовавате в столицата на остров Корфу - град Керкира.


Корфу често е наричан Островът на нимфите заради нимфата Коркира ( на която впоследствие е наречена и столицата ). Легендите разказват, че морският бог Посейдон се влюбил в нея, отвлякъл я и я завел на острова, който от тогава носи нейното име. Първа спирка за туристите задължително е дворецът Ахилион, построен от австрийската императрица Сиси през 1884 г. и наречен така на нейния любим герой от гръцката митология- Ахил. Дворецът не е много голям, но пък е доста внушителен, кацнал на върха на един от най-високите хълмове наоколо. Вътре се помещава музей, но за съжаление, по-голямата част от експонатите не са оригинали. Това се дължи на факта, че след смъртта на Сиси, сградата е преживяла какво ли не, попаднала е в държавни ръце и дори за известно време е била казино. Струва си да се посети обаче, дори и само заради изключителната градина в римски стил, пълна с палми и екзотични растения, както и един от символите на острова, който се намира там - огромната статуя на Ахил и , разбира се, заради спиращата дъха гледка.



Може би най- фотографираната забележителност и символ на Корфу се намира наблизо - манастирът Влахерна, посветен на Дева Мария и издигнат на малко островче във водата. В момента до островчето е построен път, така че съвсем спокойно можете да го посетите. Манастирът наистина е изключително малък, но много красив, особено по обед, когато белите му стени констрастират по страхотен начин с яркосинята вода наоколо.

Самият град Керкира ( наричан още просто Корфу ) e несравнимо живописен. Тъй като островът е бил населен още от римско време и през него са преминавали носители на най- различни култури- римляни, италианци, венецианци, кръстоносци, англичани и т.н., духът на града е много необичаен, смесица от всички тях, плюс щипка гръцки чар, и през цялото време имате усещането, че сте някъде на Запад, но не можете да прецените точно къде. Сред най- забележителните му паметници е внушителната крепост ( която е и първото нещо, което виждате от ферибота, наближавайки острова ), построена от венецианците през XV в. , резиденцията на английският консул, управлявал острова през XIX в., типично гръцката църква Св. Спиридон, построена в чест на светеца- покровител на Корфу, и, разбира се, площадът Спианада, който се намира в самото сърце на града и е вторият по големина площад в Европа и първи на Балканите. На мен ми беше много интересно да се разходя и в градината около него, от която се открива страхотна гледка към морето и континенталната част на Гърция , а  на почетно място се намира паметникът на един много важен човек- естествено, самият Джералд Даръл.


Старият град на Керкира, част от световното културно наседство на ЮНЕСКО,  е много характерен  с разноцветните си сгради и тесните павирани улички, напомня ми някак на Венеция и е изключитено удоволствие човек да се разходи там, защото навсякъде кипи живот, пълно е с магазини, ресторанти и кафенета. Тук е и най- доброто място, ако искате да опитате някой местен специалитет, да купите сувенири или да изпиете по някое ледено фрапе ( което по обяд става задължително, защото температурите дори през септември бяха над 40 градуса, макар и посмекчени от морския бриз ). В малките магазинчета наоколо можете да откриете какво ли не - от сребърни бижута през традиционни гръцки носии до безброй видове маслини, зехтин и вино. Друга добра идея е да слезете до новото пристанище, откъдето тръгват фериботите от и до континента, и да се възползвате от някоя от многото разходки с лодка, които се предлагат там. Аз лично мога да препоръчам шоуто с морски лъвове, което ви спуска под водата чрез специално остъклено помещение и ви демонстрира многообразието на морските обитатели наоколо, а дори и останките на няколко потънали кораба- наистина страхотно преживяване. Керкира е интересен и с това, че има едно от най- необичайните летища, които съществуват в света, защото пистата му, първо, е страшно къса и може да се използва само от много опитни пилоти, и второ, е построена почти във водата. Напълно в рамките на нормалното е, докато се разхождате наоколо, някой самолет буквално да прелети над  главата ви.





5476 | 19 ное 2012

Facebook коментари

Добави коментар

3 коментара

  • 2012 11 28 #1
    viki_mira   

    Много ми хареса статията  и снимките .Наистина е място което задължително трябва да се види.

  • 2012 11 28 #2
    Пепика   

    Това е РАЯ!! Там остана сърцето ми!

  • 2012 11 30 #3
    venitoooooo   

    Бях там последната седмица на август и оттогава постоянно кроя планове следващата година да отида отново.Влюбих се в Корфу.

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате