Нужно ли е да забегнем чак в Париж, за да си подарим вълшебен уикенд?

24 ное 2012

Сигурно всички искаме да отидем в Париж, Лондон, Атина или Кайро, да пътуваме и да се забавляваме. Някои от нас нямат тази възможност.


Принципно погледнато, не мога да разбера защо винаги искаме първо да видим далечните неща и места, когато има немалко и близо до нас. Сигурно, защото сме пътешественици по душа. Но в България, както знаем, има страшно много кътчета, в които можем да усетим цялата сила и хубост на природата и да си прекараме повече от хубаво.

Докато четете тези редове, може сами да си отговорите на въпроса, дали наистина сте видели България. Дали поне по 2-3 дни сте били в големите градове (освен София). Какво им е на Пловдив, Варна, Бургас, да не говорим за Русе (който наричат Виена на България)? Не може ли да се качим в колата и да отидем до Крушунските водопади, например? Магично място, изпълнено с красота и положителна енергия.

снимка: Gagitta

На северния край на Деветашкото плато, на около три километра над Крушунските водопади, се намира и едно от най-интересните, красиви и самобитни села в района. Кърпачево, с по-малко от стотина жители. Селото носи името на поета, написал “Шумете дебри и балкани” - Христо Кърпачев. Старите къщи там са с уникална архитектура, с равна каменна зидария и големи чардаци. Винаги можете да си намерите стая в къща за гости или пък да наемете цяла такава на добра цена.

Заслужава си да видите и пещерата «Стълбица», с формата на обратна фуния. В нея се слиза по наклонена стълба до огромна зала с диаметър около 40 метра. Друга пещера – Футьовата, е на 3 километра от селото и в нея са открити останки от праисторически живот.  Като погледнеш на север, виждаш спираща дъха гледка към Дунавската равнина, а чистият въздух и здравословен климат дават дом на над 300 видове билки.

Това плато е малко познато и все още, до голяма степен девствено, но е богато на природни феномени. Освен Крушунски водопади, каньона на река Осъм и гореспоменатите пещери, на територията му са разположени и пет от най-дългите пещери в България. Деветашката, Бонинската, Водопада, Уршука и Горник. В тях могат да се видят и всички карстови форми – кари, въртопи, валози, сляпа, полусляпа и суха долина, каньон(ждрело), пропасти, пещерни галерии и зали.

 

На тридесетина километра се намира добрият стар Ловеч. Казват, че това е едно от най-отдавна населените места в България.

 

Регионалният исторически музей в града е създаден още през 1895 година. Там, освен постоянните експонати, има гостуващи интересни изложби. Естествено, няма как да пропуснем и „Покритият мост в Ловеч“ над Осъм, който е и официалната емблема на града.  Изграден от Кольо Фичето през 1894-1896 г., и реконструиран след пожар през 1925-та, той свързва новата част на града с архитектурно-историческия резерват и квартал „Вароша“. Той е единственият по рода си на Балканския полуостров. В цяла Европа  има само още три подобни моста – Във Флоренция (Италия), в Луцерн (Швейцария) и в Ерфурт (Германия), като не броим съвременния над река Марица в Пловдив.

Ето, че не е толкова нужно да бродите през Европа за да видите мост – покрита пешеходна алея! В дванадесетте му магазинчета, пък можете да си спретнете една бърза шопинг терапия. Джунджурийки, магнитчета, символчета, има всичко, което може да занесете за хубав спомен у дома.

Минавайки по моста от централната част към квартал „Вароша“, по уличките ще стигнете до етнографски комплекс „Драсова и Рашова къщи“. Тези къщи са строени около 1835 година. Кога за последно сте влизали в нещо, построено в началото на 19 век и носещо духа на онова време? В тях ще видите истински вещи на съвременниците им и ще разберете как са живели. Експозицията отразява домашния бит и култура на средно заможен ловешки интелигент от първата половина на ХХ в. Кухня с типичната висока и масивна дървена маса, „европейски“ столове, порцеланова посуда, холна стая с традиционно обзавеждане и експозиция на автентично градско облекло, кабинет с лични вещи, книги и музикални инструменти останали още от дарителя.

Не са за изпускане и музея на Васил Левски и Къкринското ханче. Като разгледате и тях, ето че един прекрасен уикенд си замина.

Какво се чудите, тръгвайте в петък. По мои изчисления, това би ви струвало не повече от 200 лева за тричленно семейство.

Та, питам ви сега, няма ли какво да видите наблизо, или просто, както на дете за играчка, в главата ви нещо инатливо крещи „Париж, париж, париж...“

Галерия

3492 | 24 ное 2012

Facebook коментари

Добави коментар

3 коментара

  • 2012 12 01 #1
    monique15   

    “Какво им е на Пловдив, Варна, Бургас, да не говорим за Русе”
    Ами има българи - същите хора с които ми се налага да общувам всеки ден.
    Човек не отива в чужбина само заради забележителностите, а и заради хората. Нашенците с нищо (хубаво) не могат да ме изненадат.

  • 2012 12 04 #2
    случайна непозната  Г-жа 95 %-майка,баба и Божия тъща 

    Браво,много патриотично.Типично изказване по “нашенски”.

  • 2012 12 05 #3
    iirreena   

    Ходих  там миналото лято.Прекрасно място и си заслужава да се види.Само трябва да се почисти малко от нахвърляните боклуци от туристите.Нашият проблем е,че не умеем да пазим и облагородяваме такива места,навсякъде в чужбина вадят пари от тях и ценят и малкото което имат, а ние обратното.

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате